Д-р Иван Лалов: Нуждаем се от строга система за оценка и контрол на научната дейност

 

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Иван Йотов Лалов, доктор на физ. науки, професор по физика, до пенсионирането си през 2010 г. във Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Два мандата ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ (1993 – 1999).

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания…


РЕКЛАМА:

***

Занимавам се с научни изследвания по физика на кондензираната материя и по преподаване на физиката, а също с активна работа в Съюза на физиците в България. До пенсионирането си четях лекции на студенти-физици и писах съответните учебници.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Теснонаучните изследвания се отнасят до спектроскопия на кондензирани среди, по-специално, сложни спектри на кристали и спирални полимери и т. нар. оптична активност, характерна за биологични структури. Доклади и академични слова засягат мястото на физиката в човешката култура, отношенията между науките, проблеми на преподаването на физиката в средните училища и университетите, естествени науки и религия и др. Докато изследванията от първия кръг са част от системата на научното познание, методичните и мирогледни приноси имат непосредствена насока към вземането на решения за науката и преподаването на естествените науки.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

От ранна възраст имах любопитство към света и изследванията в естествените науки. В гимназията и през студентските години се появи желание да участвам в разкриването на природните тайни и да ги предавам на другите. Важен стимул е интересният живот на изследователя.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Разбира се, важна роля за развитието ми на изследовател имаха годините на следването във Физическия факултет и първите години като асистент. За свой учител по преданост към науката и по трудолюбие смятам акад. Милко Борисов, ръководител на катедрата. Важен етап в научното развитие беше специализацията ми в Москва при проф. В. М. Агранович.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

В експерименталната физика са необходими сложни (и скъпи) съвременни установки. В теоретичната физика, освен компютри, е нужно по-нататъшно задълбочаване на връзките с международната изследователска общност. Младите учени се нуждаят от възпитаване на многогодишно трудолюбие и системност.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

В организацията на науката са необходими целенасочени действия към стесняване на огромния тематичен обхват на българската наука. Нуждаем се от строга система за оценка и контрол на научната дейност. Заплащането на труда на учения трябва съществено да се повиши в пряка връзка с резултатите от оценката и контрола.
Европейска нощ на учените 2019. Презентация на проф. Ив. Лалов на тема: „130 години Физико-математически факултет при Софийския университет“.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

За наука трябва да се говори много повече от вниманието към нея сега по следните причини:
а) голяма част от съвременните технологии и съвременните професии произтичат и са свързани с научните постижения;
б) знанията, придобити от съвременната наука, ни приобщават към човешката цивилизация;
в) дискусиите трябва да са насочени към привличане на млади хора към научна кариера;
г) популяризацията на науката играе важна роля във възвръщането на доверието към нея, особено в „битката“ с разпространяващите се антинаучни теории (за „плоска земя“, антиваксери и др.).


Европейска нощ на учените 2022 г.: