Д-р Таня Димова: Оказва се, че заплатите за учен в съседни балкански страни са 3 пъти по-високи, а в западни – 15-20 пъти

 

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Д-р Таня Димова, доцент по имунология, Институт по биология и имунология на размножаването – БАН. Дългосрочната ми цел е да се развивам и работя в България. Изследванията ми са в сферата на имунологията и по-специално имунология на бременността. В свободното си време обичам да пътувам и изследвам непознати за мен земи и култури, любител съм на планината и спорта.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …


РЕКЛАМА:

***

Моята работа като учен е доста интересна и винаги с усещането, че най-хубавото предстои. Дните ми никога не се повтарят. Всеки експеримент отваря нова врата, през която първо лекичко надничаш и след това се опитваш да влезеш. А после идват нови и нови врати и осъзнаваш, че пред теб има един необятен и непознат свят за проучване, но никога нямаш гаранция за успех. Осъзнаването, че има много неща, които не познавам малко ме натъжава, но никога не ме обезкуражава. Научноизследователската работа е изключително предизвикателство и изисква доста упоритост и понякога досадно повтаряне на експерименти за да си сигурен в получените резултати. Научното любопитство съчетано с аналитичен ум е предпоставка за успех, но важно е да си отворен и гъвкав в мисленето и подходите си, с готовност да смениш ъгъла от който гледаш и вглъбявайки се в детайлите никога да не губиш представа за цялата картина. Естеството на изследователската работа изисква непрекъснато учене и добро познаване на литературата и опита на други изследователи по проблема. Статиите в реномирани специализирани научни списания са нашите източници на достоверна и проверена от редица рецензенти информация. Освен експерименталната работа в лабораторията част от изследователската ми дейност е описанието, тълкуването, докладването и публикуването на научни данни. Може би това е най-интересната част защото тогава споделяш знанието, а само споделеното знание е живо. Освен това очакваш реакцията на рецензенти и колеги и сверяваш часовника си. Регулярното публикуване на научни статии е важно за атестацията на учения и кариерното му израстване, в колкото по-влиятелни научни списания публикуваш толкова по-добра репутация придобиваш и това помага изключително много за финансиране на бъдещата ти работа. Неотменна част от работата ми като изследовател е писането на проекти и кандидатстването за финансиране. В БАН научноизследователската работа e проектно финансирана и борбата за финансиране е доста изтощително занимание. Добрият учен в България, където изследователските групи обикновено са малки, се занимава и с много несвойствени задачи като например менажиране на проекти, преговори с фирми за реагенти и оборудване, счетоводни дейности, ЗОП процедури, PR на проекти. Част от деня ми минава и в административни занимания – член съм на научни съвети и журита, участвам в редакционни колегии, рецензирам публикации за международни научни списания в моята област. Научната работа предлага гъвкавост и свобода в ежедневието, но това изисква изключителна самодисциплина и изграждане на организационни умения. В проучванията си аз не съм сама, имам страхотна група от съвсем млади и не толкова млади хора, на които се опитвам да предам опита си, ентусиазма си и нескончаемото удоволствие от това да прекарам деня си в лабораторията и на които се опирам безрезервно. Съвременната наука е работа в екип и работа между екипи така, че контактите между учените са от ключово значение. Работата ми ме среща с невероятни хора, мои съмишленици и колаборатори по проекти и с млади хора студенти, дипломанти и докторанти. Преподавам на студенти и се опитвам отрано да ги “зарибявам” за изследователска работа.
Научноизследователската ми работа е финансирана по три проекта от Фонд Научни изследвания като най-големият е за пет години по Програма ВЪРХОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ХОРА ЗА РАЗВИТИЕ НА ЕВРОПЕЙСКА НАУКА (ВИХРЕН) с финансиране около 1 млн лева. ВИХРЕН допълва европейската програма за научни изследвания и иновации Хоризонт 2020, като насочва национални средства към конкурсни процедури, които имат за основна цел подкрепата на качествени научни изследвания в България на високо европейско ниво. Тази национална инвестиция допринася за привличането и задържането в България на установени и водещи учени, които могат да привлекат и развият потенциала на изследователски колективи за съвместна работа по водещи научни проблеми с широко международно и национално въздействие на резултатите от тях. Програмата прилага елементи от най-успешни научни програми като „European Research Council“ (ERC) (ЕС28) и „ERA Chairs“ (ЕС151). Оценяването на проектите по тази програма е от международно жури.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Научните ми изследвания са върху имунология на бременността, плацентобиом, фетален и неонатален имунитет. Работя в сътрудничество с акушер-гинеколози от Университетска болница Майчин дом, МУ – София и микробиолози от Института по микробиология към БАН и съм в непрекъсната колаборация с учени от чужбина. Бременността е както биологичен, така и имунологичен феномен. Майчината имунна система толерира чуждите за нея гени, носени от плода и подпомага изхранването и оцеляването му. Най-новите ни изследвания са върху профила на майчините Т лимфоцити и тяхната роля в имплантацията и нормалната бременност при жената. Придобиването на нови знания за имунологичната страна на имплантацията с оглед реализиране на успешна бременност спомагат за намаляване на случаите на имунологично обусловен инфертилитет на базата на цитотоксичност на майчините имунни клетки. Наскоро публикувахме интересни данни за функционалното съзряване и репертоарното разнообразие на една особена група Т лимфоцити т.нар. неконвенционални Т лимфоцити или γδ Т клетки в кръвта на човешки фетуси много рано по време на ембрионалното развитие (около 20-та гестационна седмица). Резултатите са публикувани в престижното списание на Американската Академия на науките Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America (PNAS) като първата статия беше избрана за особено интересна в секцията към списанието “In This Issue”. Тази година излезе втората ни публикация отново в това списание. Тези резултати оборват дългогодишна парадигма, че фетусът има незряла имунна система и оцеляването му е изцяло зависимо от майчината имунна система. Напротив оказва се, че плодът доста успешно направлява собственото си оцеляване и в ранен етап от своето развитие е снабден с напълно диференцирани патоген-реактивни имунни клетки. Интригуващи са и научните ни изследвания върху плацентарния микробиом – съвсем нова и актуална тема в световен мащаб. Те са фокусирани върху плацентарния трансфер на микобактериални L-форми. Съвместната ни работа с екипа на доц. д-р Надя Маркова от Института по микробиология-БАН показват, че в кръвта на бременни жени, които са били БЦЖ- ваксинирани в детството си се съдържат живи микобактериални L- форми, произхождащи от ваксиналния щам БЦЖ Mycobacterium bovis. Тези бактериални L- форми са видоизменени бактериални форми без клетъчна стена, способни да се размножават и да преминат в циркулацията на новороденото чрез плацентата. Интересното е обаче, че тези L-форми са реверсивни и в ин витро култури могат да се превърнат в изходните си форми – типични микобактерии. Тези резултати са публикувани в престижни научни списания вкл. Nature Scientific Reports. Въпреки, че ефективността на живата БЦЖ ваксина се дебатира в продължение на десетилетия и че БЦЖ ваксинацията в България е задължителна от 1952г., ние все още знаем много малко за механизмите за дълготрайно перзистиране на бацилите на M. bovis БЦЖ в организма и на имунния отговор, който предизвикват и който е особено актуален и в контекста на COVID-19 вирусната инфекция. Трансплацентарният пренос на микробактериални L-форми отваря хоризонт за нови изследвания върху ролята на плацентобиома за изграждане на имунната система както на фетуса, така и на новороденото бебе в краткосрочен или по-дългосрочен аспект, както и за изследване на имуногенността на L формите и тяхната връзка с автоимунни и ракови заболявания.
Проектът ни финансиран по ННП ВИХРЕН предвижда създаване и валидиране на иновативни 3D органотипни модели за проучване на взаимодействията между ембриона и майчините имунни клетки при (не)успешната имплантация при жената (3DModeInAction). Работата ни по този проект има за цел да проучи ролята на Т лимфоцитите в (не)успешната имплантация при жената, както и възможността за модулиране на майчиния имунен отговор в посока, благоприятна за ембриона. За целта ще бъде приложен иновативен подход за изследване на имунните клетки по време на имплантацията, базиран на конструирането на 3D органотипни клетъчни модели, при които се използва ембрио-сурогат и се “пресъздава” микросредата на майчино-феталния контакт. Това дава уникална възможност да бъде изследван иначе недостъпен процес, какъвто е имплантацията при жената. Синдромът на повтарящата се неуспешна имплантация е все още непроучен и е основна причина за безплодие при иначе здрави жени като се смята, че приблизително 10% от жените в програми за ин витро оплождане страдат от повтаряща се неуспешна имплантация. Следователно, получените данни ще бъдат полезни с оглед имунотерапевтично лечение на този синдром. Освен това ще бъдат получени нови данни за модулиране на оцеляването, развитието и функцията на ембрионалния трофобласт. Имайки предвид приликите в инвазивността на трофобласта и инвазивността на туморите, тези данни могат лесно да бъдат транслирани в изследванията за Т-клетъчната имунотерапия на рака (актуален и обещаващ терапевтичен подход). Този проект предлага интердисциплинарно проучване чрез прилагане на приложно биоконструиране в изследването на имунни процеси.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Това в никакъв случай не е заплащането защото стартовото заплащане в научната сфера в България е унизително ниско. Може да прозвучи тривиално, но винаги съм искала да бъда изследовател – изучаването на околния свят и изключителната хармоничност и ефективност в биологичните процеси са ме привличали трайно и отдавна. Да се опитвам да разгадая механизмите на тази хармония винаги ми носи огромно удовлетворение и вдъхновение.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

На първо място обучението. Академичната кариера изисква висококачествено обучение и постоянно натрупване на знания и опит. Аз имах изключителни учители и в България, и в чужбина. Шест години бях преподавател в Тракийския Университет в Ст. Загора в Катедрата по Анатомия и хистология. След това надградих с обучението си по имунология, защитавайки докторантура в Института по биология и имунология на размножаването -БАН, София под ръководството на проф. Р. Георгиева. Още по време на докторантурата ми спечелих стипендия и поработих в екипа на проф. L. Mincheva-Nilsson в Департамента по клинична имунология, Медицински факултет, Umea University, Швеция (2005-2007). Това беше преломен момент в кариерата ми и проф. Mincheva-Nilsson от мой учител се превърна в мой дългогодишен сътрудник впоследствие и добър приятел. Аз съм от малкото изследователи в България от моето поколение, които са били пост-докторанти в чужбина. Тази позиция все още е непозната в България, а това е най-мобилната част от учените и гръбнака на всяка изследователска група, учените-номади както ги наричаме. Това е времето, когато трупаш научноизследователски опит, работейки в различни колективи и се подготвяш за деня, когато ще създадеш собствена научна група. Спечелих 3 годишна пост-докторантска позиция в групата на Dr. D. Vermijlen в Институт за медицинска имунология, ULB, Белгия. Работата ми в този екип беше изключително ползотворна откъм интересни проекти и силни публикации. С Dr. Vermijlen продължаваме да имаме съвместна работа и до днес. Особено се гордея със спечелването на Fulbright стипендия през 2018г. Това е стипендия на Държавния департамент на CAЩ по програма Fulbright за обмен на учени. В резултат бях поканена като гостуващ изследовател в Yale University, School of Medicine в САЩ за 5 месеца в групата на проф. Gil Mor, световно известен учен в областта на репродуктивната имунология, доскоро президент на Американската асоциация на репродуктивните имунолози. С тази група работим по общ проект за разработване на ин витро модели за имунологично отхвърляне на фетуса в среда на прекомерно възпаление и цитокинова буря, индуцирана от майчини Т лимфоцити. Благодаря на съдбата че имах изключителен шанс да срещна всички тези хора, всеки от тях ме е обогатил неимоверно, а работата в мултинационална среда е изключително предизвикателство. Важно е за младите хора да знаят, че освен съдба тяхното развитие е резултат и на активните им собствени усилия.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

В България да работиш като учен изследовател е непрестижно заради ниското заплащане, особено в системата на БАН, но пък това може би отсява най-отдадените хора. В допълнение идват проблемите свързани със застаряването на гилдията и тромавото администриране на науката чрез МОН и БАН. Publish or perish e афоризъм, който отразява натиска върху учените да публикуват за да израстват в кариерата си, но непрекъснатото публикуване рефлектира върху качеството на научноизследователската работа. В България се налага модела за голямо количеството на публикуваните научни резултати със съмнително качество в маргинални списания. Според мен трябва да бъде точно обратното Multum non multa – по-малко, но качествени публикации във високо реномирани научни списания. В науката в България се наблюдават неприемливи йерархични зависимости и научна мафия, което също е проблем. ЗОП е другото ни проклятие – процедурите по ЗОП се точат с месеци и блокират свободния и гъвкав подход при научните изследвания. Но най-големият проблем е слабия приток на млади хора в научните среди, което рисува неясно бъдеще за науката в България. Сегашното управление е в дълг и към науката, и към младите учени, въпреки че от година-две се появяват програми насочени към младите учени. Докторантурата е основна и задължителна стъпка за всяка научна кариера. Заради ниското ниво на висшето ни образование все по-трудно се осигурява привличането чрез конкурси на качествени млади хора за научноизследователска дейност в България. Процедурата по зачисляване на редовен докторант в България е доста сложна и продължителна в сравнение с другите европейски страни. В същото време подготовката и субсидирането на докторантите не подлежат на необходимия контрол от страна на МОН. Създава се порочен модел на зачисляване на докторанти, усвояване на едни пари и отчисляването им без проследяване дали изобщо тези хора защитават дисертация и оправдават вложените в тях средства. Нашето законодателство все още не подпомага отварянето на страната ни за чуждестранни докторанти, въпреки стартирането на програми, осигуряващи допълнителното им заплащане при работа по национални и европейски проекти. В България не е застъпено зачисляването на докторанти и наемането на пост-докторанти от чужбина, не се осигурява и не се възприема като важна мобилността на учените, напротив толерира се закрепостяването им, което е пагубно и за тях самите, и за институцията.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Документално всичко ни е наред, както впрочем в цялата държава. Имаме Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2030, имаме Иновационната стратегия за интелигентна специализация на Република България 2014-2020 г., ОП НОИР, Националната пътна карта за научна инфраструктура на Република България, ,проекти, финансирани от Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации, проекти, финансирани от Фонд „Научни изследвания“ или Национални научни програми и т.н. Имаме декларирано „задължение на държавата да осигури средства за развитие на науката и иновациите в размер на 1.5 процента от БВП до 2020 година“, което всъщност не е направено. Имаме хубави приказки, но реалността е друга. Най-големият проблем според мен е липсата на адекватно отношение към човешкия ресурс в науката и стимулиращи правителствени политики в тази посока. И като следствие се очертава негативната тенденция на България спрямо другите държави в ЕС в областта на иновациите и развитието на високотехнологична индустрия. Държавата ни изостава в международните класации за конкурентоспособност и ние вече сме някъде в третия свят. Учените са тотално неглижирана прослойка в нашето общество, защото инвестицията в хора и наука не е приоритет на управлението на България. Средната брутна заплата в Българската академия на науките за 2019 година е около 700-800 лв., а стартовото заплащане за най-ниската академична длъжност Асистент е около минималната работна заплата. Ситуацията в университетите е малко по-добра. Стипендията на докторант в България е около 600 лв. За каква нова епоха на общество, основано на знанието ще говорим. А това е концепцията в основата на Лисабонската стратегия, върху която е изградена съвременна Европа. И затова изтичането на мозъци ще продължава. Изграждането на висококачествен хабилитиран състав, подобаващо оценен и възнаграден е ключов момент, няма наука без учени с адекватна заплата. Разбира се, има възможности за работа по национални и европейски проекти, което може да ни донесе допълнително заплащане, но учените не са скакалци за да скачат от един проект на друг и така да осигуряват съществуването си. В БАН учените се атестират на всеки три години, но този институционален инструмент не се използва ефективно за регулиране на заплатите и реално поощряване на качествените учени. Оказва се, че заплатите за учен в съседни балкански страни са 3 пъти по-високи, а в западни – 15-20 пъти. Моята заплата като пост-докторант (нехабилитирано лице) в Белгия беше около 4300 евро, а като доцент (хабилитирано лице) в България основната ми заплата е около 800 лв.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Разбира се, че трябва да се говори за наука. Получаването и прилагането на качествено знание е първостепенен приоритет и гаранция за просперитет на който и да е народ. Изграждането на един добър учен е дълъг процес и всяко усилие и инвестиция ще има огромна възвращаемост в бъдеще. Науката е наднационална и не можем да си позволим да не инвестираме в науката и да не говорим за наука, защото това ни превръща в бананова република. Погрешно е схващането на управляващите, визирам бившия финансов министър Владимир Горанов, че на България фундаментална наука не й трябва и че ни трябва наука с пряко приложение в бизнеса. Фундаменталната наука е в основата на всички други науки, основата за обучението на всички учени, които се занимават с приложна наука. Основата за всички преподаватели, които обучават студенти и ученици. Смятам обаче, че ние учените сме длъжници на обществото. Трябва да се отворим към обществото, да говорим за нашата работа и да я популяризираме на разбираем език. Тук ще ни помогнат журналисти като вас.


Европейска нощ на учените 2022 г.: