Д-р Калин Димитров: Черно море е най-големият подводен музей в света

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Гл. ас. д-р Калин Любенов Димитров. През последните години имам две работни места + работа по различни други странични проекти.

1. НАИМ БАН,

2. Център за подводна археология, Созопол (ЦПА е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерство на културата

https://www.cua-sozopol.com/bg/index.php


РЕКЛАМА:

***

В България наука се прави не само в БАН и университетите.
Преди това съм работим и в Софийски университет и в Института по Балканистика на БАН.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Много администрация, управление на проекти и бюджетите им, подводни разкопки.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Съръководител съм на най-големият (най-скъпият) проект в областта на подводната археология в света http://blackseamap.com/bg/

Този проект доказа и показа, че Черно море е най-големият подводен музей в света. Поради аноксичната среда на дълбочини по-големи от 150 м дървените корабокрушения са отлично запазени. Това, съчетано с факта, че Черно море е част от Стария свят, са уникален ресурс за изследване на развитието на корабоплаването.

Текущо работя по отделни проекти за опазване и изследване на подводното културно наследство на България.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Поисках да стана археолог на 5 години. На 12 исках да съм подводен археолог…

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Късмет, имах и най-добрия научен ръководител в България, който бих могъл да имам – чл. кор. проф. дин Хенриета Тодорова, колеги, търпение, добро средно и висше образование (9 ФЕГ, СУ), образовано семейство.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Можем много да се оплакваме, но това е непродуктивно. Проблемите са, за да се преодоляват. Хленченето не помага.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Да имаме по-образовани политици, които са чели повече от 1 книга. Това ще промени оптиката на обществото към учените. В момента ние сме някакви неудачници според мутрите, които профучават със скъпи коли.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Трябва, защото иначе чалгата ще ни удави.


Европейска нощ на учените 2022 г.: