Ранно средновековие в страните на изтока

Зараждането на феодалните отношения в страните на Близкия, Средния и Далечния Изток представлява сложен диалектически противоречив процес, който протича в недрата на две обществено-икономически формации, намиращи се в стадия на своето разложение — робовладелската и родовообщинната. В Индия и Китай феодализмът заменя робовладелския строй, а в Корея и арабските страни — родовообщинните порядки. В резултат на нееднаквата степен на развитие на Изтока налагането на феодалните производствени отношения в различните страни не става едновременно. В Китай възникването на феодализма се отнася към III—VI, в Индия към IV—VI, в Арабския халифат — към VII—VIII в.
Раннофеодалните държави на Изтока, които заемат важен дял в общата история на човечеството, притежават редица своеобразия, които ги отличават в много отношения от раннофеодалните държави в Западна Европа. За разлика от Западна Европа, където феодалът е непосредствен собственик на земята, на Изток в повечето страни съществува общодържавна собственост върху земята като основно средство за производство. „Липсата на поземлена собственост — пише Енгелс — действително се явява ключ за разбирането на целия Изток. В това се заключава основата на цялата политическа и религиозна история.“
Отсъствието на частна собственост върху земята в редица източни феодални държави се определя в крайна сметка от някои важни причини, които не са характерни за европейския континент. Като се започне от пустинните пясъци на Сахара, премине се през Арабския полуостров и се стигне до най-високите планини на Азия, земята се напоява чрез сложни иригационни съоръжения, които могли да бъдат собственост само на държавната власт. Изкуственото напояване на земята обуславяло по-бързото развитие на производителните сили.
В резултат на икономическия подем в източните страни в основата на който лежало интензивното земеделие, градовете се развили значително по-рано, отколкото в Западна Европа. Така в Близкия Изток вече разцъфтявали такива градове като Хира (до днешния Мешкет Али), Мека, Медина, Антиохия, Александрия, Дамаск, Ерусалим и др., докато в Европа текущо възниквали градове. В ранното средновековие тук се зародили много нови градове. Немалко стари градове се възраждали, а голям брой поселения прераствали в крупни градски центрове, в които кипяла оживена занаятчийска и търговска дейност. В източните градове борбата на градската аристокрация, занаятчиите, търговците и плебса съвпадала с борбите на селските маси против феодалния гнет.
В политическото устройство на източните народи също така има определени своеобразия. Те са разкрити от Енгелс. „Правителствата на Изтока — отбелязва Енгелс — всякога имат само три ведомства: финанси (грабеж вътре в страните), война (грабеж вътре в страните и грабеж в чуждите страни) и обществени работи (грижи за производството).“
За разлика от феодалната разпокъсаност, която съществувала и Западна Европа, на Изток били образувани централизирани държавни обединения, които притежавали огромен бюрократичен апарат със сложна йерархическа структура. Такава била китайската империя. Такъв характер имала държавата. Гупта в Индия. Не по-друг характер имала държавата на Делхийския султанат. Всички тези държави играели огромна роля в историческото развитие на Изтока.
В процеса на установяването на феодалните отношения забележителните културни ценности на древността били наследени от феодалната класа, която се утвърждавала на историческата сцена. Огромната култура на старите цивилизации на Индия, Китай и пр., постиженията в областта на историята, философията, литературата и изкуството били възприети от младата феодална класа, която ги преработила, предала им ново Съдържание и продължила да ги развива по-нататък. Така станало и в арабските страни, където новата култура възникнала върху основата на древните научни и културни постижения.
Съществувала приемственост и в областта на икономическия живот. Възприети били производственият опит и натрупаните трудови навици в обработването на вълнените изделия, в топенето на металите, в обработването на кожите и пр. Не случайно големият разцвет, който получило производството на луксозни предмети, предизвикал възторга на европейските завоеватели по време на кръстоносните походи.
В оформящата се раннофеодална надстройка голяма роля играели различните религиозни деноминации, които обслужвали господстващата класа. Енгелс отбелязва: „Що се касае до религията, този въпрос може да се сведе към общия въпрос, на който е лесно да се отговори: защо историята на Изтока приема формата на история на религиите.“ В Индия бил разпространен будизмът, в Китай — конфуцианството, донякъде и будизмът, а в арабските страни — мохамеданството.
В противовес на ортодоксалните религии, свързани с господстващата класа — будизъм, ислям и пр., на Изток разцъфтели богати материалистически и атеистически традиции, които упражнили голямо влияние върху развитието на европейския материализъм.
Всичко това показва огромното значение на източните народи в историята на човешкото общество. Запознаването е тяхната история се определя от важни научни, културни н политически съображения. Не може да се разбере достатъчно добре закономерният характер на общата европейска история, без да се опознае историята на източните народи, които оказват значително влияние върху развитието на западния свят.
За разбирането на закономерностите, които обуславят развитието на източните народи, от съществено значение е запознаването с писмените паметници на съответните страни. Те дават възможност да се проследи конкретно историческото развитие на някои от народите на Изтока, които играят решаваща роля през епохата на ранното средновековие.
В този материал са поместени текстове, които съдържат сведения за историческото развитие на Китай, Индия н арабския свят през ранното средновековие. Те отразяват утвърждаването на феодалните отношения, формите и степените на класовата борба, борбата против експлоатацията, потисничеството и пр.
Индия и Арабския свят очаквайте в следващия брой.

КИТАЙ ПРЕЗ РАННОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

Документите, поместени в този материал, отразяват развитието на феодалните отношения в Китай през ранното средновековие. Това са откъси от хроники, стихотворения, песни и пр., в които се съдържат интересни сведения за икономическия живот, за тежкото положение на селските маси, за класовата борба в Китай.
Както е известно, установяването на феодалните отношения в Китай се отнася към времето от III—VI в. Феодалният начин на производство се зародил в недрата на две разлагащи се обществено-икономически формации — родово-общинна, господстваща главно в южната и западната част, и робовладелска, която била установена в останалите райони на страната.
Зараждането на феодалния начин на производство било свързано с коренните промени, настъпили в икономическия и политическия живот на Ханската империя, която паднала в края на II в., а заедно с нея и робовладението в Далечния Изток. В селското стопанство били постигнати огромни успехи. Изкуственото напояване на земята, а също така и използването на железни оръдия за производство увеличавало плодородието.
Разцъфтявало тъкачеството на вълна, което в продължение на векове оставало монопол на китайците. Откриването на хартията станало монопол, но не дало значителен тласък за развитието на културата. Получили развитие математиката и астрономията. Китайските лекари развили и медицината. Немалки успехи били постигнати във военното дело, в географията. Материалистическата философска мисъл достигнала невиждани дотогава върхове. Изкуството, литературата и историята завоювали забележителни успехи.
Заедно с установяването на феодалните отношения се задълбочавали антагонистическите противоречия в обществото, изостряла се класовата борба, за която съществуват изобилни сведения в изворите.
В една част от документите се съдържат сведения за тежкото положение на селячеството, за търговията и пр. В друга част са разкрити героичните борби на китайските селяни против феодалната експлоатация. В тази връзка особен интерес предизвиква откъсът от династичната история „Суй Шу“ (Суйска история — 581 — 617 г.), където е отразена външната и вътрешната политика на Китай. Не по-малък интерес предизвикват и сведенията за селската война в Китай, отразени в хрониката „Син Тан Шу“.

Положението на населението при император Ян Хуан( 597 – 616 г.).
Из Историята на Сима Хуан( един от най-изтъкнатите средновековни китайски историци.)

За превозването на ориз бяха събрани много хора и лодки. Лодките пътуваха една след друга, разтегнати на 1000 ли, пренасяйки военно снаряжение и военни машини. По пътищата преминаваха обози, в които всеки два човека влачеха по една кола с по три чувала, хората нареждаха лодките, стоейки до пояс във водата; мнозина от тях загиваха от пиявици. Движението по пътищата не се прекратяваше ни денем, ни но щем… Труповете на починалите се издигаха до гърди на длъж по целия път. Времето за селскостопанска работа беше пропуснато. . . Селяните, откъснати от своите домове, вече не можеха да се върнат. Много ниви се превърнаха в пустини. Един чувал ориз струваше няколкостотин монети. .. Народът се намираше в крайно бедствено положение.


РЕКЛАМА:

***

Търговията в Китай. Из сборника „Юанши Чанцин“

В сборника „Юанши Чанцин“, т. е. сборник на Юан Чшен, възникнал в периода Чанцин (821—824 г.), в том 23, в песента „Гуке“ („Търговец“) се разкрива една характерна особеност на търговския живот през ранното средновековие.
Търговецът не може да живее постоянно на едно място. Ако той предвиди някъде по-добра печалба, незабавно се отправя на път. Отначало той отива да си избере съдружник, след това се прибира в дома си, за да се сбогува с роднините. Роднините му го съветват: „По-добре е да се сдобиеш с печалба, отколкото със слава. Тичайки за слава, не винаги можеш да постигнеш успех, а в търсенето на печалба никога няма да се излъжеш в сметките си. Съдружниците трябва да се намират винаги един до друг. При продажба на стоки съумявай да излъжеш. Съумявай да измамиш митничаря в митницата, така ще нараства богатството ти и няма да претърпиш загуба. . . Изучавай тайните знаци на търговията. И не се съобразявай даже със земляка си.“
Очерки истории Китая с древности до „Опи-умньiх войн“, Москва, 1959, с. 231.

Вътрешна и външна политика на Китай в началото на VII в. Из „ Суй Шу“

Политиката на император Ян Хуан (605—617 г.)( втори Суйски император.) Трета година [607 г.]. . . Пети месец. Ден динги.(Дните в средновековния китайски календар били обозначени с циклични знаци.) Тюркът Циман Кехан изпрати сина си Тотеле при императора на аудиенция.
Ден уу. Императорът изпрати зависими селяни (дин нан) от десетте области на север от реката Хуанхе, за да пробият път в планината Тайханшан до Бинчжоу. . .
Ден синвей. Цимин изпрати посланик до императора, за да му разреши да встъпи сам на пограничния пункт, за да се срещне с императорския екипаж. Императорът не даде разрешение.
Ден гуйо. На небето се появи комета. Всички военачалници бяха обхванати от страх.
Шести месец. Ден сини. Императорът отиде на лов в Лянгу. . . . Есен. Седми месец. Ден синхай. Цимин Кехан се отправи към императора е молба за промяна на парадните дрехи. Императорът обяви порядък в церемониите, заповядвайки да не назовават имената в присъствието на хоу( трети — висша аристократическа титла.) и ван(първи — феодално звание.).
Ден цзяин. Императорът разпъна голяма шатра на изток от гр. Цзюнчен; неговите подчинени, готвейки се за церемония, развяха знамената. Императорът устрои пир и щедро обдари Цимин Кехан и неговите подчинени.
Ден цзинцзи. Екзекутирани бяха сановшщите (даи) Хе-Жо-би, началникът на ведомствата на обредите Юй Вен-ху, тайчанцинът(висша чиновническа длъжност) Гао-Ин; шаншу цзомуие(Помощник на началника на палата.) Су Вей беше отстранен от длъжност като провинил се.
Императорът изпрати повече от милион зависими селяни (дин нан) за изграждането на Великата стена на запад от Юйлин и на изток до Цзихе. След 10 дни строителството беше прекратено; погинаха повече от 50 хиляди човека.
Ден жену. Императорът се отправи в Юйлин.

Ден иго. Цимин Кехан разчисти и украси пътя в очакване на императорския екипаж. Императорът го посети в шатрата. Димни Кехан поднесе на императора чаша, вдигна тост за неговото дълголетие. Императорът устрои пир и го обдари. Императорът заяви на посланика на Когурьо (севернокорейска държава 668): „Заповядвам на тебе и на твоя крал незабавно да пристигнете на аудиенция, иначе аз и Цимин Кехан ще пристигнем във вашата страна.“
Императрицата посети шатрата на дъщеря си в град Ичен.
Ден иню. Цимин Кехан се завърна в своите владения.
Ден гуйи. Императорът встъпи в Лоуянгуан.
Ден женин. Императорът посети Тайюан и заповяда да се построи дворецът Цзинянгун.
Девети месец. Ден ивей. Императорът се установи в Цзи-юнан и остана в дома на сановника (юйши дай) Чжуан хе, където пирува и се весели.
Ден ии. Императорът прекара в Дунду.
Ден женшен. Ци Ван-дун беше назначен за началник на област в Пхенян и натоварен с особени права.
Ден гую. Началникът на ведомството на финансите Ян Вен-си беше назначен за съветник (наян).
Четвърта година [608 г.]. Първи месец. Ден пи. Императорът изпрати повече от милион зависими селяни [мъже и жени] от областите на север от Хуанхе на строежа на канала Юнзи, за да насочат водата на река Син на юг до Чжуцзюн.
Ден генсюй. Чиновниците се занимаваха със стрелба в двореца Юнгу.
Ден динин. Императорът дарува населението на столицата с ориз, давайки на всеки човек по десет дан (мярка, равна на 103,5 л.).
Ден женшен. Тайфуцин Юан Шоу е назначен за нейшилик, а хунлуцин (висши чиновнически длъжности в Суйската империя.) Ян Сюан-ан — за началник на ведомствата и обредите.
Ден гуйю. Началникът на ведомствата на обществените работи Вей Сюан е назначен за втори главнокомандуващ, да-лицинът Чжан Сун-чжи е назначен за началник на ведомството на финансите.
Втори месец. Ден иин. Сичаочже Цуи е изпратен в страната на тюрките Лочжи за чистокръвни коне.
…Есен. Седми месец. Ден сини. Императорът изпрати повече от 200 хиляди зависими селяни (дин нан) за строежа на Великата стена от Юйлингу на изток.
… Осми месец. Ден синю. Императорът извърши обреда жертвоприношение на предците на планината Хеняо. Императорът събра началниците на провинциите (дао) и на областите (цзюи), разположени на север от Хуанхе, и обяви голямата амнистия в Поднебесната империя. Императорът освободи за една година от плащането на зърнен налог (цзу) и от налог на тъканите (дяо) населението на областите и околиите, които посети.
. . . Ден сини. Обявен е указ за освобождаване за една година от налози и повинности на селяните, заети в строежа на Великата стена.
…Пета година [609 г.]. Пролет. Първи месец. Ден цзин-цзи. Дунцзин е преименуван в Дунду.
Ден гуйвей. Обявен е императорски указ за въвеждане „цзюнтян“ (така е била наричана аграрната система в Китай през VI – VIIIв.) в Поднебесната империя.
Седма година [611 г.]. Пролет. Първи месец. Ден женин. Умря първият пълководец и началник на заповедта, завеждащ, храната на императора, дафу и чжеднински Хоу Го-ян.
Втори месец. Ден цзивей. Императорът наблюдава ловенето на риба в езерото Янцзинцзин, даде пир и дари всеки: един от своите сановници.
Ден геншен. Пристигна пратеник от Пекче (югозападна корейска държава 660г.) с подаръци на аудиенция при императора.
Ден ихай. Императорът пристигна в Цзянд, след това се отправи на кораби юйлунчаун [във вид на дракон] по големия канал, а оттук — в Чжуцзюн.
Ден жену. Обявен е указ за седемте добродетели, главната от които е политиката за успокояване на народа, и за шестте основи на разцвета, главната от които е просвещението.
Гао юан от Когурьо не призна своите задължения пред императора. Императорът пожела да го накаже и победосно. утвърди своята всемогъща власт на левия бряг на река Ляо. „Макар да мисля за наказателната експедиция, заклевам се в своите дела, както по-рано. Днес се отправям в Чжуцзюн да се запозная е обичаите на народа. Повелявам във всички области на Хебея, Шанси и Шандун жителите, по-стари от 90 години, да се назначават за таймоу (управители на области), а всички по-стари от 80 години — за сюанцзини (управители на околии).”
Трети месец. Ден динхай. Вторият началник в двореца, завеждащ храната на императора, и първи началник на гарнизона, пълководецът Дафу Чжао-бан умря.
Лято. Четвърти месец. Ден гену. Императорът посети двореца Шогун близо до Чжуцзюн.
Пети месец. Ден уцзи. Началникът на областта увей Фан Цзюй-юй е назначен за началник на ведомствата на финансите.
През есента в Шандун и Хенан стана голямо наводнение, бяха залети повече от тридесет околии. Хората се продаваха в робство.
Зима. Десети месец. Ден иин. Срути се планината Дич-жушан. Реката потече обратно и заля пространство десет ли.
Ден уу. Управителят на областта Дунпин Ту Ван-сюй е назначен за първи началник на гарнизона.
Дванадесети месец. Ден ивей. Тюркът Чулодоли Кехан пристигна на аудиенция при императора. Той беше посрещнат с необичайна церемония и особено тържествено.
В това време войниците и превозвачите по Ляодун, тръгнали на цели върволици по пътищата, отказваха да изпълняват своята повинност и станаха разбойници.
Ден цзяцзи. Императорът заповяда на всички началници на области и околии да откриват, да ловят, да хващат и убиват разбойниците.
ХИСВ, I, 1961, с. 42—45.

„Болното мандариново дърво“ от Ду Фу

Ду Фу (712—770 г.) е един от най-изтъкнатите китайски поети през ранното средновековие. В неговото творчество са отразени социалните противоречия във феодалното общество през VIII в. Стихотворенията му са изпълнени с дълбока любов към обезправените селски маси и с гневна ненавист към феодалната аристокрация. В това отношение твърде характерно е стихотворението му „Болното мандариново дърво“.

Дърветата болни.
Линеят безжизнени сили.
Печална е тяхната участ. И все по-злощастна е всяка
година.
Плодове се родиха,
но тъй са те хилави, болни.
Тръпчиви на вкус, горчат като дивите круши.

Срежи мандарина —
от червеи тя е проядена.
И тъй е без полза
човек да се труди.
Негодни са болните плодове.
Какво да направим с тях ние?
Една само кората
ще стане за ядене годна.
Листата трептящи
на клоните вехнат, жълтеят

Страхуват се, страшно е
с родните вейки да се сбогуват.
Суровата зима
ще дойде със снежните вихри.
Дървото ще може ли
сред бурите да не загине?
В двореца Пенлай
сред сияйна и щедра природа
на пищни дървета блестят
мандарини уханни.
Но ако се случат
злощастни и лоши години,
загубва престолът
старинното свое величие.
Безчинствуват банди,

народът загива от глад.
И императорът трябва
и той от блага да се лиши.
Дърветата съхнат
по тайна небесна прокоба.
И страх ме е вече,
че пак ще пострада невинен.
То беше отдавна.
Вестител от Южно море
в карета пътуваше
с подаръци за господаря.
И караха хиляди
коне в планини и полета —
за туй и сега с горест
си спомнят днес старите хора.

Селската война през IX в. Из „Син Тан Шун“

. . . През втората година от управлението на Цянфу [874— 879 г.] известният бучжоуски разбойник Ван Сян-чжи вдигна метеж в околията Чанюан. Неговата банда се състоеше от около 3 хиляди души. Те безчинствуваха в окръзите Цаоджоу и Бучжоу, хванаха 10 хиляди човека (според съобщението на китайския историк от XI в. Сима Хуан те са се присъединили доброволно към въстанието.) и силите им нараснаха. Той незаконно провъзгласи себе си за велик пълководец и в манифеста, изпратен до всички провинции, обяви: „Чиновниците са алчни и ненаситни, налозите тежки, наградите и наказанията — несправедливи. Цзайсяните (чиновници, които ръководели държавния живот в Китай.) скриват всичко това и Сиц-зун (става дума за императора Сицзун (874—888 г.)) нищо не знае.“
Той имаше повече от десет помощници, възглавяващи [отряд метежници], в това число и Шан Цзюн-чжан, Чай Цун, Би Ши-до, Цао Ши-гон, Лю Ян-чжан, Лю Хан-хун и Ли Чжун-ба. Всички те грабеха и безчинствуваха, възползувайки се от създаденото положение.
Възрадван от смута, Хуан Чао се откликна на призива на Ван Сян-чжи. В своя отряд, състоящ се отначало от осем човека, той събра няколко хиляди души и разграби петнадесет окръга в провинцията Хенян. В резултат на това броят на неговите привърженици нарасна на няколко десетки хиляди. Императорът заповяда на Пинлуския военен наместник (цзедуши, Сун Вей и на неговия помощник Цао Цюан-чжен да нападнат бандитите и да ги разбият. Суй Вей беше назначен за главнокомандуващ наказателните отряди във всички провинции, бяха му придадени 3 хиляди войници от охраната и 500 кавалеристи. Беше заповядано на всички цзедуши в Хенан да му оказват съдействие. Инспекторът на спомагателната кавалерия Цзен Юан-юй беше назначен за втори негов помощник. Когато Ван Сян-чжи се отправи за Ичжоу, Суи Вей нанесе поражение на разбойниците до стените на града, Ван Сян-чжи избяга. Затова Сун Вей писа в донесение, че главният атаман е убит, а последователите — усмирени. Войниците се завърнаха в Цин-чжоу, чиновниците се поздравяваха един друг, но след 3 дни от окръзите и околиите бяха получили съобщение, че бандитите действуват, както по-рано. .. Войниците започнаха да отпочиват; получавайки заповед за настъпление, те се разбунтуваха и въстанаха. През това време разбойниците бързо се насочиха към град Цзячен. Не изминаха и десет дни, когато те опустошиха осем околии. Императорът беше опечален от това, че те пристигнаха така близо до Дунгу — източната столица. Той заповяда на войската във всички провинции, съединявайки се, да отблъсне техния натиск. Войската от Фунсян, Бенин и Цзи-нюан да охранява планинския проход Тунгуан, Цзенюан-гой да охранява източната столица, а войската от Ичен и Ичжаои — императорския дворец.
Между това Ван Сян-чжи се завърна в Жучжоу, превзе този град, уби тамошния началник и се отправи за източната столица [на Лоян]. Голям страх обхвана чиновниците: захвърляйки всичко, те хукнаха в главоломно бягство. Разбойниците разгромиха Ян и обсадиха Чженчжоу, но не можаха да го завладеят. В множество окръзи и околии, намиращи се на изток от прохода, между Чженчжоу и Жучжоу, жителите, страхувайки се от бандити, поставиха особена охрана по стените и оградите от колове, които обкръжаваха населените места, а разбойниците, разделяйки войските на малки отряди, започнаха да безчинствуват навсякъде. . .
. . . Ван Сян-чжи се завърна в Хунчжоу и навлезе в предмостията на този град. В помощ на града пристигна Суй Вен. Той разби Ван Сян-чжи при Хуанмей и обезглави 50 хиляди разбойници. Сам Ван Цзян-чжи беше хванат, а главата му изпратена в столицата [878 г.].
В това време Хуан Чао обсаждаше Бочжоу, но градът не се предаде. Един от военачалниците на Ван Сян-чжи, по-малкият брат [на Шан Цзюн-чжан] Шан Жан, се присъедини към него със спасилата се от разгрома част от армията на Ван Сян-чжи. Той настояваше да бъде провъзгласен за княз и „Велик пълководец, щурмуващ небето“. Беше установен редът на чиновете.
Въз Фун-цзен не остана по това време нито един окръг [незает от въстаниците] . . .
ХИСВ, I, 1961, 72—73.


Европейска нощ на учените 2022 г.: