Златна монета на Зоя и Теодора, 1042 г.
Илия Макрелов
Екатерина Ангелова
(Софийски университет „Св. Климент Охридски“)
Статия е посветена на византийската императрица Зоя Багренородна и има за цел да разкрие ролята и влиянието на жените – императрици върху съдбините на най-могъщата империя в Евразия през Средновековието. В патриархалното общество и във Византийската империя, жените остават в сянката на своите съпрузи, синове, бащи и братя, но именно роднинските им връзки са и единствената им възможност да получат достъп до върховете на властта и да предопределят съдбините на империята.
Във Византийската империя властта технически била предоставена на императора. Въпреки това редица императрици играели важна роля в управлението и дори поемали контрол над империята при подходящи обстоятелства. Най-често императриците поемали властта като регенти на младите си синове, което означавало определен период на временно управление докато младият император навърши пълнолетие, обикновено на шестнадесет години. При необичайни обстоятелства императриците са могли да управляват самостоятелно, въпреки че се е считало за по-нормално те да се възползват от възможността да си изберат съпруг и да го направят император. Последните представители на македонската династия сестрите Зоя и Теодора управлявали заедно като императрици в продължение на седем седмици, докато Зоя решила да се омъжи отново. Режимът вероятно е можел да продължи по-дълго, ако императриците не са били в конфликт помежду си.
Зоя била Багренородна, т.е. „родена в пурпур“. Това било прозвище на родено в столицата дете на управляващ император. Тя била втората дъщеря на Константин VIII (1025-1028) и съпругата му Елена. Константин VIII имал три дъщери. Най-голямата от тях Евдокия била обезобразена от детска болест и била изпратена в манастир. Другите две Зоя и Теодора останали в двореца, като между тях очевидно е имало взаимно напрежение и неприязън. По времето когато баща им Константин VIII бил на смъртното си легло през 1028 г. родената около 978 г. Зоя била около петдесетгодишна, а сестра ѝ Теодора била малко по-млада.
Било е планирано една от принцесите, най-вероятно Зоя, да бъде изпратена на Запад, за да се омъжи за императора на Свещената римска империя Отон III (983-1002) по същия начин както племенницата на Йоан I Цимиски (969-976) Теофано е била дадена за булка на Отон II (967-983) през 972 г. Но Отон III умрял преди пристигането на византийската принцеса в Бари през февруари 1002 г. Във всеки случай този брак не би могъл да разреши проблема с наследяването на империята. Катастрофалният неуспех да се подсигури продължаването на династията вероятно се дължи на недоверието на император Василий II към жените, притежаващи позиции и влияние, и на нежеланието му да допусне роднините по брачна линия да се намесват в управлението на империята.
Когато вече бил на смъртния си одър, останалият без мъжки наследник Константин извикал в столицата авторитетния аристократ Константин Даласен, който бил херцог на Антиохия, за да го ожени за дъщеря си Зоя. Даласените били една от малкото мощни патрициански фамилии, които били неотклонно лоялни към македонската династия. Константин Даласен тръгнал от имението си в тема Армения, но преди да стигне до Константинопол положението се променило, тъй като съветниците на императора го убедили да избере слаб владетел, когото те можели да контролират. Византийският император избрал Роман Аргир, принуждавайки го да се разведе със съпругата си и да се ожени за Зоя. Сватбата се състояла само три дни преди смъртта на Константин на 11 ноември 1028 г. Четири дни по-късно Роман е бил коронясан за император под името Роман III Аргир (1028–1034).
Съпругата на Роман Елена се оттеглила в манастир и приела монашеското име Мария. Роман сигурно оценил саможертвата ѝ, защото я провъзгласил за sebaste, което е гръцкият вариант на титлата Августа, и направил разточителни благотворителни дарения, когато тя починала. Гръцките автори Скилица и Зонара казват, че първа Теодора е получила възможността да се омъжи за Роман, но отказала. Причините за решението ѝ се коренят или в родство между тях, или във факта, че съпругата на Роман все още e била живa.
Зоя била наясно с имперския си статус. Михайл Псел отбелязва, че тя била арогантна, притежавала схватлив нрав и била готова с охота да заповяда някой да бъде ослепен при най-малката провокация. Въпреки това единствената ѝ регистрирана политическа изява по време на управлението на Роман е принуждаването на сестра ѝ да се оттегли в манастира в Петрион. Както изглежда, Теодора на два пъти е била замесена в конспиративни дейности с Константин Диоген и тъй като Роман е бил на военна кампания, Зоя е осуетила заговора. Зоя демонстрирала ранга си като изразходила възможно най-много пари от хазната, докато Роман се опитвал да се докаже като строител, генерал и администратор. Той не успял в нито едно от тези начинания, точно както се провалил и в опита си да създаде династия. Двойката се консултирала с медицински експерти, а Зоя дори прибягнала до употребата на магически амулети и други подобни обичаи. Когато станало ясно, че няма да има деца, Роман направил грешката да започне да игнорира Зоя, спрял да изпълнява съпружеския си дълг към нея, заменяйки я с любовница. Но най-голямата му грешка била, че, ѝ забранил достъпа до хазната и я поставил на издръжка. Това, че не можела да прахосва пари, се оказало катастрофа за Зоя. Една византийска принцеса от македонската династия те можела да понесе такава обида. По време на една императорска аудиенция Зоя забелязала красивия Михаил, който бил брат на Йоан Орфанотроф. Йоан бил високопоставен евнух в имперския двор, чиято длъжност („управител на сиропиталище“) показвала значимата му позиция в йерархията. Зоя била моментално привлечена от Михаил. Неспособна да овладее страстта си, тя веднага го поканила да я посети, след което му споделила намеренията си.
Въпреки че първоначално бил против, младият Михайл бил обучен от брат си в изкуството да угоди на императрицата. Зоя била лудо запленена от Михаил и имала намерение да го направи император. А точно това била неговата цел. Сестрата на император Роман Пулхерия, подкрепена от съмишлениците си, предупредила брат си, че срещу него се готви заговор, но без резултат. Роман предпочитал да не забелязва аферата на съпругата си, предпочитайки Зоя да бъде заета само с една връзка, а не да има много на брои любовници, както било преди това.
Зоя вероятно е опитала да отрови съпруга си, но била нетърпелива относно действието на отровата. Затова на Разпети петък (11 април 1034 г.) с помощта на един от прислужниците на Михаил удавила император Роман, докато плувал. Михайл Псел пише, че „когато самодържецът потопил главата си във водата, някои от придружителите му натиснали врата му и достатъчно дълго го държали в това положение”.
За кратко властта отново била в ръцете на Зоя. Веднага след смъртта на император Роман тя поела контрола над империята, държейки се така сякаш тронът ѝ принадлежал по силата на някакво божествено право. Въпреки това целта ѝ не била да завземе властта за себе си, а за любовника ѝ Михаил, настоявайки незабавно да го направи император и игнорирайки съветите на всички нейни съветници и подчинени. Затова още в ден на смъртта на Роман (11 април 1034 г.) Михаил е бил провъзгласен за император. Въпреки че вдовиците били задължени по закон да спазват едногодишен траур след смъртта на съпруга им, двойката убедила патриарха да ги бракосъчетае, като подкупила щедро не само самия него, но и другите представители на духовенството. След коронацията си Михаил приел името Михаил IV Пафлагон. Най-вероятно първоначално двойката е била щастлива, тъй като Михайл е уреждал забавления за Зоя, но скоро нещата се променили. Твърде вероятно е Михаил да е изпитвал вина за убийството на предшественика си, което засилило епилепсията, от която страдал.
Изглежда, че Михаил се е страхувал, че и той също като Роман може да бъде заменен, затова под предлог, че Зоя готви заговор, я затворил в нейните покои в двореца. Посетители ѝ били допускани при нея само при стриктен контрол от страна на капитана на дворцовата стража. Нейните най-доверени слугини били уволнени, посещенията на баните и разходките ѝ били съкратени. Самият Михайл спрял да я посещава. Авторът Михаил Псел одобрявал страха на Михаил от Зоя и го считал за оправдан. Показателно е, че въпреки всички тези предпазни мерки, семейството на императора все още се страхувало изключително много от нея, възприемайки я като лъвица, която само временно е оставила настрана свирепостта си. Очевидно все още са я считали за фактор, с който трябва да се съобразяват.
Без значение дали Зоя наистина е участвала в заговор срещу Михаил, изглежда, че е приела ситуацията философски, въпреки че направила един опит да промени случващото се. Скилица много подробно съобщава как през 1037 г. тя се опитала да отрови Йоан Орфанотроф чрез посредничеството на едни доктор, който бил подкупен от един от нейните приближени. Но заговорът бил разкрит, защото един от слугите на лекаря докладвал на брата на императора. Лекарят бил заточен в дома си в Антиохия, а императрицата била държана под по-строг надзор.
Поради липсата на наследник на Михаил, чиято епилепсия предвещавала царуването му да бъде кратко, Зоя е била убедена през 1035 г. да одобри за наследник на трона племенника на Михаил, който бил известен като Михаил Калафат. Това решение е било предложено от Йоан Орфанотроф, който се страхувал, че след смъртта на брат си ще изгуби властта и положението си. Младият Михаил, бъдещият император Михайл V (1041-1042) бил осиновен от Зоя, която изглежда не е имала голям избор по въпроса, и е бил обявен за Цезар, т.е. за престолонаследник. Докато Михайл IV лежал на смъртното си ложе в манастира Козма и Дамян, на 10 декември 1041 г. Зоя, която очевидно вече му е била простила за престъпленията срещу нея, когато чула че съпруга ѝ е близо до смъртта, прекосила града пеша, за да го види, обаче той отказал.
Императрица Зоя четири пъти е била средство за смяна на императорската власт, легитимирайки императорите чрез брак или осиновяване. Понякога е била оставяна на милостта на онези, които е приобщавала към властта, но като цяло е подценявана като политическа фигура. Имперската политика била неразривно свързана с личността на императора, но всички жени от императорското семейство имали възможността да изразяват мнение си относно политическите събития и много от тях това и правели. Зоя и сестра ѝ Теодора са били в уникалното положение на законни потомци на македонската династията и това, че Зоя не е проявявала явен интерес към управлението, е било изцяло неин избор.
