Д-р Васил Николов: Проблемът на голяма част от учените в България е, че не могат или не желаят да говорят популярно за работата си, считайки я за елитарно занимание

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Казвам се Васил Николов, доктор на историческите науки, професор в Националния археологически институт с музей на БАН със специалност праисторическа археология, член-кореспондент на Българската академия на науките и в момента, като заместник-председател, част от нейното ръководство.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Светлата част на денонощието през късните есенни, зимните и част от пролетните месеци ми е заета с административно-научни дейности в Академията, а вечерите, част от нощта и края на седмицата посвещавам на научните си проекти. През останалото време от годината ръководя разкопки както в София (неолитното селище Слатина), така и в страната (праисторическия комплекс Солницата край Провадия и спасителни проучвания по инфраструктурни проекти). В този период продължавам да изпълнявам и съществена част от административните си задължения, свързани с управлението на няколко академични проекта, участвам в заседания на ръководните органи на БАН и т.н..

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?


РЕКЛАМА:

***

Научните ми приноси са в различни аспекти на изследването на късната праистория – произхода на неолитната култура на Източните и Централните Балкани, неолитната керамика, праисторическата архитектура, специализираните производства през халколита (вкл. солодобиването), комплексното общество през халколита, религиозно-митологичната система на древните земеделци, праисторическите ямни светилища, първите каменни праисторически крепости в Европа и т.н. Утвърждавам тезата, че първата европейска цивилизация се заражда и развива именно на Балканите, включително и в днешните български земи.
Извън чисто академичното обогатяване на познанието за късната праистория на днешните български земи, което вече достига и до учебниците, ползата за обществото усещам и при живия контакт с хората, посещаващи ръководените от мен разкопки, където се стараем те да получават разбираема информация за новите открития и тяхната роля в опознаването на далечното минало на нашата земя. Незаменимо е чувството на удовлетвореност от организираните, заедно с моя научен екип, „Дни на отворените врати“ на солодобивния и градски център Провадия-Солницата – само през миналата година в рамките на „Деня“ дойдоха над 1600 души, които на популярен език получиха максимална информация за този уникален паметник на първата европейска цивилизация. Контактите с хората на фейсбук страницата и сайта на обекта показват значителен интерес към откритията ни тук, което ни мотивира и по-нататък да споделяме в реално време нашите нови находки. Мисля, че разпространяването на познанието за двете „златни“ хилядолетия на българските земи – VІ и V пр. Хр., носи самочувствието, от което се нуждаем.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

От дете се интересувам от историческото познание – в началото за Средновековието, а от първата ми година в Университета – за праисторията. Преминах през няколко тежки безработни години, но устоях на желанието си да изследвам късната праистория. Ще бъде твърде дълго да разказвам, но по тоя сложен житейски път имах подкрепата на няколко мои преподаватели, на други учени, включително чужди, на моите близки. Благодарен съм на всички тях, че под някаква форма, въпреки трудностите, поддържаха мотивацията ми да остана в полето на научните изследвания.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Имах модела на отделни преподаватели в Историческия факултет на Софийския университет – хора с модерно и нестандартно мислене, отворени към света (например проф. Александър Фол). После продължих да се уча от български учени (например проф. Георги И. Георгиев), но и от чужди изследователи, които правеха разкопки в България, а по-късно вече можех да участвам в съвместни проекти с тях, след това и да ръководя международни теренни проучвания заедно с колеги от Австрия, Франция и Германия. Изследователският ми престой като стипендиант на германската фондация Александър фон Хумболдт при проф. Ян Лихардус в Университета на Саарланд имаше решаваща роля за развитието ми като учен.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Винаги има проблеми пред развитието на един учен, но мотивираният и искащ да се докаже като добър изследовател, който да остави следа в науката, ще успее да намери и възможности да го направи.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Необходими са генерални промени в мисленето на обществото и в частност на политическата класа за мястото на науката. Който и да е народ не може да просперира без финансовата и моралната подкрепа за фундаментални и приложни научни изследвания. „Прослойката“ на учените дърпа общественото развитие нагоре във всички негови важни аспекти, тя вдига летвата, задава критериите. Следването им е трудно и вероятно затова мнозина, от които зависи финансирането на науката, се плашат и не позволяват бързото му нарастване, при все, че обществото би могло да си го позволи.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

За резултатите от научните изследвания не само трябва да се говори, трябва да се говори много. Това е проблемът на голяма част от учените в България, които не могат или не желаят да говорят популярно за работата си, считайки я за елитарно занимание. Оттук и неразбирането на голяма част от хората в страната за важността на науката. Независимо от уважението на повечето от тях към труда на учения, те нямат истинска представа за него и причината е преди всичко у самите учени. Често казвам, че ние трябва да се стремим да говорим на хората за нашите изследвания на техния, на разбираемия за тях език – не само за да имаме тяхната подкрепа за нашите искания за по-добро финансиране, но и заради моралното ни задължение да разпространяваме знанието, както между впрочем е записано и в първия член на Устава на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките), най-старата институция на новата българска държава, създадена още преди 151 години.


Европейска нощ на учените 2022 г.: