Д-р Вероника Атанасова-Георгиева: Науката е в основата на цялата човешка дейност, в нашето ежедневие

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Здравейте. Казвам се Вероника Иванова Атанасова-Георгиева, главен асистент в института по Роботика и доктор в област Технически науки, професионално направление Машинно инженерство и специалност Роботи и манипулатори.
Започнах работа в БАН март 2002 година в Централната Лаборатория по Мехатроника и Приборостроене. По-късно се обединихме с друго звено на БАН и станехме Институт по Системно Инженерство и Роботика. А към момента Институт по Роботика.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

От 2007 година работя само в една насока- хирургическа роботика-лапароскопски изпълнителни инструменти за роботи. И тъй като това е интердиспизплинарна проблематика, през 2011 година осъществих връзка с професор Пожарлиев, основоположникът на Лапароскопската хирургия в България. По това време той беше Началник на Клиниката по Обща и Лапароскопска Хирургия в Окръжна Болница. С негова помощ се запознах и с технологията на хирургическата интервенция, и на живо наблюдавах изпълнението на хирургически операции, за да мога да продължа да работя в тази насока. Така с колеги проектирахме и реализирахме инструмент към робот за диагностика на тумори. Сега отново с колеги от Институт по информационни и комуникационни технологии – БАН , Университат в Италия, и Химикотехнологичен и металургичен университет – ХТМУ работиме върху инструмент за локална терапия на тумори и добавена реалност.
Аз съм движещата сила, но това е труд на много специалисти, сам човек не може да свърши всичко и да има познания във всички сфери на науката, колкото и да се старае, да чете , да учи.
Имаме вече и признат-действащ полезен модел в областта на медицинската роботика. Останалото са подробности.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?


РЕКЛАМА:

***

Както казах по-горе-реализирахме инструмент за диагностика на тумори, който може да се види, докосне, тества. Разработката е на трето ниво на технологична готовност-концепция , която се доказва с експеримент. За да се върви към по-високо ниво на технологична готовност са необходими още много усилия и финансиране, разбира се.
А ползата от свършената работа… Знаете, какъв проблем са онко заболяванията. Ранната диагностика, превенцията, лечението и предотвратяване на смъртността са все фактори, които не са за пренебрегване. Достатъчно е да се каже РАК и всеки може да си даде сметка, какъв е социалния ефект от един такъв уред.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Eдин филм в детството –Инженерска одисея. Бях впечатлена от млади инженери, работещи, откриващи. Затова завърших и в Технически Университет специалността Индустриален Инженеринг. По-късно в БАН преминах от Индустриалните роботи към медицинските. Но пък и голяма част от медицинските роботи са модифицирани индустриални такива.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Имах и Швейцарска стипендия, и специализация в чужбина, работата ми с най-големия български коремен хирург Професор Тома Пожарлиев. Но най-голям принос имат колегите, с които работя и колегите, с които започнах своята научна работа-някои отдавна пенсионери, други вече не са сред нас, за съжаление.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Разбира се финансирането е най-същественият проблем. Финансирането не бива да е само с проекти. Не винаги успяваш да получиш проект, по една или друга причина. Какво правим тогава? Спираме да работим и чакаме да кандидатстваме пак?
Системата трябва да е малко по-гъвкава.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Науката е в основата на цялата човешка дейност, в нашето ежедневие. Без научни постижения нямаше да се лекуват редица заболявания, и още, и още.
Трябва да се говори за наука, да се популяризират постиженията , да се търси внедряване и реализация, за да се информира населението. Да се увличат младите хора да работят в тази насока


Европейска нощ на учените 2022 г.: