Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Д-р Велислава Терзиева, дм, доцент, МБАЛ “Лозенец”, ИБИР “Акад. Кирил Братанов” – БАН.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Да се опише ежедневието на един учен може да бъде много кратко – работа и писане. Всъщност, ежедневието на един учен се прави от самия учен. Това е едно от съществените предимства на “ежедневието” на учения. То съчетава интелектуалните занимания, творчеството и реалната експериментална работа. В нея е тръпката от новото и непознатото. Когато се започва работа по нов проект, задача, ученият има поглед от високо за това, което може да получи като резултат и като приложение. В началото на експериментите, вълнението е стимулиращо. Всеки експеримент задава въпроси, отваря мисленето и може да доведе до промяна на това, което е било предварително начертано. Но, това е хубаво. Това е новото и различното. Това е, което движи науката напред. Разбира се, нещата не се случват така ежедневно. Ежедневно е търсенето, четенето, работата, съмненията, повторенията на експериментите. Да, вярно е, че фантазията е мощен двигател, но в науката фантазията е съпроводена с много знания и отлична информираност. Мисля, че сме щастливци, че живеем във времена, в които прогресът на технологиите е скоростен. Но, те не се променят от само себе си. В основата им са научните идеи. И ето, кръгът се затваря – на свой ред, технологиите помагат за развитието на науката. Има много примери за това в областта, в която работя – имунологията, а още повече са те в друга посока – молекулярната биология. И двете области имат едно много съществено предимство – постигнатият научен резултат може много бързо да бъде видян наяве, в практиката, в медицината. Преди около 17 години бе характеризирана една нова популация Т клетки – регулаторните Т клетки. Оказа се, че промени в тяхната функция могат да доведат до различни състояния на нарушен имунен толеранс като автоимунни състояния (не всички), отхвърляне на присадката при трансплантация и др. Много скоро, за по-малко от 10 години, те навлязоха в диагностиката, а от преди няколко години са вече и в терапията. Мисля си, че това е и смисълът от огромния труд в лабораториите – да видиш ползата от положените усилия.
Има и друго. Това е възможността да обучаваш млади хора. В науката е важно да има млади хора, с енергия и хъс за работа, пълни с идеи. Може би в съчетанието между опита и отвореното мислене се крие успехът в научната работа.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Вълнува ме как имунната система на майката приема плода и защо понякога това не се получава по най-добрия начин. Това е доста обширна тема и много екипи работят по тази тема. Имаме някои интересни наблюдения, но все пак, да оставим времето да се изкаже по въпроса.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Едва ли бих могла да кажа, било е преди време. От сегашна гледна точка, мисля си, че стимулът е бил желанието да се разбере защо нещата се случват по определен начин. Аз съм лекар и разликите в клиничната изява при отделните пациенти неизбежно поставя този въпрос. Ако се вгледаме в настоящата ситуация с COVID-19 ще видим същото – някои се заразяват, някои нямат симптоматика, други, въпреки близкия си контакт с болни, остават незасегнати. Има и други примери – особено интересно е при пациентите с HIV инфекция. При някои от тях инфекцията се развива много бавно без лечение, а други не се заразяват. Подобни наблюдения има при много инфекции, а различията в клиничната картина има и при много други заболявания. Това са все въпроси, които провокират мисленето, търсенето на отговори, създаването на експерименти, за да се намери сърцевината, отговора.
Неочакваното в подобни ситуации е, че достигането до определена крайна точка не е краят на пътя. Развитието на науката и технологиите правят така, че всъщност, тази точка се оказва кръстопът. Спираш за малко и виждаш новите посоки. Интересно е, предизвикателно е и си струва да се опита. И да, пътят не е идеално равен и прав, но гледките са вълнуващи.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Професионалното развитие на един учен зависи не само от мястото, в което работи. Много голямо значение имат хората, с които общува по време на работа. Благодаря на научния си ръководител на докторантурата, проф. д-р Станимир Кюркчиев (той е първият ми учител в научната работа) и на проф. д-р Радка Аргирова, при която продължих след това. И от двамата научих много! По-късно спечелих стипендия от Европейската клинична асоциация по СПИН и специализирах в Университета в Милано, при проф. Мауро Морони и проф. Марио Клеричи. Участвах в работата по проект за приложението на интерлевкин-2 като адюватна терапия при пациенти с НIV инфекция. По-късно специализирах във Филаделфийския университет, в групата на проф. Гуидо Силвестри, а няколко години след това спечелих индивидуален грант по програмата Мария Кюри в INSERM, Париж. Всички тези събития оказаха голямо влияние върху подхода ми организацията на работата, към хората, с които работя и които обучавам. Мисля си, че всеки учен трябва да смени за известен период държавата, не само института. Срещата с различен стил на работа, различна организация в лабораторията, е изключително полезна и помага в намирането на собствен подход. Освен това, досега до друго общество, с неговата история, култура и съвременност без съмнение подпомагат естествения стремеж на човек към личностно развитие.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

За проблемите се говори непрекъснато. Има достатъчно. Чуват се различни мнения, които могат да се обобщят като “колко са тежки условията тук”. Да, условията за научна работа са твърде особени. От учените тук се искат високи постижения при странни базови условия на работа и скромно финансиране на научната работа. Като положителен знак приемам станалите регулярни сесии на ФНИ, но само това не е достатъчно. Извън България, има базово финансиране на екипите, което осигурява минимумът от реактиви и консумативи за работа. Така, от проектите, които са за в пъти по-големи суми, могат да се купува това, което е строго специфично за проекта, за неговата цел. Разбира се, иска се строг отчет на всяка стотинка, който се изразява най-вече в научни публикации, обучени докторанти, стажанти. Този отчет се представя от ръководителя на екипа и е условие за продължаване на финансирането. Знаем как стои този въпрос тук. Сложно.
Споменавайки стажанти, се присещам за стажантите в INSERM – ученици в горните класове, студенти по биология, които дават задължителни стажове в лабораториите. Това е полезно за научните екипи, но много по-ценно е за самите стажанти. Така те придобиват практически умения, разбират какво е научната работа и …. могат да останат в науката.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

По отношение на науката, промяна търпят много неща. Може би най-важното е уважението към тези, които се занимават с наука. Всички доводи, че няма полза от това са несъстоятелни. За да има, обаче, уважение, необходимо е качествено образование. Двете неща са в основата на всичко останало. И да не забравяме, самите учени са активни участници в този процес.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Разбира се ! Трябва ! Науката е удивителна област на живота. Тя дава полет на мисълта и свобода в работата, а в допълнение има и полза за обществото.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!