Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Гл. ас. д-р Маргарита Йорданова Котева, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН, Секция за българска диалектология и лингвистична география. През 1998 г. завършва СУ „Св. Климент Охридски“ специалност Българска филология. От 2001 е редовен докторант в Секцията за българска диалектология и лингвистична география на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН с научен ръководител проф. Сл. Керемидчиева. През 2006 специализира в гр. Грац, Австрия в университета „Карл Францес“ при проф. Манфред Трумер и проф. Лудвиг Карничар. През 2015 получава докторска степен с дисертация на тема: „Названия, свързани с храните и тяхното приготвяне в българските диалекти (лексикосемантична характеристика)”, след което продължава работа си като главен асистент в същата секция. Участва в проектите: „Изследване на българските диалекти на различни езикови равнища. Подтема: Български диалектен речник“, в международния проект „Общославянски лингвистичен атлас“, в който членуват 13 национални комисии от европейските страни, в които живее славянско население, както и в проекта „Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия“, спечелил финансиране през 2019 от ФНИ. Научните й публикации са в областта на диалектологията, лингвогеографията, етнолингвистиката, лексикографията и сравнителното езикознание. 

 С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен)– проекти, изследвания…

Основната ми научна дейност е свързана с проектите, в които участвам. Към нея се включват и участия в семинари, конференции, научни срещи и обсъждания. През последната година с колектива от секцията работим по съставянето на „Български диалектен кулинарен речник“, тъй като все още не е издаден такъв цялостен речник. Една част от времето ми минава в ексцерпиране, систематизиране и електронна обработка на диалектен материал от Архива за български диалектен речник на Секцията за българска диалектология и лингвистична география, който е събиран в продължение на повече от 60 години. Работата в картотеката изисква търпение и постоянство, но едновременно с това е увлекателна. В Архива може да се срещнат автентични диалектни думи от българските говори, които изобщо не са познати на повечето хора, като думата печенàк в Тетевенско, която има същото значение като думата чевермѐ ‘печено животно’, или думата кòтки в Костандово, Велинградско, която означава ‘царевица’ и т.н. През последните години успяхме да дигитализираме една част от този архивен фонд – словника, въпреки че голяма част остана недигитализирана. Това е изключително необходимо за ползването на Българския диалектен речник в електронен вид, както се ползват подобни диалектни речници в други страни като Чехия и Словения. Като участник в проекта „Общославянски лингвистичен атлас“ (ОЛА) и в българската национална комисия на ОЛА, периодично подготвяме и изпращаме на другите славянски комисии лингвистични материали от нашата диалектна мрежа. На Атласа се картографират езикови явления, които имат общославянско значение. Те дават възможност да се откроят особеностите на отделните славянски диалекти, като се стигне до праславянския език, както и да се проследят взаимните влияния между славянските народи. През 2021 г. българската национална комисия е поела ангажимент да подготви и отпечата т. 11. на ОЛА „Степени на роднински отношения“. 

Разбери повече за БГ Наука:

***

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Моят принос е дисертационното ми изследването на традиционната всекидневна кулинарна терминология в българските диалекти през призмата на материалната народна култура и светоглед. Това е първото цялостно проучване на тази лексика, в което са представени за пръв път около 1500 диалектни названия от всекидневната българска кухня на макродиалектно равнище (върху цялата българска езикова територия). Направена е цялостна класификация на тези названия в лингвогеографски план от общобългарски и общославянски аспект. Много се радвам, че през последната година заедно с една част от колегите в Секцията подготвихме и спечелихме финансирането от ФНИ на проекта „Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия“. Картата се очаква да намери широко приложение в образованието, туризма, сферата на услугите, рекламата и др.  Очаква се резултатите от този проект да имат лингвистичен и икономически принос, от една страна за изследване на българската кулинарна терминология, на българския език и неговите диалекти, от друга страна за възстановяване на производството на автентични български ястия и напитки и за създаване на марката България като туристически продукт.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Не съм мислила, че ще стана изследовател, но от ученическа възраст обичах часовете по литература и български език. По време на студентството с интерес посещавах лекциите на проф. Тодор Бояджиев по българска диалектология и лекциите на проф. Никола Георгиев по литературознание и дълго време се колебаех кое от двете поприща да избера. Беше обявен конкурс за редовна докторантура в Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ при БАН, на който се явих и издържах успешно. Така започна моята научна дейност. Винаги ме е мотивирало желанието да опозная работата на диалектолозите възможно най-добре, да овладея тънкостите,  да стана добър професионалист. От друга страна е много приятно усещането, че внасяш нещо полезно за развитието на тази наука в България. Работата по време на диалектоложки експедиции в различни краища на страната е своеобразен тест за всеки диалектолог. Той трябва да умее не само правилно да различи отделните диалекти, но и да умее правилно да ги опише, което си е голямо предизвикателство.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Много важе фактор за развитието на един изследовател е колективът, в който работи той. Аз имах възможността да работя в добра научна среда с добра научна ръководителка – проф. Сл. Керемидчиева, която ме напътстваше професионално не само през годините, в които подготвях докторската си дисертация, но и след това. Запознах се с изтъкнати учени, някои от които са ми колеги. От тях получих безценни знания и подкрепа. И ако университетът запали интереса ми към езикознанието, то основната школовка получих именно в Института за български език. Друго важно условие за развитето на един изледовател са неговите личностни качества: преди всичко упоритост, трудолюбие, всеотдайност, креативност, иновативно мислене и т.н. Науката е много упорит труд, който изисква постоянство и всеотдайност и без тези качества успехът е невъзможен. Много нови неща научих и по време на специализацията в гр. Грац, Австрия. В библиотеките там успях да разлистя ценни книги, които в България нямаше. Участието ми в научни проекти също има важна роля в професионалното ми развитие. В процеса на колективна работа успях да  натрупам опит и да усъвършенствам изследователския си потенциал. Покрай научните проекти много често хрумват и нови идеи за нови проекти, какъвто се оказа нашият последен проект, спечелил финансиране – „Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия“. Така че факторите, които оказват влияние върху научното развитие на един изследовател, са комплексни. 

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Един от проблемите е, че все по-малко студенти, които завършват българска или славянска филология търсят реализация в науката. Те нямат и финансовата мотивация да се задържат в тази сфера. Липсата на достатъчна финансова обезпеченост принуждава дори учените да се занимават с допълнителни дейности, за да си осигурят нормален стандарт на живот. Много от тях именно поради тази причина напускат научните среди. В последно време известен проблем създаде и измерването на научната продукция по определели критерии, публикуването на всяка цена в реферирани и индексирани списания съществено промени разбирането за оценка на тази продукция, започна да се губи мотивираността за участия в други научни прояви – дискусии, научни форуми, презентации и др. Друг проблем е, че въпреки че сме хуманитарна наука, и ние работихме дълги години със стара техника. Покрай спечелелените проекти извън бюджета на БАН, успяхме да закупим по-нови компютри, принтери, диктофони за теренните експедиции и т.н. В рамките на тези проекти поканихме и чуждестранни колеги, с които обменихме полезни идеи. Не бива обаче науката да се финансира само от спечелени проекти, тъй като нейното съществуване е национална кауза. 

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката? 

Пътят към науката трябва да започва от училището и от университета. Учениците и студентите трябва да бъдат запознати с възможностите за работа в научните среди още преди да са завършили. От няколко години насам по програмата „Студентски практики“ желаещите студенти имат възможност да специализират в научни институти или висши учебни заведения, като работят съвместно с учени в избраната от тях област. Това е много важно условие за подготовката на кадри, които да продължат да се занимават с наука. Разбира се научните постижения трябва непрекъснато да се популяризират колкото може по-разбираемо пред широката общественост.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Ще отговоря с един цитат на А. Айнщайн: „Важното е никога да не спирате да задавате въпроси. Любопитството не съществува случайно.” Науката също не съществува случайно. Колкото повече се говори за наука, толкова повече ще бъде насърчен интереса към нея. Трябва да бъдат привлечени повече млади хора да работят в този сектор, защото развитието на науката е пропорционално на развитието на обществото.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!