Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Главен асистент д-р Янко Маринов Николов, Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Това, с което се занимава един учен е да си отговаря на въпроси. Всичко, което прави е насочено натам. Работата ми може да се раздели на две части: романтична и не толкова романтична. Първата, с която ни и асоциират повечето хора са наблюденията, която е романтичната страна на астрономията. Наблюдавам с 2 м телескоп в НАО Рожен. Не толкова романтичната част включва обработка на наблюденията и техния анализ. Това, което “виждаме” и разбираме, често се случва не на място, а след този анализ. В резултат от получените наблюдения, тяхната обработка и анализ се публикуват статии в научни списание. Това е и крайният резултат от нашата работа. Това накратко е и начинът, по който се ражда едно ново знание.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Бъди спасител на науката:

Астрономията е фундаментална наука. Конкретната област, в която се занимавам са спектрополяриметрични изследвания на рентгенови двойни звезди. Успяхме да внедрим тази методика за единия от инструментите на 2м телескоп, прилагаме я в момента освен към рентгенови двойни звезди и към такива, при които скоро време се очаква избухване, при което ще се наблюдава поляризация, която може да ни разкрие гоеметрията на изхвърленото вещество при самото избухване. Това са сложни наблюдения, но дават допълнителна информация, която не може да се получи чрез фотометрични и спектрални наблюдения. Поляризираната светлина може да служи и за забавление, както е например при 3D киното.
Ползата е понятие в нашето общество, която се асоциира с нещо материално, бързо и по възможност в повече. Светът, в който живее е такъв заради научни изследвания, правени от хора, които не са търсели конкретно горните неща. Ние сега ползваме благата на техния труд. Астрофизиката има предимството да изследва веществото при екстремни условия (силни гравитационни и магнитни полета), каквито не могат да се случат в земни лаборатории. Ето защо развитието и е важна част от съвременната физика.
Астрономията има и това предимство, че може лесно да очарова хората. Тя е близко и до Филисофията, доколкото търси отговор на въпроси като: “Как се е зародила Вселената?”, “Какво е станало след избухването на Големия взрив?”, “Има ли живот на други планети?” ,”Къде да търсим разумните същества — в Млечния път или в далечните галактики, на 200 или на 200 милиона светлинни години?”, “Кога ще срещнем извънземен разум?”, “Готови ли сме да общуваме с него?” – това са въпросите, с които започва една от най-добрите книги за популяризиране на науката – “Космос” на Карл Сейгън.
Всяко лято в НАО Рожен се провеждат лагер-школи, на които идват деца от Народните астрономически обсерватории. За тях това преживяване, наблюденията, дискусиите с астрономите остават очарование за цял живот. Тази година отбелязахме и 50 години една школа по астрономия – “Бели Брези”, която е уникална сама по себе си в Света. Там си дават среща ученици, студенти и учени. Повече от две седмици има наблюдения, обработка и анализ на резултати, тяхното представяне. Учениците и студентите се учат да правят наука. Развиват чистото любопитство, едно качество, което е помогнало на хората да пътуват по света, да достигнат Луната и да изпратят космически апарати до крайните части на Слънчевата система. Конкретната полза за тези участници е, че им дава един светоглед, умения и критично мислене, което по-натам им помага да се реализират не само в сферата на научните изследвания, но и в професиите, които си избират. Другото изключително важно е, че им създава среда, в която да се учат. Имам удоволствието последните години да участвам като лектор в тази школа.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Интересно ми е и исках да правя това, което ми е любопитно, а не това, което се очаква от мен. Все още ми носи удоволствие това.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Може би най-много възможността да работя над 10 години като оператор на 2 м телескоп в НАО Рожен. Наблюдателният опит, който натрупах с всички инструменти е голям. Различни преподаватели, ръководителите ми на дипломни работи и докторантура. Конкретното ходене в чужбина, при което научих много беше на два пъти в обсерваторията в град Арма, Северна Ирландия. Една институция, която работи от 1790 година.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Финансирането е основния проблем, който надхвърля всички останали. За да оцелее финансово НАО Рожен преди време направихме футболен отбор – “Роженските мечки”, с който да играем с отбора на премиера. До мач не се стигна, но ни отпуснаха пари за да оцелее обсерваторията. Тази година по време на извънредното положение бяхме и една от малкото обсерватории по света, които продължи с наблюдателните си задачи. Това ми и беше най-дългото дежурство на Рожен, но се радвах, че бях откъснат в планината, вършейки това, което обичам да правя.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Финансирането на качествени научни изследвания, изграждането на изследователски центрове и привличане на утвърдени учени. Това, което ще отличава успешните нации през 21-ви век от неуспешните е до каква степен ще развиват нови технологии. Развитието на нови технологии и внедряването им може да стане само след качествени научни изследвания. Далеч сме все още от една критична маса от хора, които се занимават с това. Не на последно място, това се дължи и на отношението, което управляващите имаха към науката последното десетилетие и малко преди него. И в момента докторантската стипендия е по-ниска от минималната работна заплата, а заплатата на един асистент е около 60-70 % от учителската. Напоследък се обръща внимание върху образованието, а добро образование може да имаме само там, където се прави и наука. Самите учители също имат нужда да надграждат знанията си.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Популяризирането на наука идва след правенето на наука. Големите научни центрове отделят сериозно внимание на популяризирането на науката по различен начин. Фаворит напоследък ми е телескопът ALMA, който има чудесни видеоматериали за деца. Има и различни образователни платформи, в които са разработени уроци, включващи последните новости. Пример за такава платформа е https://www.zooniverse.org. Екипи са ангажирани в разработването на учебни материали, отразяващи последните открития, но екипите, които ги разработват не се състоят само от учени. Когато правех докторантура водих и един клуб по астрономия за деца в едно читалище. Много трудно се съчетават двете дейности. Важно е говоренето за наука да се случва от хора, правещи наука. Миналата година в София Тех Парк организирахме събитие: “100 часа астрономия”, което беше посетено от няколкостотин човека, някои от които бяха от началото до края на събитието. Ползите от такива събития са няколко. Една от тях е, че хората могат да видят какво реално правим. Втората е, че има нещо различно и смислено, което виждат децата да се прави от хора, работещи у нас. Това може да ги насочи да изберат като професия точните науки. Но това е само искрата, която би ги запалила, за да гори огъня на познанието трябват и други неща.