Д-р Мадлена Андреева: Коренно трябва да се промени отношението на държавата към научния елит

 

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

д-р Мадлена Нанева Андреева, асистент и задочен докторант към секция „Ембриобиотехнологии при животните” към Институт по биология и имунология на размножаването „акад.Кирил Братанов” – БАН. Завършила съм ветеринарна медицина в Лесотехнически университет – гр.София през 2016г.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …


РЕКЛАМА:

***

Научната ми работа е свързана с изследвания в областта на репродуктивната биология при мъжките животни и по-специално влиянието на различните режими на съхранение на семенен материал върху функционалните показатели на сперматозоидите. Активната ми лабораторна работа е от началото на

пролетта до есента, тъй като работя със сезонно полициклични животни. Това е и най-интересната, и разнообразна част от работния ми процес. В месеците след това се занимавам най-често с обработка на данни и представяне на получените резултати.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

За научни постижения като „Млад учен” смятам, че ми е твърде рано да говоря. Скоро ми предстои защита на Дисертационния труд,  участвам и в разработването на три изследователски проекта.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

По-скоро тя ме избра мен. В ИБИР постъпих случайно. Имах интерес в областта на репродукцията при животни и за това мой преподавател от университета ме насочи към ИБИР с твърдението, че там е точното място за развитието ми. Радвам се, че го послушах, наистина беше прав! Института разполага с модерна апаратура, до която всеки изследовател има достъп. А колкото до мотивацията след всеки експеримент, след всеки разговор с колега, след всяка публикация мотивацията и желанието за развитие се засилва.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Безспорно, работата ми с различните изследователски екипи ми помага в професионалното израства като млад учен .

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

 Може би, за всеки от нас най-често срещан проблем е слабото национално финансиране. Чудесно е, че се отпускат докторантски субсидии в последните три години за консумативи на редовни и задочни докторанти, но средствата отделени за задочните докторанти са приблизително три пъти по-ниски от колкото за редовните. Тази финансова разлика, много често създава затруднения за експерименталната част на задочните докторанти, от което и следва не навременна защита на дисертациите.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Коренно трябва да се промени отношението на държавата към научния елит. Българските постижения не отстъпват на учените от други страни. Също така, ниското заплащане на учените обезсмисля положеният им труд и прави още по-трудно

привличането на млади кадри, които да развиват идеите си в науката.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Да, изключително важно за развитието ни като нация е да се даде гласност и уважение на учените. Институтите към БАН са основното място, в което се създава наука в България.


Европейска нощ на учените 2022 г.: