Д-р Светла Братанова-Дончева: Учените не са хора, които са се свързали с науката за да забогатеят

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Казвам се Светла Братанова-Дончева, д-р и доцент към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
След реформата, проведена в Българската академия на науките през 2010 година, беше създаден ИБЕИ (http://www.iber.bas.bg/ ) към БАН като правоприемник на следните институти: Институт по Екология (по-късно Централна лаборатория по обща екология), Институт по ботаника и Институт по зоология. Основните приоритети в нашата работа са провеждането на значими научни изследвания в национален, европейски и глобален мащаб в областта на екологията, опазването на околната среда, биоразнообразието, оценка на ефектите от различни стресори върху функционирането и структурата на екосистемите и потенциала им да осигуряват екосистемни услуги. Институтът е акредитиран да обучава докторанти в тази област на науката. Ние сме търсен партньор в разработването на многобройни проекти на европейско и глобално ниво.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Моята основна работа са екосистемните изследвания – как екосистемите работят като система, в цялост (екосистемен интегритет), от какво зависи да бъдат с устойчива продуктивност (функциониране на екосистемите), какъв е техният имунитет към различни стресови фактори – климатични промени, промяна в земеползването, замърсяване на средата (екосистемен резилиенс или устойчивост), как могат да се адаптират към климатичните промени (адаптивен потенциал), какви са екосистемните услуги, които те ни предоставят и как можем да ги запазим в динамиката на промените…Много въпроси, които изискват задълбочена работа на терен, събиране и анализ на огромен набор от дългогодишни данни, прилагане на съвременни методи и съвременна апаратура, с която не винаги разпологаме. През годините съм била ръководител на повече от 20 международни и билатерални проекти. Имам над 100 публикации, от които около 25 в престижни научни списания.

От 2005 година съм Национален представител на България в Глобалната и Европейската мрежа за Дългосрочни екосистемни изследвания –ILТER и LTER-Europe, отначало като наблюдаваща страна, а от 2009 г. като официален член, както и член на Управителния комитет и на двете мрежи. През 2007 г. създадохме Националана мрежа за Дългосрочни екосистемни изследвания –LTER-Bg, с 7 постоянни площадки. Не отдавна бяхме включени в Актуализираната Пътна карта на България по ESFRI. В Българската мрежа са включени и Института по океанология-БАН, Институт по гората-БАН, ЛТУ, СУ. Работата ни като активни членове в тези научни мрежи ни позволява ползотворни контакти с най-добрите специалисти и експерти от цял свят в нашата област. В момента работим по 2 проекта по Програмата Хоризонт 2020, с партньори от повече 25 страни от Европа.


РЕКЛАМА:

***

Работя активно към Работна група MAES (Картиране и оценка на екосистемни услуги) към Европейската комисия, както и към IPBES (Intergovernmental Panel of Biodiversity and Ecosystem services).

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

В последните години работя много усилено в областта на оценката и картирането на екосистемните услуги. Ръководих научния екип, който разработи Националната Методологична рамка, която съдържа 9 Методики за оценка и картиране на различните екоситемни типове, срещащи се в нашата страна и услугите, които те осигуряват на обществото, Ръководство за мониторинг, Ръководство за in situ верификация и Концептуална рамка. Тези методики бяха използвани и ще се използват и занапред при оценката и картирането на екосистемите и техните услуги на национално ниво, което беше много добре прието от европейската общност и страната ни се нареди на първо място в ЕС по развитието на този процес. В момента съм привлечена като Научен консултант на екипа, който работи по оценката и картирането на екоситемите в Северна Македония, и разработвам Програма за включванто на заинтересованите страни в този процес.
Участвах като Национален експерт в областта „Биоразнообразие и екосистеми” в разработването на Националната стратегия за адаптация към промените на климата и Плана за действие към нея, разработени от екип към Световна банка. Оценките и мерките, които трябва да бъдат предприети касаят всички области на обществото.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Произхождам от семейство на учени, и вероятно затова винаги съм се интересувала от природата, както и от широк спектър от областите на познанието. Това, да откривам, да осъзнавам балансите в глобалния свят, как отделните елементи функционират като единно цяло, пътят на развитие и начинът на управление на екосистемите, са неща които ме вдъхновяват и мотивират да продължавам да търся най-дълбоките причини и съответните последствия на процесите в сложната социално-екологична система.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Учила съм се от най-добрите учени в областта на функционалната екология – проф. Симеон Недялков, проф. Георги Дечев, доц. Желяз Дончев и др. Но се почувствах истински учен по време на няколкото дългосрочни специализации във Франция и Чехия. Рабатата ми в мрежата LTER ми даде възможност да се срещам с най-добрите експерти на глобално ниво, да участвам в множество дискусии и проекти, както и да представям работата на нашия екип.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

В последните години имаме възможности за специализации, работа по проекти като партньори на европейско ниво, работа като преподаватели във висши училища по различни програми.
Това, което е обидно за мен и моите колеги е пренебрежителното отношение на управляващите към нас от дълги години насам. Имам чувството, че те не осъзнават за какво служи науката! Не знаят или не искат да знаят как да я използват в полза на цялото общество. Как могат да финансират науката като я използват при разработването на различни политики. Бизнесът също не осъзнава, че науката може да му бъде от полза… А ниското финансиране означава недобра научна среда – стара техника, липса на средства за фундаментални изследвания, за рутинни командировки и т.н.

Учените не са хора, които са се свързали с науката за да забогатеят. Но обидното възнаграждение (в последната година в БАН останахме с най-ниските заплати) показва отношението на държавата към нас. А заплатата не е само потребителска кошница – тя означава възможност да се абстрахираш от битовите проблеми и да се отдадеш напълно на науката, да имаш избор при конкурси за докторанти да приемеш качествени кандидати, да имаш силен ангажимент към институцията в която работиш и т.н. При такова възнаграждение няма как да идват качествени млади хора в нашите институти и да остават в страната.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

В България няма сериозна политика за науката. Има стратегии, програми, но отношението продължава да е неразбиране. Проблемите са много по-дълбоки. В България имаме блестящи умове, но те успяват да се реализират в Швейцария, Германия, Англия, Франция, Швеция, САЩ, … там, където има сериозно ниво на финансиране. Финансиране на самите научни изследвания, което осигурява и качествена научна среда. Както и достойно възнаграждение, което е признание на стойността на учения, който ако намери среда за развитие, може да обогати цялото общество!

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Естествено, че трябва да се говори. Даже смятам, че дискусията за ролята на науката в устойчивото развитие на обществото изобщо не се е провела. Обществото трябва да осъзнае, колко голяма е тази роля. И да осигури среда и да вдъхнови повече кадърни млади хора да се отдадат на науката.


Европейска нощ на учените 2022 г.: