Разгадаването на тайните на мечешкия зимен сън може да доведе до изобретяване на нови медицински терапии

ts.jpg

(Материала е публикуван в 35-ти брой на сп. „Българска Наука“)

http://science.icnhost.net/migrate/sites/default/files/field/image/ts.jpgПрез зимата, много същества изпадат в енергийно състояние, при което пулса, дейността на други органи и химическите процеси в тялото им драстично се забавят. По този начин, те могат да пестят енергия, за времето, в което техните хранителни източници не са достъпни. При бозайниците, птиците, влечугите и земноводните, това зимно състояние на организма се нарича хибернация.  
При пчелите, охлювите, бръмбарите, раците, таралежите, змиите, гущерите, крокодилите, саламандрите и лемурите това състояние се нарича естивация. За разлика от хибернацията, естивацията е състояние на организма през лятото или при засушаване и голяма горещина.
Сънят е това състояние, при което се случват тези драматични промени в използването на енергията.  
Хиберниращите мечки снижават своите енергийни нужди, но за разлика от повечето други животни, които през зимата се отдават на дълга „дрямка”, мечките не изпитват студ.  

Ако успеем да разберем как те намаляват използването на енергията, но въпреки това запазват телесната си температура сравнително топла, един ден това може да има важни последствия за лечението на пострадалите от сърдечен удар, инсулт и други заболявания, надяват се учените.

Телесната температура на малките бозайници, спящи зимен сън, може да падне близо до нулата. Но това не е така за високите колкото човек (че – и повече) черни мечки. След края на хибернацията черните мечки не страдат от загуба на костна и мускулна маса, която се проявява при хора след дълъг период на бездействие. И, въпреки че ще има нужда от много повече изследвания, учените казват, че разбирането на метаболитните процеси по време на хибернация може да бъде в помощ при опитите за предотвратяване на остеопороза и мускулна атрофия в следствие от бездействие.
Група учени се заели да изучават пет черни мечки в Аляска – три мъжки и две женски. Убежището на мечките било снабдено със скрити камери и звукозаписни устройства, а също така – и с инструментариум за измерване на разхода на кислород. Всяка мечка била с имплантирани предаватели за измерване на температурата, сърдечната честота и мускулната активност.

Учените открили, че вместо мечешката температура да пада близо до нулата, мечките преминавали през цикли от няколко дни, когато тяхната температура намалявала до 30 градуса по Целзий. След това те започвали да треперят и температурата им отново се покачила до около 36 градуса С.


РЕКЛАМА:

***

Все пак, въпреки че мечките са останали сравнително топли, тяхната обмяната на веществата паднала до много ниски нива. Тяхната употреба на кислород намаляла със 75% в сравнение с употребата на кислород през лятото, а сърцебиенето им спаднало от 55 удара в минута до 14 удара в минута.

Учените с изненада открили, че мечките бавно се възстановяват от зимния си сън. Метаболизмът на мечките възвърнал нормалното си състояние 2-3 седмици след края на хибернацията им. Оказало се също така, че дължината на зимния сън варира в зависимост от това колко добре са се хранели мечките преди да изпаднат в състояние на хибернация.  

Неделин Бояджиев
По материали от:
http://www.cbc.ca/


Европейска нощ на учените 2022 г.: