Направи дарение на училище!
Елиптични галактики някога са били смятани за стареещи звезди купове, чийто разцвет е бил преди милиарди години..
Но новите наблюдения с космическия телескоп на НАСА „Хъбъл” доказват, че елиптичните галактики все още имат остатъци от своята „младежка” жизненост, запазена благодарение на сблъсъците им с по-малки галактики.
Снимките на ядрото на галактиката под кодовото название NGC 4150 (NGC – New General Catalogue), предприети в ултравиолетовия спектър на светлината с Камера 3 (WFC3), разкриват сияние от прах и газ и има остатъци от млади, сини звезди, които са значително по-млади от един милиард години. Данните показват, че звездното раждане е било предизвикано от сливане с галактика-джудже.
Новото изследване подкрепя хипотезата, че повечето елиптични галактики съдържат млади звезди, които даряват нов живот на древните галактики.
„Доскоро се смяташе, че елиптичните галактики са създали всичките си звезди преди милиарди години, че са изконсумирали всичкия газ, за да създават нови звезди. Сега ние открихме доказателства, че в много елиптични галактики звездите се раждат, когато по-голямата галактика се сблъска с по-малка и я погълне.”, казва Марк Крокет – астроном от университета в Оксфорд и участник в изследването. И продължава: „Тези наблюдения са в подкрепа на теорията, че галактиките са се образували в продължение на милиарди години чрез сблъсъци с галактики-джуджета. NGC 4150 е драматичният пример в нашия галактически заден двор на това често срещано явление още от началото на Вселената.“
Хъбъл показва изображения на бурна дейност, протичаща дълбоко в ядрото на галактиката. Куповете от млади сини звезди оставят следа във формата на пръстен около центъра, около който се върти с галактиката. Дълги следи от прах се чернеят на фона на жълтеникаво ядро, което се състои от населението на по-възрастните звезди.
От анализа на „Хъбъл“ на цветове на звездите Крокет и неговият екип са изчислили, че бумът на раждаемост на звезди е започнал преди около един милиард години, сравнително скорошно събитие в космологичната история. А по-късно звездната „фабрика” в галактиката намалява продуктивността си. Тази галактика е създадена след пика на звездна раждаемост. Най-масивните звезди вече няма. Най-малките звезди са на възраст между 50 000 000 и 400 000 000 години. За сравнение, повечето от звездите в галактиката е около 10 000 000 000 години.“
Срещата, която е задействала раждането на звездите, е подобна на преглъщането на Големия Магеланов облак от Млечния път.
„Ние вярваме, че сливането с малка, богата на газ галактика преди около 1 000 000 000 г. е доставило NGC 4150 горивото, необходимо за образуване на нови звезди. Вероятно галактиката-джудже, с която се е сблъскала NGC 4150, е имала едва около 1/20 от масата й.
През последните пет години наблюденията от наземни обсерватории и от сателити като Galaxy Evolution Explorer (GALEX), които „виждат” надалеч и в ултравиолетовия спектър, потвърждават, че синьо сияние идва от сравнително младата звезда. много по-малко от милиарда години. Ултравиолетовата светлина трасира сиянието на горещите млади звезди.
Най-малко една трета от всички елиптична галактики светят със синята светлина на младите звезди. Елиптичните галактики са перфектни лаборатории за изследване на междугалактическите сливания в ултравиолетовия спектър, защото те са доминирани от стари червени звезди, което позволява на астрономите да видят слабия син блясък на младите звезди.
Какво представляват елиптичните галактики?
Елиптичните галактики са най-старите, яйцевидни или кръгли галактики, съдържащи милиони или трилиони звезди. Те могат да имат огромни размери и да са изключително ярки (наричат се гиганти) или да са малки и бледи (наричат се джуджета). Смята се, че елиптичните галактики са образувани при сблъсък между две галактики и тяхното сливане. Повечето елиптични галактики са съставени от стари, много малки звезди, с рядка междузвездна среда (с много малко звезден прах), в която почти не се формират нови звезди. Те са заобиколени от голям брой кълбовидни купове. Елиптичните галактики съставляват около 10-15% от галактиките във Вселената.
Всяка елиптична галактика се обозначава с число от 0 до 7, което съответства на нейната форма. От тип 0 са елиптични галактики с правилна кръгла форма, от тип 4 са с яйцевидна форма, а от тип 7 са такива със силно изразена елиптична форма. В елиптичните галактики не се формират нови звезди и в тях има много малко звезден прах.
Въпреки, че тъмната материя все още не е добре изучена и разбрана, се предполага, че тя съставлява около 90% от масата на повечето галактики. Последните изследвания и наблюдения дават основание да се счита, че масивни черни дупки съществуват в центъра на повечето, ако не – и на всички галактики.
Превел: Неделин Бояджиев
http://www.sciencedaily.com/releases/2010/11/101119201429.htm
http://en.wikipedia.org/wiki/Elliptical_galaxy/