Ракета

Първите ракети вероятно са резултат от развитието на китайските огнени стрели (оръжие с барут). Неизвестен китайски изобретател, или през XII в. след Хр., или приблизително през 1000 г., използва цилиндър, пълен с барут, монтиран върху дръжка на стрела, за да се движи с висока скорост. Такива ракети осигуряват висока ефективност във военното дело, особено когато са изстрелвани в голямо количество от специални ракетни установки за тази цел. Но скоро след тяхното изобретяване им е намерено по-успешно приложение в областта на фойерверките.

Ракета с площадка за изстрелване

Ракети от династията Сун (около 1300 г.) имат много далечна връзка с изумителните руски и американски космически ракети от XX век. За да стане изпращането на ракети в космоса възможно, са необходими преди всичко две нови технологии. Едната от тях, системата с площадка за изстрелване на ракета, е създадена в Китай през XIV век като простичко оръжие за борба с кораби. „Огненият дракон, изскачащ от водата“ се състоял от метална кутия, натоварена с малки ракети, с четири големи коси ракетни цилиндъра, прикрепени към външността. Външните ракети са можели да я пренасят на около метър над водната повърхност на разстояние около километър и половина. Малко преди те да изгорят, ракетите от втората степен вътре са се запалвали и са се изстрелвали от отвора на кутията.

Ракета с течно гориво

Другата важна разработка – ракетата с течно гориво, за пръв път е изстреляна успешно в Съединените щати през 1926 г. от американския професор Робърт X. Годард (1882 – 1945), който е работил от 1907 г. върху намирането на подходящо гориво и конструкция на ракетата. Годард прави извода, че течното гориво е ключов фактор за проникване в космоса, но хората го прилагат първо във военната област.


Европейска нощ на учените 2022 г.:


РЕКЛАМА:

***