Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Д-р, професор Лина Йорданова, ДИПКУ, Тракийски университет.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, преподаване…

С ежедневни задачи: подготовка на цифрови обучителни материали в сайта за електронно обучение, създаване на потребителски профили на учителите от групите, организиране на виртуални класни стаи за провеждане на обучение, протоколи от изпити, поддръжка на сайта на ДИПКУ и други дейности на преподавател.
Понякога: Участия в съвещания, комисии на ниво ДИПКУ и университет и дейности по задачи от комисиите;
Има и приятни дейности: самообучение- четене, гледане на материали и проучване по определена тема, участие в семинари, статистическа обработка на данни от експерименти и подготовка на публикации, работа по проекти и др. интересни неща. Редовно се случва да обучавам някого как да се справя с ИКТ, но това е много полезно и интересно.

Какви са научните Ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Разбери повече за БГ Наука:

***

През 1998 г. станах автор на AgroWeb България – първата уеб страница, която представяше всичко, което е свързано с аграрния сектор в страната ни. От сегашна гледна точка това не е нищо особено, но преди 22 години беше ново и важно. Спомням си, възклицанието на един професор от Франция, след като видя нашата българска страница: „А защо Франция няма такава страница?“ Разработката беше по проект на FAO SEUR – Международната Организация за храните и селското стопанство, Район Южна и централна Европа. В резултат от тази работа Библиотеката на нашия университет стана депозитарна на ФАО- тя всяка година продължава да получава безплатно изданията на ФАО.
Като най-голямо свое постижение считам работата си в Научния институт по животновъдни науки, Мариензи, Германия. В периода 2000-2005 г. участвах в международен проект APIIS за разработка на платформа за създаване на Информационни системи (ИС) за генетични ресурси. Като резултат имаме създадени няколко ИС – за съхраняване и управление на данни от генетични банки за застрашени от изчезване породи селскостопански животни, данни от лаборатории за изследване на животни и др. в няколко страни на Европа. Експерименталната работа по тези системи бе от полза за много страни, също и за ФАО. И разбира се за Република България.
През 2008-2009 г. с доц. Кирякова създадохме платформа за електронен общински съвет, която се използва в община Стара Загора няколко години.
Радвам се на работата по електронното обучение в университета, която започнах 2004 г. с инсталирането на първия сървър за Среда за електронно обучение MOODLE в нашия университет. През 2012-2014 година работихме по проект за развитие на Център за електронно и дистанционно обучение, след което аз с помощта на моите колежки, специалисти по информатика, поддържахме системата съвсем доброволно и безвъзмездно до 2020 г., когато се оказа, че е било изключително полезно да упорстваме с тази система. Направихме и много публикации по електронно обучение, което също считам за ценни. И много други полезни неща сме работили и свършили, но да спрем до тук.

Какво Ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Любопитството и любознателността. Пред очите ми се развиха информационните и комуникационните технологии в рамките на 40 години. От 16 годишна програмирам – на Фортран за ЗИТ 151 – големите машини като стаи. Винаги изследвам – изпробвам и опитвам разни нови технологии, методи, подходи и предлагам как да се използват пълноценно.

Какво допринесе за развитието Ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

В Първо основно училище „Паисий Хилендарски“ гр. Гълъбово ни обучаваха в модерни за времето си учебни кабинети по всички предмети. Ние правихме опити, експерименти, работихме в екип, решавахме различни проблеми. Нашите учители бяха базови на МОН и винаги съм им била благодарна.
В Пловдивския университет ни казваха: „Гответе се старателно и после експериментирайте.“ Следвах този принцип. После моите незабравими ученици в Математическата гимназия „Гео Милев“, Стара Загора, чието желание да изучат персоналните компютри стигна до там, че посрещнахме Нова година в компютърния кабинет. Те ме мотивираха изключително много.
Работата ми в Германия с проф. Гронефелд и запознанството ми с неговото голямо семейство ме обогати в много отношения – наука, култура, изкуство. Той е световно известен учен с богат опит.
Много статистически модели за оценка на развъдната стойност сме експериментирали и изследвали с проф. Живка Герговска от Аграрен факултет. По цели нощи сме изчислявали модели докато получим най-добрия, разбира се с помощта на компютърни системи и с добро владеене на математика, статистика и ИТ.
Моите колежки от катедра „Информатика и математика“ – доц. Габриела Кирякова и гл. ас. Надежда Ангелова, с които до 2018 г. работихме чудесно в екип и дори станахме приятелки, винаги са ме вдъхновявали за работа. Работата с моите колеги от ДИПКУ, звеното с най-активна дейност в Тракийски университет е предизвикателство и удоволствие.
Вдъхновението за работа, за изследвания, за излизане от комфорта, както е модерно да се казва сега, е навсякъде около мен.

Какви проблеми срещат учените във Вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Проблемите са в законодателството, в отношението на обществото към науката и хората на науката и образованието. Съществуването на следния виц говори много: „Знаете, че морското свинче не е нито морско, нито свинче. Научните работници в България са като морски свинчета- нито научни, нито работници.“ Известно е, че много български учени работят в чужбина, защото тук не са добре платени и не им се предоставят достатъчно средства за научна работа.
Когато работиш в университет, не е лесно да намираш време за научни разработки. От години се говори за разделение на труда на преподавателите и на тези, които правят наука в рамките на един университет. Иначе изискванията за образователни и научни степени и звания са много големи, за разлика от средствата, които да подкрепят работата ни. Излиза, че животът ти на преподавател в университет е една борба, която има много предварително известни безизходици. Например, извън столичните вузове се разглеждат в нашата страна като второстепенни научни звена. Звучи странно, но е изпитано и може да се докаже. А в Германия, научният институт, където работих се намираше в едно село, на 50-ина км от Хановер. И там клонираха прасенца. И финансираха достойно работа му. Например, 250 000 евро, за да се премине на работа със свободен софтуер и да се ограничи използването на продуктите на Майкрософт.
Има и други проблеми, свързани с професионалната етика в науката, но нека да не ги споменаваме. Те са решими.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Мисля, че отговорих по-горе. Повече средства, популярност на проблематиката и резултатите и разделение на труда.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

На всеки 6 месеца човешкото знание се удвоява. Как да не се говори за наука?
Да се говори за наука още от детската градина. Изследователският метод, игровизацията, проблемното обучение, и други съвременни методи на обучение са благодатни в това отношение.
Навсякъде по медиите да се говори за наука, а не да ни заливат с простотия в действие, неграмотност и безхаберие. Тя трябва да е в култ в буквалния смисъл на думата, защото всичко, което използваме в нашето ежедневие е плод, резултат на научни постижения. И на особен пиедестал да бъдат математиката и науката за образованието, не я назовавам защото имам съображения за нейното съвременно развитие.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!