Търсене
Close this search box.

Раждане на нова звезда в древна галактика

Раждане на нова звезда в древна галактика

Раждане на нова звезда в древна галактика

Раждане на нова звезда в древна галактика


Направи дарение на училище!



***

Телескопът „Хъбъл“ улови раждане на нова звезда в древна галактика

http://www.sciencedaily.com/images/2010/11/101119201429.jpg

Елиптични галактики някога са били смятани за стареещи звезди купове, чийто разцвет е бил преди милиарди години..

Но новите наблюдения с космическия телескоп на НАСА „Хъбъл” доказват, че елиптичните галактики все още имат остатъци от своята „младежка” жизненост, запазена благодарение на сблъсъците им с по-малки галактики.

Снимките на ядрото на галактиката под кодовото название NGC 4150 (NGC – New General Catalogue), предприети в ултравиолетовия спектър на светлината с Камера 3 (WFC3), разкриват сияние от прах и газ и има остатъци от млади, сини звезди, които са значително по-млади от един милиард години. Данните показват, че звездното раждане е било предизвикано от сливане с галактика-джудже.

Новото изследване подкрепя хипотезата, че повечето елиптични галактики съдържат млади звезди, които даряват нов живот на древните галактики.


Разбери повече за БГ Наука:

***

„Доскоро се смяташе, че елиптичните галактики са създали всичките си звезди преди милиарди години, че са изконсумирали всичкия газ, за да създават нови звезди. Сега ние открихме доказателства, че в много елиптични галактики звездите се раждат, когато по-голямата галактика се сблъска с по-малка и я погълне.”, казва Марк Крокет – астроном от университета в Оксфорд и участник в изследването. И продължава: „Тези наблюдения са в подкрепа на теорията, че галактиките са се образували в продължение на милиарди години чрез сблъсъци с галактики-джуджета. NGC 4150 е драматичният пример в нашия галактически заден двор на това често срещано явление още от началото на Вселената.“

Хъбъл показва изображения на бурна дейност, протичаща дълбоко в ядрото на галактиката. Куповете от млади сини звезди оставят следа във формата на пръстен около центъра, около който се върти с галактиката. Дълги следи от прах се чернеят на фона на жълтеникаво ядро, което се състои от населението на по-възрастните звезди.

От анализа на „Хъбъл“ на цветове на звездите Крокет и неговият екип са изчислили, че бумът на раждаемост на звезди е започнал преди около един милиард години, сравнително скорошно събитие в космологичната история. А по-късно звездната „фабрика” в галактиката намалява продуктивността си. Тази галактика е създадена след пика на звездна раждаемост. Най-масивните звезди вече няма. Най-малките звезди са на възраст между 50 000 000 и 400 000 000 години. За сравнение, повечето от звездите в галактиката е около 10 000 000 000 години.“

Срещата, която е задействала раждането на звездите, е подобна на преглъщането на Големия Магеланов облак от Млечния път.

„Ние вярваме, че сливането с малка, богата на газ галактика преди около 1 000 000 000 г. е  доставило NGC 4150 горивото, необходимо за образуване на нови звезди. Вероятно галактиката-джудже, с която се е сблъскала NGC 4150, е имала едва около 1/20 от масата й.

През последните пет години наблюденията от наземни обсерватории и от сателити като Galaxy Evolution Explorer (GALEX), които „виждат” надалеч и в ултравиолетовия спектър, потвърждават, че синьо сияние идва от сравнително младата звезда.  много по-малко от милиарда години. Ултравиолетовата светлина трасира сиянието на горещите млади звезди.

Най-малко една трета от всички елиптична галактики светят със синята светлина на младите звезди. Елиптичните галактики са перфектни лаборатории за изследване на междугалактическите сливания в ултравиолетовия спектър, защото те са доминирани от стари червени звезди, което позволява на астрономите да видят слабия син блясък на младите звезди.

Какво представляват елиптичните галактики?

Елиптичните галактики са най-старите, яйцевидни или кръгли галактики, съдържащи милиони или трилиони звезди. Те могат да имат огромни размери и да са изключително ярки (наричат се гиганти) или да са малки и бледи (наричат се джуджета). Смята се, че елиптичните галактики са образувани при сблъсък между две галактики и тяхното сливане. Повечето елиптични галактики са съставени от стари, много малки звезди, с рядка междузвездна среда (с много малко звезден прах), в която почти не се формират нови звезди. Те са заобиколени от голям брой кълбовидни купове. Елиптичните галактики съставляват около 10-15% от галактиките във Вселената.

Всяка елиптична галактика се обозначава с число от 0 до 7, което съответства на нейната форма. От тип 0 са елиптични галактики с правилна кръгла форма, от тип 4 са с яйцевидна форма, а от тип 7 са такива със силно изразена елиптична форма. В елиптичните галактики не се формират нови звезди и в тях има много малко звезден прах.

Въпреки, че тъмната материя все още не е добре изучена и разбрана, се предполага, че тя съставлява около 90% от масата на повечето галактики. Последните изследвания и наблюдения дават основание да се счита, че масивни черни дупки съществуват в центъра на повечето, ако не – и на всички галактики.

Превел: Неделин Бояджиев

http://www.sciencedaily.com/releases/2010/11/101119201429.htm

http://en.wikipedia.org/wiki/Elliptical_galaxy/


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.