Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Стефка Венкова, доктор, доцент, Институт за изследване на изкуствата – БАН, сектор „Музика“.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Основната част от работата ми е научноизследователската и се реализира чрез индивидуални научни проект, които представям пред колегиалната общност и публикувам периодично. Изследователската тема се променя в зависимост от развитието на моите търсения и на научната област, в която работя, а също и от цялостния научен план на института. Това означава, че разпределям времето си основно между: издирването и събирането на нова информация (документи, архиви, музикални произведения, най-нови изследвания и други), нейната обработка и анализ, писането на различни видове научни текстове – статии, студии, монографии, и тяхното представяне и публикуване. Удивителното е, че тук някъде в този процес започват да оживяват личности и събития, да придобиват очертания минали епохи. И това е най-уникалното на изследователската работа!
В работата ми се включват участията в семинари, конференции, научни срещи и обсъждания, което е част от популяризирането на работата ми, както и много важна възможност за получаване на обратна връзка. В тази посока и от мен се изисква писането на голям брой мнения, становища и рецензии при обсъждане на проекти и публикации на колеги, при процедури за научни степени и звания, при кандидатстване за външно финансиране. Друга съществена част е съвместната работа с колеги – както в рамките на Институт за изследване на изкуствата и БАН, така и от други институции у нас и в чужбина в рамките на различни видове изследователски проекти, в осъществяването на научни мобилности по програма „Еразъм“ и други. Друг аспект на моята работа е научното ръководство на докторанти. Това е един сериозен ангажимент към израстването и формирането на по-младото поколение музиколози, който изисква много време, и който поставя не малко предизвикателства пред мен. Извън музикологичната работа съм ангажирана като хоров църковен диригент и като преподавател по пиано – така не губя връзка с живото музициране.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Да, въпросът за ползата е много съществен! Нашата национална културна история има нужда от разказа за нея, от съхраняването и изследването на паметта за нея, за нейните творци, от рефлексията на съвременността и мястото й в културния поток и обмен, така характерен за нашата епоха на глобализация. За съжаление, бих отбелязала, че мястото и ролята на изследователя в сферата на изкуствата, се изтласка все по-встрани от основния информационен поток.
Моят принос в тази посока е изследването на църковната музика на ХХ век, която остава в принудителна забрава през времето на тоталитаризма. Вплитаща в себе си художественото, разбирано като изкуство, с богослужебното, което е част от религиознодуховното, тя има свое важно място в българската културна традиция. Мое е първото музикологично изследване за музиката на Католическата църква от източен обред в България, за големия български църковен музикант Апостол Николаев-Струмски и за неговия баща Николай Николаев – един от най-значимите пионери на музикалното дело у нас

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Това беше моята студентска мечта – да науча повече за музиката, за вложените в нея идеи и тяхната звукова реализация. Така е и до днес.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Много важна роля имаха годините, в които работих по докторската си дисертация, ролята на моя научен ръководител, на новата среда от изтъкнати колеги музиколози, кипежът на идеи и мнения в института. В последствие разширих контактите си с колеги от други институции, както и от чужбина, което винаги е стимул за ново израстване.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Научното поприще изисква отдаденост и постоянство. Голяма пречка е липсата на достатъчно финансиране на научната дейност, което принуждава изследователите да се занимават с много други неща с цел финансова стабилност. Това, вероятно, е и една от причините много млади хора с научен потенциал, да избират други сфери за реализация.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Да има цялостна стратегия, която включва финансиране, механизми за научен растеж и адекватно структуриране спрямо нуждите на обществото. Да не се работи „на парче“ или според чисто конюнктурни причини. Всъщност, кризата с COVID-19 за пореден път показа необходимостта от силна наука, с богати традиции и с връзка с реалността. Защото учен не се става за два дни или два месеца, или защото има едни средства за усвояване. Изискват се години и десетилетия на растеж, както и на приемственост.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Procul ex oculis, procul ex mente. (лат. Далече от очите, далече от сърцето). Не че е нужно да се обича науката, но е нужно да се знае, че тя е основата на почти всичко, което днес знаем и можем. Нейното маргинализиране и обезсилване не са белег за проспериращо общество.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!