Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Гл. ас. д-р Симеон Петров Луканов, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при Българска академия на науките.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Изследванията ми са свързани основно с изучаване на разпространението, биологичните особености и поведението на земноводни и влечуги. Участвал съм като експерт в картирането на видовете от мрежата НАТУРА 2000, както и в изготвянето на експертизи в помощ на различни институции (басейнови дирекции, общини, съдилища и др.) и планове за управление на редица резервати и защитени територии. В чисто научен план ръководя и участвам в проекти, свързани с влиянието на различни антропогенни фактори върху биоразнообразието, разпространението и ролята на инвазивните видове, значението на химични и акустични сигнали за поведението на земноводните и влечугите. Ежедневната ми работа е свързана както с теренни изследвания, по време на които събирам необходимите ми данни (най-вече в периода март-юли, но също и септември-октомври), така и с последващата ги обработка и анализ в лабораторни условия.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Научните ми приноси са от фундаментален характер – напр. описание на нови типове звуци, изясняване на онтогенезата (развитието) и филогеографските връзки между близкородствени видове и др. Виждам своята роля в полза на обществото на експертно ниво, най-вече в предотвратяване на конфликти на ниво хора-животни и предоставяне на експертизи в помощ на органи на управление (съд, полиция и др.). По отношение на икономическите ползи – при правилна държавна политика може да се печели от биоразнообразието (напр. такса вход за резервати, природни забележителности и т.н.) и в този смисъл изготвянето на качествени планове за управление е от първостепенно значение; у нас обаче този елемент е силно изостанал и не мисля, че ще бъде развит в близко бъдеще.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

От ранна детска възраст имам интерес към животните и особено земноводните и влечугите. Завърших средното си образование в природоматематическа гимназия с профил „Биология“ и още като ученик ходех на курсове в Биологическия факултет на Софийски университет и в някои от институтите на БАН, като това разви и затвърди желанието ми да се занимавам с научна дейност.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Имам късмета да работя с много сплотени, компетентни и ентусиазирани колеги. Все пак най-голяма роля за развитието ми като учен оказа моят научен консултант по време на докторантурата (а и след това) д-р Николай Цанков, на когото винаги ще гледам като пример за професионализъм и всеотдайност.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Както и в повечето други области в българската наука, така и в моята, заплащането не е високо, което затруднява привличането и задържането на качествени кадри. Липсата на финанси се отразява и на материалната база, като за оборудването на лаборатории от добро средно ниво са необходими много усилия и въображение. Най-сериозният проблем обаче е свързан с природозащитата и отношението на държавата към нея – твърде често нашият (на учените-биолози) експертен потенциал е пренебрегван, заложените в европейските директиви и националните закони изисквания се изпълняват чисто формално (или просто се заобикалят) и до нас се допитват, едва когато опасността от санкции е вече неизбежна.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

В чисто научен аспект, основно две неща:

1. Намаляване на броя акредитирани научни институции посредством завишени критерии за научна дейност. Това ще позволи естествен спад на броя хора, които се занимават с наука, така че ще има повече средства за продуктивните учени и институции, без да се налага увеличен бюджет. В последните години има известно положително развитие в това отношение, с промените в Закона за развитие на академичния състав и правилника за неговото прилагане; липсва обаче политическа воля за продължаване на този процес.

2. Коренна промяна в процеса на обучение на докторанти и начина на финансиране на докторантурите. В момента всяка акредитирана научна институция има право да обучава определен брой докторанти, като гарантирано получава средства за всеки записан редовен докторант – т. е. вътрешните комисии, които оценяват кандидатите, нямат стимул да не ги приемат, без значение от качествата им. Самите средства за докторанти не са високи, което често води до трудности при извършване на заложените изследвания. Докторантурите трябва да се провеждат по западен модел – на проектно-конкурсен принцип, с външни оценители; т. е. потенциалният ръководител изготвя научен проект с тематика за една или повече докторантури (вкл. средства за финансиране на изследванията), който се подава във външна за звеното финансираща институция (напр. Фонд научни изследвания) и се оценява както от български, така и от чуждестранни учени. По този начин ще се намали общият брой докторанти, но ще се увеличи качеството на провежданите изследвания.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Да – според мен науката трябва да е важна тема във всяко развито общество. Трябва обаче наред с научно-популярните публикации, които запознават обществото с научните постижения, да се говори и за проблемите, и най-вече – грешките в науката. Защото учените, както и всички хора, допускат грешки, и всъщност твърде рядко са единодушни по който и да било въпрос. Често виждам хора, които твърдят, че „вярват“ в науката – но науката не е религия и не изисква вяра, а мисъл. Когато говорим за наука, трябва да изтъкнем водещата роля на мисълта и логиката и да стимулираме хората да не се доверяват сляпо на авторитети, а да проучват активно въпросите, които ги интересуват, така че да се запознаят с различните научни мнения по въпроса и да могат да изградят свое собствено.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!