Направи дарение на училище!

Разкажи ни как се насочи към образование в чужбина?

Има някои специалности и професии, които са по-развити в западните държави. Една от тях е именно психологията, с която исках да се занимавам от дете. По време на кандидатстването бях раздвоена между образование във Великобритания и Германия, но се спрях на университета Goldsmiths в Лондон. Единствено там се предлагаше специалността, която избрах – Психология с Мениджмънт, по време на която се придобиват както задълбочени знания за различните психологични принципи и фактори, които влияят върху човешкото поведение, така и практически умения за приложението на тези знания в бизнес средата.

Какви бяха ползите от това решение?

Ползите от решението ми да уча в чужбина са безброй. Преди всичко, получих изключително качествено образование, за което смятам, че наистина ме подготви за „света на възръстните“. Освен академичните знания, които в моя случай се оказаха приложими в множество работни сфери, получих и много ценен житейски опит. Живейки в чуждо място и сблъсквайки се с мултикултурната заобикаляща среда, която е и един от отличителните белези на Лондон, си принуден да се наситиш с много информация и да придобиеш нови умения за много кратко време. Учиш се да бъдеш самостоятелен, да приоритизираш задачите си много по-ефективно и да се изразяваш в академичен стил. И разбира се, учиш се на толерантност и да оценяваш различното.

Разбери повече за БГ Наука:

***

А с какви трудности се сблъска?

Отначало ми беше трудно да се адаптирам към темпото на града и на образованието. Ако изпуснеш да прочетеш даден материал от препоръчаната литература на една лекция, на следващата има шанс да не разбереш за какво става дума. Определено препоръчвам на всички бъдещи и настоящи студенти да не игнорират препоръките на лекторите си, защото те очакват да ги видят приложени в писмените задачи и на изпитите.

Относно самото кандидатстване смятам, че е необходимо още от България да се включи професионална помощ, за да може все пак почвата да е подготвена. Много полезни са така наречините „Изложения за образование в чужбина“, като например това, което предстои на 29.09 в хотел Интерконтинетал, организирано от ЕДЛАНТА. Те са полезни със съвети от консултанти, с информацията, която се дава от първа ръка – представители на европейски университети. Много студенти, които вече учат също споделят своя опит и така поне малко си подготвен предварително.

На какво се научаваш като студент в друга страна чисто житейски, паралелно с образователния процес?

Както споменах, преди всичко се учиш на самостоятелност и да разпределяш времето и задачите си по-ефективно. Например, хората си представят, че като студент ще се изхранваш само със спагети за микровълнова, инстантно кафе и т.нар. джънк фууд. Но повярвайте ми, след 1-2 месеца на всички това им идва в повече и се научават да готвят любимите гозби в условията на студентското общежитие. Относно сроковете, които се дават за изпълнението на различни писмени работи и проекти за университета, обичайно са достатъчно дълги, за да не се оставя за последния момент (въпреки, че стресът се оказва голям мотиватор). Препоръчвам на всички да си дават толкова време за работа върху тях, че да могат да проверят работата си задълбочено поне веднъж преди да я предадат. Пък и когато знаеш, че си свършил задачите за университета навреме, забавлението е много по-приятно.

Имаше ли културен шок в ежедневно и в образователно отношение? В какво се изразваше той?

Да, но се преодолява бързо. Беше ми странно например, че трябва да махам на автобусите за да спрат на спирката. Длъжна съм да спомена и огромната транспортна мрежа в Лондон, която лесно може да те обърка, ако не си свикнал с нея. Там посоките на влаковете са обозначени с изток, запад, север и юг (Eastbound, Wesbound etc.) и въпреки че на перона има карти със станциите на метрото, е значително по-лесно и бързо да се ориентираш според посоката, в която искаш да отидеш. Препоръчвам на всички, които ще учат в големи градове, да си изтеглят приложение като Citymapper, което да им съдейства при пътуване. В образователно отношение, не бих казала, че имаше такъв културен шок. Лекциите се състоят в аула или лаборатории, продължават между 1-2 часа и винаги са провеждани с компютърни презентации. С лекторите се общува лесно, като е важно да запомниш как точно предпочитат да ги наричаш – на първо име или Д-р + фамилия. Всичко това и останалите детайли свързани с обучението се обясняват по време на интродукционните лекции.

Какво е съотношението между теоретични и практически занятия в университета зад граница? Успява ли тамошното обучение реално да те подготви за това, което изискват работодателите?

Мисля, че съотношението зависи много от специалността, която изучаваш. Някои специалности са по-практически, други са фокусирани върху теорията. В моя случай, беше букет от теория и практика, като определено мисля че обучението ме подготви за работната среда. Научаваш се да работиш в екип, да спазваш срокове и да се справяш с предизвикателствата пред теб под напрежение. Това определено те калява, и в даден момент всичко се изпълнява с лекота.

Защо един студент решава, че не иска да учи в България?

Аз взех решението, заради развитието на психологията на запад и по-добрите преспективи, които предлага образованието в чужбина.

Какво трябва да се промени у нас, за да бъдат университетите ни на световно ниво?

У нас много работни сфери остават недоразвити, заради липсата на приложение в обществото. Сайтовете с обяви за работа се пренасищат от оферти от кол центрове, ресторанти и магазини, но примерно е трудно да си намериш работа като психолог, която ще може да удовлетвори финансовите ти нужди.

Психичното здраве е все още тема табу в България, но смея да твърдя, че това ще се промени скоро. Навсякъде в социалните мрежи се срещат статии и мотивационни постове, които гласят, че не е срамно да се чувстваш пренатоварен, стресиран или депресиран. Разпростанява се и все повече информация за ползата от физическите упражнения върху психичното състояние на хората. Всичко това има въздействие върху потребителите на социалните медии и вярвам, че би могло да промени нагласата на хората към психологията и психиатрията.

Подозирам, че подобни явления се наблюдават и в други сфери на развитие. Когато българското общество отвори ръце към новото, разтърси предразсъдъците си и оцени безкрайните възможности, които са пред него, българските университети ще забележат нуждата от специализирани кадри (която и в момента е много голяма) и ще започнат да обучават такива качествено и в най-различни сфери.

Смяташ ли да се върнеш у нас, за да приложиш високата си квалификация на родна почва?

След завършването на бакалавъра си се върнах в България и работих тук две години. Натрупах ценен опит, въпреки че нямаше много възможности за развитие в сферата на психологията. Следващата стъпка за мен ще бъде добиване на магистърска степен по психология на средата. Ако в даден момент намеря удовлетворяващо приложение на квалификацията си в България, бих се върнала, но само времето ще покаже.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!