Д-р Милена Попова: Качественото образование и науката трябва да бъдат реален приоритет на страната

 

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Д-р Милена Петкова Попова, професор в Институт по органична химия с Център по фитохимия към Българската академия на науките (ИОХЦФ-БАН), ръководител на лаб. „Химия на природните вещества”, член на изследователския екип по проект Център за компетентност „Устойчиво оползотворяване на био-ресурси и отпадъци от лечебни и ароматични растения за иновативни биоактивни продукти“

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …


РЕКЛАМА:

***

Научната ми работа е свързана с разкриване на химичния състав на природни (лечебни растения, гъби) и пчелни (мед и прополис) продукти, като изследванията върху прополис, известен още като пчелен клей, са с най-голям дял. Прополисът е продукт с растителен произход, “произведен” от пчелите, и анализирайки го всъщност ние анализираме състава на растителни смоли, балсами и ексудати, секретирани от растенията с цел оцеляване – защита от бактерии и вируси. Аналогична е и ролята му в пчелния кошер и за нас хората. Целта на проучванията, независимо от обекта, е да се охарактеризират съединенията, които са отговорни за биологичната и фармакологична активност, защото природата е незаменим източник на полезни вещества – факт, който човекът е открил още от древни времена, използвайки растенията като лечебно средство. Съвременните изследвания за това познание включват екипна работа на химици, ботаници, биолози, фармаколози. Нашата работа като фитохимици е процесът на получаване на екстракти и фракции, химично им профилиране, изолиране и структурно охарактеризиране на индивидуални съединения. Работим върху приложението на зелени подходи за екстракция на биоактивните съединения, например използване на “зелени” разтворители (на основата на смеси от първични метаболити аминокиселини, захари, органични киселини) като алтернатива на използвани токсични органични разтворители. По този начин, на основата на научни доказателства, се постига разкриване както на потенциала на обектите като комплексни лечебни средства (екстракти), така и като източници на ценни за хранителната, козметичната и фарамацевтичната индустрия съединения. Продуцираните от растенията вторични метаболити са в основата на голям процент от лечебните средства и процесът на търсене на вещества с неизвестна досега структура, които могат да се окажат потенциални терапевтици, вкл. след синтетични модификации, е неизменна част от работата ни. Тези изследвания са насочени към непроучени или слабо проучени растения, гъби и прополис от различни географски райони. За лечебни растения, прополис и техни екстракти, използващи се като средства за превенция и лечение, следват усилия по разработване на подходи и методи за стандартизация и качествен контрол. Целият изследователски процес има пряко отношение и към последващи експерименти с оглед биопродукция на ценни молекули чрез ин витро системи, както и към разработването на иновативни форми и продукти. Тук ще отбележа, че изследванията се финансират на проектен принцип, което включва и напрегнати дни на подготовка на проекти и администриране.

Посочените изследователски направления са в основата на изграждащия се Център за компетентност „Устойчиво оползотворяване на био-ресурси и отпадъци от лечебни и ароматични растения за иновативни биоактивни продукти“, с водеща организация ИОХЦФ-БАН, ръководител проф. дхн Владимир Димитров, и партньори Агробиоинститут при Селскостопанска академия, Факултет по химия и фармация и Биологически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Институт по полимери при БАН. Целта на проекта е да се изгради Център с необходима инфраструктура и научно-изследователски човешки капацитет за научни и приложни изследвания. Осигуряването на съвременна апаратура е сред основните стартови задачи при изграждане на Центъра и до момента голяма част от усилията на колектива са съсредоточени именно към това. Наличната научна инфраструктура и компетенциите на организациите създават условия за трайна и устойчива екипна работа при изминаването на изследователския път от растението до иновативни продукти. В процес на изследване са екстракти от мурсалски чай (Sideritis scardica), тученица (Portulaca oleracea) и прополис с български произход, влагането им и разработванто на подходящи материали, форми и продукти, с оглед по-широко и пълноценно използване на биоактивния им потенциал.

В ежедневната работа се включва и обучението на млади специалисти и докторанти. Приемствеността е движеща сила в науката; предаването на знания към млади колеги, които впоследствие ще продължат и надградят с нови виждания и елементи научните проучвания, несъмнено е предпоставка за устойчиво развитие на изследванията и научно възпроизводство. Занимавам се и с експертна, организационна и административна дейност, т.е. ежедневие, изпълнено с разнообразие и динамика. Ежедневие, което често няма начало и край, носиш науката със и в себе си, не защото трябва…., а защото те завладява и вглъбява.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Приноси, свързани с проучване на фитохимичния състав на биологични обекти, изолиране и охарактеризиране на новооткрити биоактивни вторични метаболити, разкриване и характеризиране на нови типове прополис, т.е. прополис от различни растителни видове и географски райони.

Разработили сме методи за стандартизация и качествен контрол на прополис, произхождащ от видове тополи, основно черна топола (Populus nigra), какъвто е прополисът от България и други страни с умерен климат. Методите са признати от Международната комисия по меда и предложени за употреба. Понастоящем ги прилагаме за окачествяване на изходната суровина, на получени екстракти и продукти в рамките на договори с фирми от страната и чужбина.

В тясно сътрудничество с Институт по полимери към БАН, с групата на проф. дн Петър Петров, е разработена водоразтворима форма на тополов прополис – продукт, в който е запазен пълният набор от биологично активни съединения. Продуктът е защитен с полезен модел, и понастоящем се произвежда от българска фирма, предлагаща го на пазара. Постижението е значимо по отношение преодоляване на неразтворимостта на прополиса във вода. Това е и причината да се прилага като профилактично и лечебно средство основно под формата на алкохолни екстракти, което до известна степен ограничава употребата му. 

Ако трябва да обобщя, бих казала, че изследванията и усилията ни са насочени и водят до научно-базирани знания и открития за състава и възможностите за по-широко и рационално използване на предлагащите ни се от природата, вкл. и чрез пчелите, био-ресурси. Изследванията в тази насока ще се задълбочат в рамките на Центъра за компетентност.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Случи се някак си случайно, но казват случайни неща няма. Завърших средното си образование в Техникум по химия „Проф. Димитър Баларев”, гр. Русе, а висшето в СУ „Св. Климент Охридски”, Химически факултет, специалност химия и физика, с професионарна квалификация учител по химия и физика. В периода на завършване имах шанса да изработя дипломната си работа по химия в ИОХЦФ-БАН. Това беше и първият ми реален допир до научните изследвания и хората изследователи. Привлече ме свободата, която има един учен в работата си; впечатли ме фитохимията като наука да разбереш това, което растителният свят биосинтензира, за да оцелее. За мен това беше мотив да тръгна по този път и след дипломиранито си (1998 год.) започнах работа в ИОХЦФ, където и придобих степента „доктор” като докторант на самостоятелна подготовка. Впоследствие работата ми се съчета и с обучителна денйост – в лабораторията сме обучавали млади специалисти и докторанти от България и чужбина (Румъния, Малта, Тайланд, Индонезия, и др.) и, разбира се, продължаваме.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, проекта, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Знанията, натрупани по време на образованието ми, и първите стъпки във фитохимията, под ръководството на дипломния ми ръководител по химия доц. д-р Стефан Филипов. Значително е влиянието на научния ми ръководител чл.-кор. проф. дхн Вася Банкова – високо ерудиран човек и световно признат учен. Опитът, придобит под нейно ръководство, насоките в изследванията и в същото време доверието и свободата за решения и експерименти, несъмнено допринесоха за развитието ми като изследовател. Радвам се, че и в момента продължаваме да работим в екип и приятелска обстановка. През 2007 – 2008 год. бях на постдокторантска специализация в Лаборатория по фармакогнозия и химия на природните вещества към Фармацевтичен факултет на Атинския университет (в рамките на постдокторантски проект към ФНИ, МОН), където имах възможност да обогатя изслeдователския си опит. Фактор са и осъществените през годините работни срещи в рамките на разработвани проекти и участия в международни конференции, и не на последно място отличната колегиална среда и екипна работа в лаборатория „Химия на природните вещества“. 

Ще отбележа че, пътят на изследователя е изпълнен с предизвикателства, защото в науката нещата не се случват бързо и лесно, често се чувстваш като в лабиринт, тръгваш по един път, връщаш се, опитваш отново….. но личностните качества като упоритост, последователност и търпение водят към изход. И тогава, резултът носи удовлетвореност в това, че допринасяш за разбирането и разрешаването на научни и практически въпроси.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

През годините проблемите биват различни. Тук със задоволство ще кажа, че в нашата сфера на изследване част от тях са преодолени, благодарение на изграждащия се Център за компетентност, а именно наличието на необходимата модерна изследователска апаратура. Трайни обаче остават проблемите с недостатъчното и колебливо финансиране на науката като цяло и на хората зад нея, рефлектиращо и в трудността за привличане и задържане на млади хора. Ниското заплащане на всички нива в кариерното израстване демотивира младото поколение за изследователска работа. 

Проблем е и утежненият процес по отчитане и администриране на проекти, и обвързването на научните изследвания със закона за обществените поръчки. Това отнема значителна част от времето за изследвания и утежнява научно-изследователския процес.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Отчасти отговорът ми е в казаното по-горе. Трябва да се промени отношението към науката и изследователите. През годините, необходимостта от научни изследвания се неглижира, а учените биват дори описвани, по един или друг начин, като ненадеждни, което води и до една „нездравословна“ среда за работа. Трудно ми е да осъзная какво точно стои зад това, но едно от нещата, според мен, е очакването от страна на управляващи и обществото за материални продукти и резултати, сега и веднага. Това обаче е дълъг и сложен процес, зависещ именно от материалното и финансовото обезпечаване на изследванията, а и не всички изследвания са с пряка практическа насоченост. Качественото образование и науката трябва да бъдат реален приоритет на страната, което е свързано с трайни и достойни инвестиции.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Разбира се, че трябва да се говори и то постоянно. Науката е в нас и около нас, тя ни поддържа живи, в буквален и преносен смисъл, и води към развитие. 

Учените трябва да говорят и да представят своите постижения, но трябва и да бъдат чути, когато говорят за проблемите, които имат… и то не от днес или вчера.


Европейска нощ на учените 2022 г.: