Разговор за имунология, covid-19 и науката в България с проф. Сорен Хайрабедян (от видео в текст)

Проф. Сорен Хайрабедян е директор на института по биология и имунология на размножаването при БАН.

Този текст е част от Най-добрите видеа в текст (Специализиран брой на БГ Наука)


Представете се първо, какво е важно да знаят хората за вас?

Ще започна по-отдалече – казвам се Сорен Хайрабедян и преди известно време бях голям запалянко на тема компютри, даже членувах в гимназиалния отбор по информатика, но въпреки това реших да се занимавам с медицина поради интереса си към генетиката и програмирането на клетки. Изобщо – към живия код. С течение на времето завърших медицина, написах дисертация по имунология в Института по биология и имунология на размножаването при БАН. Правих постдокторат после в чужбина и след това се завърнах от 2010 г. отново в системата на БАН. В момента съм директор на същия институт.
Това, което ме е движело винаги не е резултатът на хартия, нито финансовият резултат. Наистина обичам науката и смятам, че това е едно от най-смислените и полезни занимания. Тъй като получаването на знания в който и да било аспект ни дефинира донякъде като хора. Много организми могат да се обучават, всичките висши бозайници също се учат, но това което прави човека различен е, че ние не само получаваме спомени за дадена ситуация, но ние правим и изводи и обобщения, каквито другите организми не могат. Всъщност тази философската част е това, което ни прави хора и което аз много харесвам в науката. Тя ни помага да философстваме, но не празнословно за живота, тоест създава ни съдържание, а и помага на човечеството да оцелява. Трябва да се признае, че дори в най-фундаменталните изследвания и най-приложните са помогнали на хората малко или много да живеят по-добре. Въобще съвременният живот би бил немислим без занимаването с наука и с развойна дейност също. 

Проф. Георги Марков беше написал една книга “Тайните на клетката”. В нея той много интересно беше описал какво представлява ДНК структурата и как се кодира информацията. Това много ми приличаше на Асемблер по това време, той също е по-елементарен машинен език, който се дефинира с команди от по 3 букви и много си приличаха двете неща. Благодарение на тази книга реших точно преди да кандидатствам, че ще си сменя изобщо профила. 


РЕКЛАМА:

***

Иначе баща ми беше лекар, но аз въобще не съм имал намерение да бъда клиницист. И сега всъщност искам да съчетавам фундаментална наука с нови технологии, защото медицината се развива от тях. На практика биолозите и изследователите-медици, които не работят в клиника са хора в сянка. Хората благодарят само на този, който им е дал хапче или който ги е оперирал. Но в крайна сметка медицината се развива от тези, които работят в научните институции – от частна лаборатория и гараж до голям университет. Въпросът е, че там където е инвестирано сериозно – старите университети в света са направени от тогавашните владетели, както е Кеймбридж и други още по-древни университети – целта им е била човечеството да трупа духовно и материално знание. Важно е все пак и духовното, защото ако загубим човещината си всички тези познания могат да бъдат много опасни. Така рискуваме да станем като изкуствения интелект на Мъск, от който дори самият той се страхува, защото колкото и да е развит, ако няма етика няма да знае, че прави лошо и просто ще изпълнява докрай каквото сме го накарали. Той просто ще реши една задача много добре, по-добре от човека, но няма да е човек. Човека точно затова е човек, защото може да жертва понякога собствения си интерес в полза на интереса на другите.
Това е малко отнесено, но пък е фундамент, който винаги ме е водил личностно.

Иначе професионално имам доста интереси, което преди може да ми е пречело, но сега ми помага тъй като мога интердисциплинарно да съчетавам много неща.
Това което най-вече ме интересува в последните години е на всички нива от взаимодействие на молекули до кодиране в клетка как дадени процеси протичат и съответно какво е значението за патологията. Защото реално няма смисъл да се занимаваме с това ако не разберем как работи живата материя и съответно да можем да помогнем на тези, при които тя не работи добре. Познанието винаги е било движено и от някаква практическа стойност.

Понеже сега искаме да внедряваме машинно обучение в изследванията по биология, търсим и започваме да правим колаборации с хора от математическите и инженерните среди.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в специализирания брой – Най-добрите видеа в текст>>


Европейска нощ на учените 2022 г.: