Разказ за университетите в Дания

Виктор Чудинов е завършил бакалавърска степен по Психология и магистратура по Психология и психопатология на развитието във Варненския свободен университет. Следвал е няколко години в IT University Copenhagen в Дания, специлалност Software development and tehnology. Освен това е член на клуба за исторически възстановки Чигот.

С какво се занимавате в България, преди да заминете за чужбина?

От една страна организиране, планиране и провеждане на исторически възстановки, с фокус върху Второто Българско Царство. От друга – с фрийланс писане и консултации.

Как оценявате възможностите за създаването на наука в България?

Не особено добри. Материалната ни база е зле, интересът към наука сред студентите е доста нисък, а по-старите преподаватели често са назад спрямо останалият свят, понякога с десетилетия. По-младите, обаче,  обикновено са на ниво. Но липсват ресурси, за по-големи проекти. Бюрокрацията  и привички останали отпреди 1989-та също са проблем. Разбира се тези неща варират доста от място на място и човек до човек.


РЕКЛАМА:

***

Сравнявайки със страната ни, как намирате условията за създаване на наука в Дания, където сте в момента?

Значително по-добри. Тук като част от самия учебен процес студентите се запознават с най-новите изследвания в дадена област, или дори участват в тях. Литературата по даден предмет рядко е учебник, а по-често публикации от последните няколко години (с изключение на фундаменталните неща, естествено). Практическата част е много по-силно застъпена, и обикновено е свързана с актуални изследвания. Всеки проект се очаква да бъде на ниво, така че ако е достатъчно добър да бъде публикуван. Има и множество компании, които извършват научна дейност и плащат добре за това. За студенти-докторанти условията са също добри – заплатата е стимулираща, университета предоставя множество възможности за международни участия.

Извън университета, също има доста инициативи, които да подхранят интереса към науката. Например една такава инициатива е Science and Cocktails, където в стар театър в Кристияния организаторите канят известни учени да изнесат лекции по интересни научни теми – от история, през биология и математика, до космология и физика. За да е по-интересно, след лекцията посетителите имат възможност да изпият по питие с учения.

Тъй като сте се обучавали в датски университет, не мога да не Ви попитам, какви са разликите в услугите, които предлагат датските и българските висши учебни заведения?

Като за начало университетите са напълно безплатни за граждани на ЕС. Бюрокрацията е почти същата, с тази разлика че всичко е електронно и протича много по-бързо. Материалната база е светлинни години напред – университетите са отворени 24 часа, студентите имат непрестанен достъп до компютри и лаборатории. За отделните курсове се предоставят роботи, работилници, студия и 3D-принтери.

Друга основна разлика е хоризонталния подход в общуването между университетския състав и студентите. Например, студенти и преподаватели си говорят на „ти“ и пият заедно бира в петъчния бар.  Асистентите на преподавателите са също студенти, които са изкарали дадения курс. Университета предлага дори Плейстейшън за разпускане.

Самото преподаване е силно практически ориентирано – почти всеки курс приключва със супервизиран  курсов проект. Изпитите се провеждат в присъствието на външен преподавател, което значително намалява шанса за злоупотреби при писането на оценки. На магистърските и бакалавърски тези също се гледа много сериозно и се очаква, те да предоставят нещо ново и релевантно за областта си.

Университетът организира и множество събития, от кариерни дни до сериозни научни конференции, където студентите могат да присъстват безплатно или срещу минимална сума. Също така университетът може да финансира студентски проекти – например съквартирантът ми изкара 3 месеца на експедиция в Африка за магистърската си теза. Често тези проекти са в съдействие с компании като Ново Нордиск, IBM или Маерск.

В България сте се занимавали с организирането на исторически възстановки, има ли подобни събития в Дания?

Да. Макар и да не са много, обикновено са по-мащабни. Като цяло и качеството е по-добро от българските възстановки. Но и ресурсите са по-големи. И датчаните имат много повече достъпни извори по които да правят възстановките си. Има и много по-силно застъпен международен елемент, но пък и Дания е на доста централно място.

Съществуват ли клубове за исторически възстановки в скандинавските страни?

Съществуват, но са доста по-затворени от българските. Някои клубове са просто група приятели, или дори семейства, които си купуват екипировката и ходят по събития. Има и „нормални“ клубове. За разлика от България, тук клубовете са много по-стриктни по отношение на достоверността на екипировката си и периода, който възстановяват. Има и няколко клуба, които не разчитат на автентичност толкова, колкото на шоуто. Но са малко в сравнение с останалите.

Какъв е интересът на северните народи към родното им историческо минало?

Различен от българския. Интерес има, но рядко я има патриотарщината характерна за българина. Хората не гледат на историята като източник за справяне с националния им комплекс, и липсва чалгарския подход, който виждаме в последните години в България. Точно обратното – на историята се гледа като нещо културно, от което да се поучим. Музеите им също са много активни, и непрекъснато представляват нови събития, експозиции, работят тясно с неправителствени организации. За известно време клубът ми по историческа фехтовка дори тренираше в Националния исторически музей и в старите кралски казарми. Въпреки това датчаните са горд народ, могат да бъдат малко традиционалисти и в редки случаи дори малко националисти. 


Европейска нощ на учените 2022 г.: