Биология Личности 

Работата на жена – пионер в науката, изплува на повърхността след 300 години забвение

Мария Сибила Мериан – жена, родена в Германия и живяла в Холандия, е имала успешна кариера като художник, ботаник, натуралист и ентомолог. Credit: JACOB HOUBRAKEN, AFTER GEORG GSELL, VIA METAMORPHOSIS INSECTORUM SURINAMENSIUM, AMSTERDAM 1705, THE HAGUE, NATIONAL LIBRARY OF THE NETHERLANDS
Мария Сибила Мериан – жена, родена в Германия и живяла в Холандия, е имала успешна кариера като художник, ботаник, натуралист и ентомолог. Credit: JACOB HOUBRAKEN, AFTER GEORG GSELL, VIA METAMORPHOSIS INSECTORUM SURINAMENSIUM, AMSTERDAM 1705, THE HAGUE, NATIONAL LIBRARY OF THE NETHERLANDS

Мария Сибила Мериан, подобно на много жени в Европа през 17-ти век, се занимавала с домакинска работа и отглеждане на деца. Но освен това, родената в Германия Мериан, която е живяла в Холандия, също има и успешна кариера като художник, ботаник, натуралист и ентомолог.

“Тя е на същото ниво с учени, за които се говори много” казва Кей Етъридж, биолог в колежа Гетисбърг в Пенсилвания, която изучава научната история на работата на Мериан. “Тя не е направила неща, които да променят биологията толкова, колкото Дарвин, но приносът ѝ е значителен.”

Във време, когато естествената история е ценен инструмент за открития, Мериан открива факти за растения и насекоми, които не са били известни до момента. Нейните наблюденията спомагат за развенчаването на популярното схващане, че насекомите просто се появяват изведнъж от калта. Знанията, които тя събира в продължение на десетилетия, не само задоволяват любопитството на интересуващите се от природата, но и предоставят ценна информация за медицината и науката. Тя е първата, която успява да обедини насекомите и техния хабитат, както и храната, която ядат, в единна екосистема.

След като години наред задоволява интереса на запленената аудитория из цяла Европа с книги с подробни описания и рисунки в реални размери на познати насекоми, през 1699 г. тя изминава заедно с дъщеря си близо 5000 мили от Холандия до Южна Америка, за да изучава насекомите в джунглите на мястото, където днес се намира Суринам. Тогава тя е била на 52 години. Резултатът е нейният шедьовър “Metamorphosis Insectorum Surinamensium.”

С работата си тя разкрива толкова екзотична, драматична и ценна за европейците по онова време страна на природата, че получава голямо признание. Но век по-късно откритията ѝ си подложени на научна критика. Нескопосани репродукции на творбите ѝ наред със спънки в налагането на ролята на жените през 18-ти и 19-ви век в Европа водят до там, че усилията ѝ до голяма степен биват забравени.

“Изумително е как тя изведнъж потъва в забвение”, каза д-р Етъридж. “Викторианците започнали да поставят жените в определени граници, които все още им е трудно да пресекат.”

Днес, делото на тази жена – пионер в науката, отново е на бял свят. През последните години феминистки, историци и художници възхваляват нейната упоритост, талант и вдъхновяващи художествени композиции. А сега биолози, като д-р Етъридж, изучават научните текстове, които придружават рисунките ѝ. Триста години след смъртта ѝ паметта на Мериан ще бъде почетена на международен симпозиум в Амстердам през юни тази година.

А миналият месец “Metamorphosis Insectorum Surinamensium” беше преиздадена. Тя съдържа 60 изображения и оригинални описания, както и истории за живота на Мериан и актуализирани научни описания. Ето само някои от тях.

Илюстрация, изобразяваща метаморфозата на вид нощна пеперуда. Credit: M.S. MERIAN, DER RAUPEN WUNDERBARE VERWANDELUNG. NÜRNBERG 1679, PLATE 5. ENGRAVING, COLOURED COUNTERPROOF. AMSTERDAM, ARTIS LIBRARY, UNIVERSITY OF AMSTERDAM.

Екзотични места близо до дома

Преди да напише “Metamorphosis” Мериан прекарва десетилетия в документиране на европейски растения и насекоми, като публикува работата си в поредица от книги. Тя започва с тази дейност, когато е на около 20-годишна възраст, с декоративни рисунки на цветя с насекоми, непридружени от текст. “След това тя се захваща наистина сериозно с това занимане”, каза д-р Етъридж. Мериан започва да отглежда насекоми в дома си, най-вече пеперуди и гъсеници. “Тя стояла будна по цели нощи, докато те излязат от какавидата си, за да може да ги нарисува”, казва тя.

Резултатите на нейните дълги години на внимателни наблюдения са подробни рисунки и описания на европейските насекоми, следвани от оригинални илюстрации и истории за насекоми, земноводни и влечуги от една земя, която повечето хора по онова време можели само да си представят.

Мериан е изобразила вид нощна пеперуда на етап, когато езикът ѝ е раздвоен. Credit: MARIA SIBYLLA MERIAN, METAMORPHOSIS INSECTORUM SURINAMENSIUM, AMSTERDAM 1705, THE HAGUE, NATIONAL LIBRARY OF THE NETHERLANDS

Внимателни наблюдения, които се убегнали на други

Възможно е Мериан да е използвала лупа, за да улови детайлите на раздвоените езици на вечерниците, изобразени на тази рисунка. Тя пише, че двете езичета се съединяват, за да образуват една тръбичка за пиене на нектар. Някои критикуват този детайл, твърдейки, че езикът е само един, но Мериан не грешала. Възможно е тя да е наблюдавала вечерница, точно когато е излизала от какавидата си. За кратък период по време на този етап от жизнения цикъл на пеперудата езикът ѝ се състои от две половини преди те да се слеят в едно.

Илюстрация на Мериан на тарантула, поглъщаща колибри, е била критикувана като невъзможна по време на Викторианската ера, но по-късно е потвърдена. Credit: MARIA SIBYLLA MERIAN, METAMORPHOSIS INSECTORUM SURINAMENSIUM, AMSTERDAM 1705, THE HAGUE, NATIONAL LIBRARY OF THE NETHERLANDS
Илюстрация на Мериан на тарантула, поглъщаща колибри, е била критикувана като невъзможна по време на Викторианската ера, но по-късно е потвърдена. Credit: MARIA SIBYLLA MERIAN, METAMORPHOSIS INSECTORUM SURINAMENSIUM, AMSTERDAM 1705, THE HAGUE, NATIONAL LIBRARY OF THE NETHERLANDS

Графични изображения, някои от които са невероятни

Можи би не е подобавало на една дама да нарисува как гигантски паяк поглъща колибри, но когато Мериан го прави в началото на 18-ти век, изненадващо никой не възразява. Д-р Етъридж нарича това революционно. Изображението, което съдържа и новаторско описание на мравките, запленява европейската аудитория, заинтересувана повече от екзотичната история, която се разгръща пред нея, отколкото от пола на художника.

“Всички тези неща хубаво разтърсват ограничения им мироглед”, казва д-р Етъридж.

Но по-късно хората от Викторианската епоха са на друго мнение. Правени са репродукции на творбите на Мериан, някои от които са неправилни. Няколко от наблюденията ѝ са обявени за невъзможни. “Наричали са я глупава жена за това, че твърди, че един паяк може да изяде птица”, казва д-р Етъридж. Но Хенри Уолтър Бейтс, приятел на Чарлз Дарвин, наблюдава такъв случай и го описва в своя книга от 1863 г., което защитава тезата на  Мериан.

В същата картина Мериан изобразява за първи път мравки, хранещи се с листа.

“В Америка има големи мравки, които могат да изядат листата на цели дървета и да ги оставят голи като дръжка на  метла само за една нощ”, пише тя в описанието.

Мериан отбелязва, че мравките носят листата под земята на своите малки. Тя вероятно не го е знаела по онова време, но мравките всъщност използват листата, за да отглеждат гъбички под земята, с които да се хранят техните развиващи се ларви.

В някои от рисунките на Мериан пеперудите и гъсениците не съвпадат. Credit: MARIA SIBYLLA MERIAN, METAMORPHOSIS INSECTORUM SURINAMENSIUM, AMSTERDAM 1705, THE HAGUE, NATIONAL LIBRARY OF THE NETHERLANDS
В някои от рисунките на Мериан пеперудите и гъсениците не съвпадат. Credit: MARIA SIBYLLA MERIAN, METAMORPHOSIS INSECTORUM SURINAMENSIUM, AMSTERDAM 1705, THE HAGUE, NATIONAL LIBRARY OF THE NETHERLANDS

Науката не е наука без грешки

Мериан е била права за това, че тарантула може да изяде птица, за това, че мравките могат да изграждат мостове с телата си и за други от изобразените от нея детайли.  Но в същата рисунка тя погрешно разглежда заедно мравки, хранещи се с листа, и червени мравки marabunta. И вместо обичайния брой яйца при колибри – две, тя изобразява в гнездото четири яйца. Тя допуска грешки и в “Metamorphosis Insectorum Surinamensiu” – не всички гъсеници съответстват на пеперудите.

Едно възможно обяснение за грешките ѝ е фактът, че тя прекъсва по-рано престоя си в Суринам, тъй като се разболява, и довършва книгата си в дома си в Амстердам. А пък грешките са често срещани и сред някои от най-известните научни умове в историята.

“Тези грешки не обезценяват работата на Мериан повече, отколкото добре известните заблуди, публикувани от Чарлз Дарвин или Исак Нютон”, пише д-р Етъридж в доклад, който твърди, че твърде много хора неправилно се фокусират единствено върху грешките в работата ѝ.

Вид дървесна жаба, която Джордж Шоу – английски ботаник и зоолог, е кръстил на Мериан. Credit: GEORGE SHAW, VIA ALAMY
Вид дървесна жаба, която Джордж Шоу – английски ботаник и зоолог, е кръстил на Мериан. Credit: GEORGE SHAW, VIA ALAMY

Вдъхновение за други

Картините на Мериан са вдъхновявали много художници и еколози. В тази гравюра от книгата си „General Zoology Amphibia“ от 1801 г. английският биолог и ботаник Джордж Шоу отдава почит на Мериан за това, че е описала жаба по време на експедицията си в Южна Америка, и нарича дървесната жаба (сега известна като Trachycephalus venulosus) на нея в своята илюстрация.

Рисунката на Мериан на цветето Caesalpinia pulcherrima била придружена от подробно описание на несправедливостите на робството, включително това как робините са ѝ разказали, че растението има свойства, които могат да се използват за аборт. Credit: MARIA SIBYLLA MERIAN, METAMORPHOSIS INSECTORUM SURINAMENSIUM, AMSTERDAM 1705, THE HAGUE, NATIONAL LIBRARY OF THE NETHERLANDS

Нейните помощници 

Не би било справедливо да се отдаде цялата заслуга единствено на Мериан. Тя е получавала помощ в именуването на растения, правенето на гравюри и разпространението на творбите си. Дъщерите ѝ помагали в оцветяването на рисунките.

Мериан също отбелязва помощта, която е получила от местните жители на Суринам, както и роби или слуги, които ѝ асистирали (самата тя не е имала роби). В някои случаи тя е писала трогателни пасажи, като включва помощниците си в своите описания. Ето какво пише тя в описанието си на цветето Caesalpinia pulcherrima:

„Индианците, които не са третирани добре от своите холандски господари, използват семената на цветето, за да абортират, така че да нямат деца, които да станат роби като самите тях. Чернокожите роби от Гвинея и Ангола са поискали да се отнасят добре с тях, заплашвайки, че ще откажат да имат деца. Всъщност те понякога отнемат собствения си живот, защото с тях се отнасят толкова зле и тъй като вярват, че ще се преродят, ще бъдат свободни и ще живеят в собствените си земи. Самите те ми казаха това.”

Londa Schiebinger – професор по история на науката в Станфордския университет, нарича този пасаж поразителен в кратък доклад за списание The Lancet. Мериан съобщава тази подробност, която директно разкрива несправедливостите на робството и колониализма и подсказва, че лекарство може да бъде инструмент, който да позволи на жените да контролират собствените си репродуктивни съдби. Това е особено поразително векове по-късно, когато тези въпроси са все още са актуални в публични дискусии за социалната справедливост и правата на жените.

“Тя е изпреварила времето си”, казва д-р Етъридж.

Превод: Цветелина Христова

Източник: NY Times

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close