Направи дарение на училище!

Снимка 1. Езерото Керкени, Гърция

Илияна Гигова е родена в гр. Враца , където през 2009 г. завършва ПМГ „Акад. Иван Ценов“ с профил биология. Същата година продължава обучението си в СУ „Св. Климент Охридски“, Биологически факултет, специалност Молекулярна биология. През 2013 г. записва магистратура „Опазване на околната среда“ в същия факултет и защитава успешно дипломната си работа през 2015 г.  От 01.01.2016 г. е докторант в Института за космически изследвания и технологии към БАН, научна специалност „Дистанционни изследвания на Земята и планетите“, направление Аерокосмическа информация.  През годините успоредно с обучението си е работила като полеви експерт при картирането на местообитанията по НАТУРА 2000, към лота по херпетология през 2012 г. А в момента работи по доброволчески проект към Сдружение за дива природа (СДП) Балкани, като експерт птици – обучава доброволци.

1. Вие сте завършила Молекулярна биология. Това ли беше детската Ви мечта? Въобще как на човек му хрумва да се занимава с това? Как се стекоха обстоятелствата?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Връщате ме много назад във времето. Винаги съм знаела, че искам да се занимавам с биология, но тя е толкова разнообразна, че ми беше много трудно да открия моето място. Минах през няколко фази – още преди да тръгна на училище мечтаех да стана ветеринарен лекар, после  се увлякох много по криминологията.  Докато не ме приеха в гимназията. Там изборът ми беше повлиян от много фактори, като среда, преподаватели, съученици. Реших да кандидатствам медицина, но тъй като подадох документи само в един медицински университет, имаше риск да не ме приемат, беше разумно да имам и план Б. Тогава чух за специалността молекулярна биология. В началото ми звучеше много сложно и далечно, но след като в часовете по биология минахме частта с цитология и генетика, реших, че ще е чудесно да изучавам тази специалност. И така стигнах до биологически факултет на СУ“ Св. Климент Охридски“.

Снимка 2. Скалолазка Wallcreeper (Tichodroma muraria)

2. Кой беше моментът, в който осъзнахте, че това ще е Вашето занимание?

През годините много често съм сменяла посоките, но винаги са били свързани с биологията. Когато бях първи курс пред  мен се отвориха много възможности и алтернативи, а с всеки следващ курс откривах нови и интересни дисциплини. Най-повратният момент беше, когато работих по НАТУРА 2000 – тогава имах възможност да обиколя единни от най-красивите кътчета в страната и да се докосна до природата на България. Едновременно с това видях и как определени човешки дейности влияят негативно на тази среда. Тогава разбрах, че ще е прекрасно, ако мога с работата си да помогна тези места да бъдат запазени.

Снимка 3. Воден кон от вида Gomphus vulgatissimus

Снимка 4. Мрежокрило от вида Libelloides ottomanus

Снимка 5. Дневна пеперуда от вида Euphydryas aurinia

3. А как решихте да се занимавате с наука и да запишете докторантура? Това е сериозна три-четири годишна времева, а и не само инвестиция.

Това е едно съвсем естествено продължение на моето професионално развитие, както и на всеки човек, който иска да се занимава с наука. В Института по космически изследвания и технологии в БАН попаднах по време на моята магистратура. Там се запознах с един малко по-различен начин за наблюдение на промените настъпващи в околната среда и реших, че ще си струва да опитам да продължа образованието си в тази посока.

Снимка 7.  Зелен гущер (Lacerta viridis)

4. Има много негативизъм, когато кажеш на някой, че се занимаваш с наука тук в България. Много от завършилите още бакалавър се насочват към чужбина. Обмисляла ли сте да учите сходна специалност, но извън България?

Не мисля, че има негативизъм, когато кажа на някого, че искам да се занимавам с наука в България, по-скоро срещам съчувствие и загриженост.  За съжаление развитието на науката не е приоритет на държавата и това създава грешна представа в обществото, че учените са хора, които бездействат от заплата до заплата. А през годините и практиката срещам  много млади, интелигентни и амбициозни учени, които въпреки лошите условия на труд, продължават да се борят и в не малко случаи са напълно конкурентни на техни колеги от държави, където този проблем не съществува. Изключения винаги ще се намерят, но те са вследствие от грешната политика, за която вече  споменах. Аз лично на този етап  не съм мислила за образование или работа в чужбина, но не го изключвам за в бъдеще.

5. Какво смятате, че пречи на науката в България, за да се развива така, както би ни се искало?

Както вече казах – развитието на образованието и науката не е приоритет на фона на всички проблеми в държавата, а това създава предпоставка за много злоупотреби на най-различни нива, които за съжаление остават безнаказани. Това води  до влошаване на условията на работа и ниско заплащане, което е достатъчна причина много от експертите и младите учени да напускат България и да търсят развитие в чужбина. Друг начин за „спасение“ е работата в частни фирми, където обаче дейностите са повече бизнес и по-малко истинска наука, което води до известни ограничения.

Снимка 8.  Врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum)

6. Какво Ви дава работата? Как Ви вдъхновява?

Работата трябва да ми дава свобода и смисъл, а ако не се случва, значи не е за мен. За съжаление съм от типа хора, които много лесно проявяват интерес към нещо, но също толкова бързо той угасва. Затова бях много внимателна с избора на професия и смятам, че той е правилен. Вдъхновяват ме преподавателите, колегите, средата, екипната работа, дори  конкуренцията. Всичко това при правилна нагласа, може да бъде сериозна движеща сила.

Снимка 9. Воден кон от вида Aeshna mixta

Снимка 10.  Воден кон от вида Sympetrum sanguineum

7. С какво точно се занимавате в момента?

В момента работя по проект към СДП Балкани, където обучавам доброволци на терен как да разпознават различните видове птици, как се прави мониторинг и защо тези данни е важно да бъдат записани в единна база данни. От друга страна се запознавам с възможностите, които ми дават дистанционните изследвания, и се опитвам да ги съчетая максимално добре с природозащитата и опазването на околната среда.

Снимка 11  Смок мишкар (Elaphe longissima)

Снимка 12  Слепок (Anguis fragilis)

8. Какви са бъдещите Ви творчески планове, така да се каже?

Не обичам да си правя планове, защото те обикновено търпят големи промени в движение, но да кажем, че ще се радвам ако успея да защитя дисертацията си успешно след няколко години.

9. Как си почива един учен след дългия работен ден?

В приятна компания и подходяща напитка.

Интервюто взе Яна Ненчева

Снимка 13  Южно Черноморие

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!