Д-р Красимира Янкова: Малките победи в хода на изследванията ме вдъхновяват да продължавам напред към по-големите цели

Снимка: pixelmedia.bg

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Аз съм Красимира Димитрова Янкова. Родена съм в София и тук съм завършила гимназия. Магистър съм по физика, завърших в Софийския университет, със специализации по „Астрономия” и “Метеорология”. Доктор по физика в Българската Академия на Науките, със специалност „Астрофизика и звездна астрономия”. В момента съм гл.асистент в секция „Космическа Астрофизика” на Института за космически изследвания и технологии при БАН,институцията, в която от 2000г. до днес намирам подкрепа за научната си дейност. Нашият институт е интердисциплинарен и покрива пълния спектър космически изследвания: близък – аерокосмически технологии и дистанционни изследвания на земята от космоса; далечен – слънчево-земни връзки и слънчева система; и дълбок космос – звездни системи, галактики и самата Вселена.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Основното поле на моите изследвания е акрецията върху компактен обект –бяло джудже, неутронна звезда или черна дупка. Взаимовръзките които акреционния поток изгражда с централния обект и как това влияе на физиката на акретора.
Понятието акреция в най-общо казано е падане на материя от междузвездното пространство към гравитационен център. Акрецията върху КО, като механизъм е особено ефективна, освобождава до 50% от масата на покой на поглъщаното вещество и може да обясни множество от наблюдаваните високоенергийни явления от активни обекти, като бърза променливост в различни Sp диапазони, висока светимост във рентгеновия диапазон или силно поляризирано излъчване. Разбирането на свързаните процеси, като адвекция например ще позволи и по-добре да изучим природата на активни системи кратни звезди, ядра на активни галактики и други.


РЕКЛАМА:

***

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Имам над 65 научни публикации в областите на нелинейната физика; магнито-хидродинамика; теория на акреция и астрофизика на КО – в това число индексирани статии и доклади на престижни форуми като COSPAR и General Assembly of the International Astronomical Union. Поради естеството на тематиката участвам предимно в международни проекти в това число и по програмата COST. В момента нашият екип кандидатстваме с проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, но отново в сътрудничество с чуждестранни партньори. Член съм на Българско Астронавтическо Дружество (БАД); Bulgarian Astronomical Society (BAS); European Astronomical Society (EAS) и International Astronomical Union (IAU)
Всеки има полза от науката, тя тласка цивилизацията в правилната посока. Нашата наука е фундаментална, но във времето нейните постижения и открития се реализират и гарантират за физическото и духовно оцеляване на индивидите и обществата, също така допринасят и за битовия комфорт.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Винаги съм имала влечение към точните науки. Още като дете обичах математически игри, а звездите ме грабнаха още преди да тръгна на училище. Помня че веднъж бяхме на почивка и разхождайки се край брега и зяпайки по небето попитах какво са звездите: „Звездите са топки от чист огън”, гласеше отговора. Този огън ме пали и до днес. Редовно го подхранвам с нови идеи, като не спирам да го подклаждам от неукротимо любопитство, наливам масло в огъня така да се каже.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

За мен науката не е просто професията, а и призвание и затова използвам всяка възможност – обучение, работа в екип или чуждестранни контакти за да се обогатя, да разширя сферата на познанията си, за да ги използвам да развия потенциала на научните си идеи. Изпитвам истинско удовлетворение от научната дейност, а малките победи в хода на изследванията ме вдъхновяват да продължавам напред към по-големите цели.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

О, от всякакво естество от чисто научни дрязги между колеги, през финансови дефицити, до сблъсък със институции на държавно ниво по въпроси касаещи цялото общество.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Създаването на наука е дело на много хора, и на много нива. Учените сме на предния фронт, но не бива да пренебрегваме учителите –те са будителите на следващите поколения учени или писателите, художници и други наши вдъхновители. Всички ние сме носители на духа на познанието, който не може да бъде сведен просто до цитиране и индексиране.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Участвам и в редица научно- популярни събития понеже за наука трябва да се говори и то да се говори много и на разбираем език, защото то е необходимо, наложително е да се измени нагласата и отношението на обществото към нашата дейност и към науката като цяло.


Европейска нощ на учените 2022 г.: