Д-р Лучия Антонова-Василева: Коренно трябва да се промени отношението към финансирането на науката

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Лучия Стефанова Антонова-Василева, проф. д-р, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките. София.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Изследвания на българските диалекти на различни езикови равнища във и извън съвременните държавни граници на Република България.
Организиране и провеждане на теренни експедиции за събиране на диалектен материал за изясняването на особеностите на диалектите. Транскрибиране на записите и извършване на проучвания на различни диалектни особености: фонетични особеност (особености на произношението), морфологични особености (особености при реализацията на различни граматични форми), синтактични особености (особености в структурата на изречението), лексикални особености (особености на речниковия състав на диалектите) и др. Работа по описанието на диалектните системи, по написването на диалектни речници, по изработването и публикуването на лингвогеографски карти на диалектните явления. Работа по съпоставителни изследвания на български език и други славянски и европейски езици на диалектно равнище.

Научна дейност (работа по основни научни проекти):
Български диалектен атлас. Обобщаващ том. I – III. Фонетика. Акцентология. Лексика (1985 – 2001) – участник; работа по събиране и ексцерпиране на диалектен материал; работа по изработване на карти и коментари; работа като редактор на карти и текстова част.
Български диалектен атлас. Обобщаващ том. IV. Морфология (1990-2012) – участник 1990-2006; ръководител – 2011-2012. В рамките на проекта: работа по събиране и ексцерпиране на диалектен материал; работа по изработване на карти и коментари; работа като редактор на карти и текстова част.
Български диалектен речник (1992 – до момента) – участник 1992-2003; ръководител – 2003-2005; участник 2009-2016 г. В рамките на проекта: участник в теренни експедиции за събиране на материал; работа по обработването на материала; участник в обсъждания на проблеми, свързани с концепцията на речника; автор на публикации във връзка с въпроси на българската диалектна лексикология.
Изследване на българските диалекти на различни езикови равнища (2009 – 2019). Подтема „Изследване на българските говори от географската област Македония – Република Албания и Северна Гърция“ – изпълнител. В рамките на проекта: работа по събирането на диалектен материал от Република Албания, Косово и Гърция; работа по обработката на теренния материал; автор на публикации във връзка с темата на проекта.
Електронен модел за съпоставително изследване на български и словенски език на диалектно равнище (международен проект, финансиран от НФНИ – ДНТС/СЛОВЕНИЯ 01/3 от 28.11.2011) – ръководител (2011-2013). В рамките на проекта: работа по събирането, ексцерпирането и обработката на диалектен материал; работа по обработката на електронния архив на проекта; изнасяне на доклади и написване на публикации във връзка с темата на проекта.
Европейски лингвистичен атлас (проект от програмата за международно сътрудничество по договори на БАН) – участник 2003-2009 и по настоящем; от 2011– 2019 – ръководител. В рамките на проекта: работа по писане на индекси на българския материал; работа по изработването на карти и коментари към картите; участник с доклади в обсъждания на Международни симпозиуми на АЛЕ; изнасяне на доклади на наши и международни форуми; написване на публикации във връзка с темата на проекта.
ЛИНГВОГЕОГРАФСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОВРЪЗКАТА МЕЖДУ БЪЛГАРСКАТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ДИАЛЕКТНА ЛЕКСИКА – проект, финансиран от ФНИ ДН 20/11 от 11.12.2017 г.с международно участие – ръководител на проекта.
Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ – проект, финансиран от МОН по Рамково споразумение № СП -1 / 09.03.2020 г. – ръководител на изпълнението на задача 2. Разширяване и обогатяване на съдържанието на Картата на диалектната делитба на българския език
Промяна на лексикалния тип в родопската микродиалектна система – Родопски лексикален атлас (проект по ЕБР) 2012-2015 – участник. В рамките на проекта: работа по обработката на диалектен материал; написване на статии във връзка с темата на проекта.
Езикови маркери за национална идентичност на малки и изолирани общности – проект, финансиран от НФНИ, 2009-2010 – участник. В рамките на проекта: работа по събиране и ексцерпиране на диалектен материал от Драмско и Сярско, работа по изготвянето и публикуването на диалектен речник.
Интегриране на нови практики и знания в обучението по компютърна лингвистика– проект, финансиран от Европейските социални фондове и Оперативната програма за развитие на човешките ресурси – 2015 – участник. В рамките на проекта: работа над Карта на диалектната делитба на българския език; работа по събиране и обработка на диалектен материал; изнасяне на лекции във връзка с темата на проекта.
Членство в научни организации:
Международен комитет на славистите, Комисия по диалектология (от 2009 г. и до момента).
Европейски лингвистичен атлас, Комисия за славянски езици (от 2015 г. и до момента).
Съюза на учените в България (от 1993 г. и до момента).
Участие в редакционни колегии:
сп. Gwary dziś. Poznańskie towartswo przyjaciól nauk (ISSN: 1898-9276; ISBN: 978-83-7654-182- 2). //www.ptpn.poznan pl – от 2011 г. и до момента.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Основни публикации:

Книги, атласи, карти, речници:
Антонова-Василева, Л. Диалектната система на с. Шищевец, Кукъска Гора – един говор на границите на българската граматика. София: Мозайка, 2016, 255 с., ISBN:978- 954-92- 796-2- 7.
Антонова-Василева, Л., Г. Митринов Речник на българските говори в Южните Родопи, Драмско и Сярско. София: Българска академия на науките. Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин”, 2011, 372 с., ISBN:978-954- 92489-2- 0.
Минкова, Л., Л. Антонова-Василева. Ръкопис на Константин Миладинов в архива на Измаил Срезневски. София: Акад. изд. „Проф. Марин Дринов”, 2008, 77 с., ISBN:978-954- 322-220- 9.
Antonova-Vasileva, L., Čižmmarova, L., Contono, M., Cugno, F., Dębowiak, P., Garavalova, I., Kotsheva, A., Krruisen, J., Nevaci, M., Saramandu, N., Šipkova, M., Waniakowa, J., Watson, S. Atlas Linguarum Europae (ALE). Commentaries. Volume І. 9. Editura Universităţii din Bucureşti, 2015, 433 p., ISBN:978-606- 016-0579- 8.
Antonova-Vasileva, L., Čižmmarova, L., Contono, M., Cugno, F., Dębowiak, P., Garavalova, I., Kotsheva, A., Krruisen, J., Nevaci, M., Saramandu, N., Šipkova, M., Waniakowa, J., Watson, S. Atlas Linguarum Europae (ALE), Volume І. 9., Cartes Linguistiques Europeennes. Editura Universităţii din Bucureşti, 2015, 228 p. + 11 maps, ISBN:978- 606-16- 0580-4.
Антонова-Василева Л., Л. Василева, М. Витанова, Ел. Вълчева, Сл. Керемидчиева, Т. Костова, Ив. Кочев, Ел. Кяева, К. Смедовска, М. Тетовска-Троева, П. Урумова. Български диалектен атлас. Обобщаващ том. IV. Морфология. София: Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2016, 22 + 75 с.; 145 карти; ISBN:978-954- 322-857- 7. – Л. Антонова е автор на 15 карти, коментари, списъци и показалци към тях; редактор на 45 карти, коментари, списъци и показалци към тях.
Антонова-Василева, Л., Василева, Л., Керемидчиева, Сл., Кочева, А. Карта на диалектната делитба на българския език. София: АИ „Проф. М. Дринов”, 2014. ISBN:978-954- 322-763- 1 – Първо издание; С. 2016. ISBN:978-954- 322-874- 4 – второ издание; //ibl.bas.bg/bulgarian_dialects/ – интерактивна карта, дигитален вариант.
Представителни публикации от предходни години:
Български диалектен атлас. Обобщаващ том. Ч. I – III. Фонетика. Акцентология. Лексика. C. 2001, Книгоиздателска къща Труд. ISBN:954-90344- 1-0.
Антонова-Василева, Л. Речник на прилепския говор (по материали от М. Цепенков) – В: Марко Цепенков. Фолклорно наследство. Т. I. С., 1998, 383-496. ISBN:954- 430-431- 2.
Антонова-Василева, Л. Видовите основи в българските диалекти (семантично и морфологично изследване). – Приета за печат от НС с прот. № 19-20, 07. 2000 г. Депозирана в Национален център за информация и документация. Централна библиотека, № Нд 246/2000.
Антонова-Василева, Л. Говорът на с. Волак, Драмско. Морфонология на именната система – Лингвистични студии за Македония. С., 1993, МНИ, 190-252. ISBN:954-8187- 05-1.
Антонова-Василева, Л. Фонетичната система на говора на с. Волак, Драмско). – Изследвания за Македония. МНИ, С., 1996, 197-229. ISBN:954-8187- 26-4.
Антонова-Василева, Л. Анализ на езика на “Веда Словена”, 477-493; Речник на диалектните думи, 637-659. – В: Веда Словена. Т. I, С., 1997, изд. “Отворено общество”. ISBN:954-520- 108-8.

Студии в списания и поредици:
Anjonova-Vasileva, L. – Linguistic Geography’s Role in Clarifying the Linguistic Situation in Specific Language Regions in Southeast Europe. – In: Handbook of the Changing World Language Map. Brunn S.D., Kehrein R. (editors). Spinger. 2020.
Антонова-Василева, Л. Българо-словенски езикови успоредици на диалектно равнище (по данни от електронно съпоставително изследване). – Известия на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, т. XXVIII, 2015, 122-138, ISSN:0323-9934.
Антонова-Василева, Л. Фонетичната система на говора на с. Шищeвец, Кукъска гора, Република Албания. – Известия на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. АИ „Проф. М. Дринов“, София, 2014, кн. ХХVII, с. 76- 112. ISSN:0323-9934.
Други – повече от осемдесет.

Проучванията служат за разкриването на богатството на българските диалекти, за историята на българския език, за доказването на единството на българския език на диалектно равнище.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Интересът към историята на българския народ, която се отразява в богатството и многообразието на българските диалекти.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател?

Обучението в СУ „Св. Климент Охридски“; работата сред колегите в Института за български език – преди всичко в Секцията по българска диалектология и лингвистична география, в колектива на Български диалектен атлас; работата под ръководството на проф. Иван Кочев; пътуванията в България и в съседните страни, където се пазят български диалекти; участие в семинари и научни форуми в чужбина, работа с колеги от чужбина по изпълнение на съвместни проекти – колеги от екипа на Европейски лингвистичен атлас, колеги от Университета в Любляна
(обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Хроничен недостиг на средства за заплащане на труда, за публикация на научните трудове и особено на монографиите, за участие в специализации и научни форуми, за провеждане на служебни командировки

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Коренно трябва да се промени отношението към финансирането на науката.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

За науката трябва да се говори, за да се популяризират нейните постижения и да се разясняват нейните проблеми.