Д-р Теодора Теофилова: Няма нито една област в която и да е сфера на живота ни, която да не е обвързана или зависима от науката

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Теодора Мариус Теофилова, доктор, главен асистент – Българска Академия на Науките, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, Отдел „Животинско разнообразие и ресурси”

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Ежедневието на учените може да бъде изумително богато, разнообразно, вдъхновяващо и обогатяващо, както и изключително скучно и монотонно. В работата си като зоолог и еколог, аз имам щастието да съчетавам всички тези неща.
Биологичните изследвания неизменно са свързани с много теренна работа. Обикаляме по най-разнообразни, понякога дори непристъпни и недокоснати от човешка ръка места. Работата често е много тежка, в съвсем буквален смисъл – мъкнеш фотоапарат, бинокъл, някой друг полеви определител, торби с консумативи и събран биологичен материал, попадаш на ужасен терен, жега или дъжд и студ… Но именно това е най-прекрасната част от удоволствието. След това идва „истинската“ работа – чистене на капани, разделяне на миризливи проби, почти денонощно висене на микроскопа и ровене в дебели книги и най-различни публикации. После трябва данните да се обобщят и анализират, да се подредят и оформят. Тогава понякога наистина намразваме компютрите (особено ако резултатите от анализа не съответстват с предварително запланувания модел на експеримента или начинанието). Накрая обаче идва радостта от споделянето на получената информация.
От време на време имаме щастието да си уредим помощници в работата. Най-често това са студенти, което всъщност е част от идеята на това да си учен – надеждата някой след теб да продължи и развие започнатото.


РЕКЛАМА:

***

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Основните ми постижения са в сферата на фундаменталните изследвания, тъй като за един зооеколог е много трудно да намери ниша в сферата на икономиката и приложните достижения. Към момента съм автор или съавтор в близо 50 научни публикации и един научнопопулярен фото атлас на видове и местообитания от екосистеми с рядка растителност в България. Резултати от разработките, в които съм участвала, са представени на 25 конференции. Работила съм по 15 научни проекта, на един от които съм ръководител. Проектите, по които работя са преди всичко насочени към мониторингови и екологични изследвания на слабо проучени райони, както и оценяване на състоянието на консервационно значимите местообитания и животинските видове, срещащи се в тях.
Като специалист по бръмбари бегачи (сем. Carabidae или ground beetles), голяма част от работата ми е свързана с проучване на тяхното разнообразие и екология. Публикувала съм няколко нови вида за България и Румъния, както и множество нови съобщения за видове, установени в нови находища и региони. Екологичните разработки върху тази група животни са изключително ценни, предвид ролята, която бръмбарите бегачи изпълняват като хищници (особено в горското и селското стопанство) и като биоиндикатори за състоянието на околната среда.
Експертната ми дейност се изразява в няколко договора за изготвяне на Оценки за съвместимост и Екологични оценки на Общи устройствени планове и инвестиционни предложения, както и Планове за управление на НП „Централен Балкан“ и осем резервата. Била съм консултант на една дипломна работа и ръководител на дипломант за придобиване на ОС „Магистър“. Член съм на Държавната изпитна комисия за придобиване на професионална квалификация „Кинолог“ в Центъра за професионална квалификация по Екология, Екотуризъм и Кинология към Екологично сдружение „Предбалкан“. Автор съм на няколко рецензии на научни публикации и дипломни работи. През 2010 – 2012 г. водех част от курса упражнения по „Екология и опазване на околната среда” към Биологически Факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Любовта към природата винаги е била моята пътеводна светлина, а след нея се роди и любовта към науката. С всяко следващо изследване жаждата за още и още не секва, тъкмо напротив. А да видиш резултатите си реализирани (като публикация, като одобрение от колега или пък като блясък в очите на някой нищо неподозиращ за себе си младеж…) – това е несравнимо.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Детска мечта, образование и обучение, както и малко късмет.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Обзалагам се, че на голяма част от нас (особено колегите от БАН) вече отдавна ни е омръзнало да дъвчем тази тема. Пари, пари и още пари. Не е нормално един учен да се самофинансира или да се чуди как да се намести в някой проект, за да успее да покрие елементарните си нужди. Не само физиологични или социални, а и професионални. В България все повече се мисли за търговци и търгаши, за далавери, „усвояване“ на средства и укриване на данъци, докато науката и образованието всъщност са в колапс.
Превърнали сме се в професионални просяци – от един колега заемаш спирт, от друг – епруветки, а с трети си разделяш разхода за гориво или пък спиш на палатка, защото пари за командировки няма от къде да дойдат (освен ако не си на „частно“ по някой проект). Но въпреки това оцеляваме. И не само това, но и непрекъснато даряваме родината с научните си и научно-приложни постижения, които ежегодно отчитаме пред нея. Парадоксът е, че голяма част от тях са финансирани от чужди за родината източници.
Друг много сериозен проблем е липсата на млади кадри. Невероятно трудно е да се задържи знаещ и можещ студент или докторант в България. Тъжно е, но навярно науката у нас е обречена на гибел. Времето ще покаже.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Отношението.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

За средностатистическия човек науката е нещо толкова далечно, че чак непонятно. А значението ѝ е всеобхватно. Няма нито една област в която и да е сфера на живота ни, която да не е обвързана или зависима от науката като цяло. Въпреки това науката сякаш винаги е стояла в сянка, спотайвала се е, докато не настане правилното време за нея. Не съм сигурна, че говоренето за наука би променило нещо. Науката трябва сама да говори за себе си. Да говориш за наука е като да говориш за спорт – и в двата случая не е като да си го практикувал.
Но, ако оставим екзистенциалността настрана, за наука трябва да се говори, за да бъдат запознати хората с това, което всъщност се случва зад дебелите стени на учрежденията. Нека научните резултати се пречупват през мирогледа на обикновения гражданин и тогава може би отговорът на въпроса „Защо пък трябва да се дават пари за наука?“ няма да е толкова сложен и болезнен. Тук идва ролята и на медиите.


Европейска нощ на учените 2022 г.: