Д-р Магдалена Славкова: Етнолозите трябва да популяризират резултатите от своите изследвания сред широката общественост

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Д-р Магдалена Славкова, главен асистент в Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Ежедневието на етнолозите е динамично. Нашата работа е свързана с теренни етнографски изследвания на различни места в страната и в чужбина. По време на проучванията ние се срещаме с много хора, с които дискутираме темите, от които се интересуваме. Те са различни: религия, вярвания, трудова мобилност и миграции, идентичност, неделни училища и общностен живот на българските мигранти зад граница, образователни проблеми при деца на бежанци от Близкия Изток, които пристигат в България. Друга част от ежедневието ни е свързано с работа в архив и в библиотеки. Участието ни в конференции и семинари, по време на които се запознаваме със специалисти от различни дисциплини, както и четенето на лекции пред студенти също е задължителна част от нашата дейност. Ние описваме и анализираме резултатите от нашите проучвания в Института или у дома, докато работим дистанционно. Когато се работи от вкъщи се изисква голяма концентрация и организация на работния ден и всеки разчита на личната си отговорност да приключи със своите задачи в срок. Не на последно място ние подготвяме и изпълняваме научни и научно-приложни проекти, с резултатите от които се опитваме да допринесем за разрешаването на конкретни проблеми в полза на обществото. Неизменна част от нашата дейност е екипната работа. Един от последните проекти, по които работих съвместно с колеги от Института за етнология е посветен на идентифицирането и сканирането на стари и редки църковни, лични и семейни архивни материали на протестантски общности в България (методисти, конгрешани, баптисти, адвентисти, петдесятни евангелисти), с които материали ние създадохме дигитален архив, достъпен онлайн на страницата на Британска библиотека в Лондон. Желанието ни е да представим културното наследство на протестантите, чиято история е свързана с нашето собствено минало. Този архив би бил полезен за учени, експерти и заинтересовани лица и институции от цял свят.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?


РЕКЛАМА:

***

Научните ми интереси са свързани с изучаването на ежедневието и начина на живот на роми евангелисти в България. Резултатите от това изследване, свързано с работа по дисертацията ми, се публикува през 2007 г. като книга “Циганите евангелисти в България”. През същата година получих престижна награда за млад учен за публикуване на статията “Evangelical Gypsies in Bulgaria: way of life and performance of identity” в реферираното списание “Romani Studies” (Великобритания). Друга тема, по която работя от 2006 г. насетне е миграции, работа и социални връзки на българите в Испания. Живях почти година сред българската общност в Северна Испания през 2009 г., което обогати моите познания за тях, а резултатите си публикувам в статии на български, английски и испански език.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Записах се да уча етнология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” донякъде случайно. Имах голямо желание да уча история, но разбрах, че интересите ми са свързани по-скоро с етнографията и не съжалявам за своя избор. Някъде тогава разбрах, че искам да съм изследовател, да се срещам с хора, да обикалям света и да съм полезна с моите експертизи и научни постижения. Срещите с различни хора по време на теренните изследвания и контактите с различни специалисти от България и чужбина ме обогатяват допълнително. Професията етнолог е свързана с изучаването на процесите в обществото и неговите актуални проблеми, а дългогодишните ми занимания освен лично удовлетворение ми носят и умения за оценка на социалната реалност, в която живеем.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Имах щастието и възможността да се запозная с едни от най-добрите български етнографи – проф. Иваничка Георгиева и проф. Рачко Попов, които бяха мои преподаватели в университета. Голяма роля в студентските ми години изиграха преподаватели като доц. Илия Илиев и доц. Екатерина Анастасова, които предизвикаха моето научно любопитство. Запознах се с учените от БАН – проф. Елена Марушиакова и проф. Веселин Попов, които ми помогнаха да намеря себе си в науката и благодарение на тях реших да започна научна кариера.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Научните изследвания в България не винаги са били достатъчно оценени от държавата и обществото. Основните заплати не са особено високи, което за един млад учен не е добра мотивация да започне да се занимава с наука.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Преди всичко научните изследвания в страната трябва да бъдат подобаващо оценени от обществото като престиж и постижения. За наука трябва да се говори повече, за да бъде тя разбираема за широката публика. Разбира се, етнолозите трябва да популяризират резултатите от своите изследвания сред широката общественост.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Научните изследвания са необходими за всяко общество, защото те представят както неговото състояние и постижения, така и представят пътя, по който могат да бъдат разрешени неговите проблеми. Науката е винаги една стъпка напред. Трябва да се говори повече за нея и на по-достъпен език, за да се достигне до съзнанието и мисленето на повече хора. Ние като учени сме длъжни да работим съвестно в полза на обществото, но задължителна част от нашата дейност трябва да бъде представянето на нашите резултати на широката публика, защото хората имат право да знаят какво правим и с какво допринасяме за развитието на обществото ни.


Европейска нощ на учените 2022 г.: