Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Мария Шушарова, д-р, гл. асистент, Институт за балканистика с Център по тракология, БАН

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Работя в Института за балканистика, секция “Балканите XV-XIX в.“, т.е. занимавам се с хуманитарна наука. А ежедневието на един учен-хуманитарист не е съсредоточено в сграда на Института, където по логистични причини трудно може да бъде осигурено работно пространство за всички учени. Нашите лаборатории са архивите, библиотеките. Там извършваме основната си издирвателска дейност за изследователските ни проекти. Затова работната програма на занимаващия се с този тип наука не е стандартното ежедневие с фиксиран осемчасов работен ден – понякога прекарваме с дни в архивите, в следващ етап сме ангажирани с подготвяне и участие в едноседмични международни форуми, конференции, дискусия или уъркшоп, чиито основен резултат са публикациите ни. Зад етапа на социализиране на нашата дейност обаче стоят много часове работа зад лаптопа – в архив, в библиотека, вкъщи.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Свидетели сме на един процес на налагане на критерии за оценяване на научната дейност, при който практическата полза, приложимост, дори „директната консумация“, все повече засенчват „фундаменталността“. Тези критерии, много удобни за приложните науки, са прехвърляни автоматично и върху хуманитарните. Маргинализирането на хуманитарните и социалните науки е световна тенденция (в този контекст например неотдавна се състоя и дискусия с инициатива за „спасяването на т.нар. безполезни науки“). Това определено ни принуждава все повече да се адаптираме към „дигитализация“, визуализация на дейности, да попълваме таблици с абсурдни графи за „внедряване“, „патентоване“, броене на страниците на публикациите, т.е. акцентиране на количествени показатели, а не на качеството на работа. А всъщност една съществена част от нашата дейност – работата с архиви, ръкописи на стари и редки езици, на практика се неглижира. Именно тази дейност смятам за една от най-приносните ми в изучаването, анализа и опазването на културно-историческото наследство и съхраняването на паметта за нашето минало.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Изборите, които правим, освен следствие на лична мотивация, са и резултат от предлаганите възможности за развитие. Още в първия етап на образованието си (Софийски университет, специалност „История“) избрах да се занимавам с историята на земите ни под османска власт. Институционалната подкрепа, която получихме с възможността да изучаваме османо-турски език беше решаваща, за да продължа към следващите образователни етапи. Експертизата в тази област се трупа изключително бавно – с десетилетия и изисква търпение и постоянство, и немалко инат. А защо избрах османистиката? От една страна защото смятам, че този период е силно подценяван или политически употребяван. От друга страна – разполагаме с неизчерпаем изворов материал, милиони архивни единици, които в комбинация с добрата практика на достъп на някои световни архиви, би следвало да са сериозен аргумент в полза на стимулирането на ангажираност с този клон на хуманитарното знание. Мотивацията ми да работя в Института по балканистика е не само следствие от всички тези лични избори, специфична квалификация, но и възможност да развивам и задълбочавам тази експертиза, да работя с екип от добри специалисти и да комуникирам с учени от световната наука в моята област.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Както вече споменах, това са специфичните образователни курсове и щедро споделяната експертиза на учени-институции в тази област. Помощта на много колеги от нашата неголяма професионална общност е от огромно значение.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Възможността за адекватен достъп до съвременна литература. Обикновено сме принудени да разчитаме на лични контакти и пиратски сайтове. Това отнема доста време и невинаги дава резултат, което ни дистанцира от световната наука. (Когато бяхме поставени под карантина, МОН обеща достъп до такива е-ресурси – така и не получихме заветния линк.).
Добре би било да се инвестира повече и в развитието на човешките ресурси – живеем в динамично време и трябва да учим през целия живот. Визирам възможността за допълнителна квалификация (например по отношение на използването на съвременните технологии в хуманитаристиката и т.н.). Иначе всеки се опитва да наваксва сам, с ограничен ресурс, но това си е художествена самодейност.
Невинаги ни се усмихва късметът да имаме проектно финансиране, покриващо таксите за участие в сериозни научни форуми – така си принуден или да се откажеш, въпреки одобрена заявка, или сам да субсидираш научната си дейност, защото както е известно – парите от бюджета покриват само съществуването, за дейност – няма. Ще спра дотук.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Ами Вие го споменахте – отношението: от една страна самите учени не би следвало да допускат злоупотреба с експертизата (визирам слугинаж, обслужване на политически интереси, обвързан с получаване на средства). Също така не бива да се примиряваме с унизителното отношение на факторите, определящи бюджета на научните институции (абсурдно е средствата за година, отпуснати за фундаментални научни изследвания, да са 1/10 от бюджета за реконструкция на стадион). Унизителни са и опитите да се изключват научни организации от възможността да дават своя експертиза по важни за всички нас проблеми (сещам се за действията на МОСВ по отношение на Натура 2000). На такива неща трябва да се реагира по-остро, да се дава повече гласност. Може би демонстрацията на малко повече себеуважение би допринесла много за утвърждаването на престижа на занимаващите се с наука в България.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

За наука така или иначе се говори – тя е все по осезаема част от живота ни. Мисля обаче, че има нужда от повече експертно говорене и чуваемост.
От широкото обществено дискутиране на теми от моята научна област (историята ни през османския период) – опитът продължава да е по-скоро горчив. Обикновено най-експлоатирани пред широката публика са термини като „съжителство“, „робство“, с едно настоятелно фиксиране (включително и сред членове на научните среди) и „грижа“ травматична памет за това време случайно да не бъде засенчена от друг травматичен (тоталитарен) период. Следва един хаос от вербални упражнения по темата, като обикновено мнението на експертите се чува като далечно ехо на широк фон от всевъзможни крясъци. Така спокойната дискусия, базирана на анализ е измествана и често ескалира до скандал.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!