Направи дарение на училище!

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Започнах като докторант в някогашната Централна лаборатория по психология към БАН и научната ми биография е свързана вече няколко десетилетия с развитието на нашата институция. Интересите ми са в сферата на социалната психология и по-конкретно около проблемите на агресивността на човека, междугруповите отношения и междуетническите нагласи, социалната идентичност, миграцията, на които са посветени и десетки мои публикации, както и няколко монографии. През последното десетилетие и друга проблемна сфера заема вниманието и времето ми – социалното и културното разнообразие, както и проблеми на гражданската включеност в европейските интеграционни процеси – на която е посветена последната ми монография. Накратко, в научно-изследователски план се стремя и развивам социалнопсихологичното познание за човешката агресивност, нова концептуална постановка за същността на този феномен, немалко конкретни изследвания сред различни социални групи и ситуации; разработване на актуалната тема за културното разнообразие, прилагане и ново развитие на съвременни модели и концепции за двойната идентичност в собствени теоретични и емпирични изследвания и анализи и др.

С какво се занимава един директор на институт?

Директор на научно-изследователски институт трябва да се занимава както с научните си изследвания, така и с административните задължения. От години ръководя и секцията ни по “Социална, трудова и консултативна психология”. Личният ми стремеж и приоритет е да привличаме повече млади хора и колегите ми също полагат усилия при своята преподавателска и научно-изследователска дейност да популяризират постиженията на института. В резултат имаме нарастващ брой млади асистенти. А сериозна цел е да насърчавам и подпомагам всяка умна инициатива за създаване на нови изследователски проекти, както и за участия в международни и в национални конкурси. Отношението и усилията ми са всеки – както опитният хабилитиран учен, така и младият учен в началото на кариерата си – да имат свободата за инициатива и новаторско мислене, успешно личностно реализиране и заедно с това активност за постигане приоритетните цели в развитието на института. Разбира се, също толкова важно е екипността в създаването и в реализирането на добрите проекти. Директор в научната сфера е учен, работещ с другите си колеги.

Може ли да разкажете накратко за историята на института?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Началото е през 1973 година, когато е създадено първото академично звено по психология – Лаборатория по психология, която през 1980 г. се преименува в Централна лаборатория по психология, а през 1990 г. прераства в Институт по психология.
Институтът за кратко време се утвърждава като водещо научноизследователско звено в страната в областта на психологията и до 2010 година се развива в модерна научна организация.
През 1990 г. е основан Институт по демография, който през 2002 г. е преобразуван в Център за изследване на населението, насочен към най-значимите теми, засягащи развитието на населението
През 2010 са обединени две научни звена на БАН – Институт по психология и Център за изследване на населението в ново образувание – Институт за изследване на населението и човека. Проблематиката, разработвана от учените в новото звено е продължение на тази, която е разработвана в предишните две организации, което в структурно отношение се изразява в два департамента – Демография и Психология. Демографският департамент се състои от 2 секции: Възпроизводствени процеси и структури на населението; Икономическа и историческа демография. Психологическият департамент е с 3 секции: Психология на личността и методология на психологичното измерване; Социална, трудова и консултативна психология; Психология на развитието и здравето.
Институтът е ориентиран към провеждане на демографски и психологични изследвания, целящи разкриване на закономерностите и факторите за развитие и възпроизводство на българското население, а също за психологично развитие и реализация на отделния човек. Изследователската стратегия на института е насочена към подпомагане и на институциите при решаването на проблеми с демографското и личностно развитие в условията на европейска интеграция и налични глобални тенденции.
Приоритетите са създавани така, че да са релевантни на изследователския капацитет на института, но и да съответстват на духа и съдържанието на основни приоритети, както в Националната стратегия за развитие на научните изследвания в България 2020, така и на тематичните кръгове в рамковите програми на ЕК и особено на Хоризонт 2020.
Приоритетите в научноизследователската дейност на департамент Демография са по линия на проекти върху структурни промени в населението вследствие на понижената раждаемост, остаряването, вътрешната и външната миграция, предизвикателствата пред семейната институция, заболеваемостта, както и върху промени в демографското поведение на населението в България, Разработвани са сфери като историческа демография на българските земи през 20-ти и 21-ви век.
Очертават се визии за демографския проблем в България, както и за семейна политика; Обхванати са проблеми: на възрастните хора и тяхното пълноценно участие в обществените процеси; на взаимовръзката между селската селищна система и човешкия потенциал на българското село, и др. Особено внимание се отделя на въпросите на миграцията и имиграцията и демографските им ефектите в страната. Учените участват в разработката на Националната стратегия за развитието на населението на Република България (2006-2020 г.), в изпълнението на Националния план за действие за осъществяване на стратегическите цели на страната за демографското ѝ развитие до 2020 г. и др.
Научноизследователската дейност в департамент „Психология „ се развива по линия на приетите приоритети да се изучават интеграционни процеси, национална идентичност, видовете разнообразие и мобилност, както и личностния потенциал, учение и адаптация и същевременно да се създадават практически подходи за подобряване на качеството на живот. Научните области, в които се развива дейността на департамент Психология са проблеми на поведението и здравето при юношите у нас, ценностите на българина през периода на най-новата история на страната, психологичните фактори при процесите на учене през целия живот, Провеждат се количествени и качествени изследвания на междугруповите, в т.ч. междуетнически отношения у нас, както и в крос-културен контекст, на организационно-психологични фактори и личностни особености, съществени за психично здраве, благополучие, щастие, емоционалното развитие в детска възраст, върхови постижения през призмата на хуманистичния подход, Реализират се и значими изследвания в областта на невропсихологията.

С какво би се похвалил институтът и защо това е важно за науката?

Институтът ни е с многогодишно изграждан авторитет сред академичните среди, сред колегите от различни университети, в които много от нас сме преподавали и в момента преподаваме, изграждаме учебни програми. Всяка година имаме кандидат-докторанти по нашите докторски програми. Акредитирани сме по 8 специалности с висока оценка – История на България (Историческа демография), Социология, Обща психология (Психология на личността), Педагогическа и възрастова психология, Психология на труда и инженерна психология, Социална психология, Консултативна психология, Статистика и демография.
Младите ни учени, които работят с най-нови методи са силно мотивирани да развиват модерни изследователски модели. Това логично ги насочва към разработване на проекти, немалко от които успешно печелят конкурси по различни програми както на ФНИ, така и по линия на изпълнение на обществени институционални потребности . Преди всичко демографията и психологията са науки, които засягат жизнено значими аспекти на развитие на населението и на психиката на индивидуално и на обществено равнище.
В тази връзка при нас се разработват мащабни проекти върху едни от най-актуалните и обществено значими проблематики. Налице е устойчиво развитие и важното място, което институтът ни заема в социалното познание и в обществената практика. Проекти са реализирани през спечелени конкурси в европейски програми или при двустранно сътрудничество с европейски партньори, а така също и по договори със Световната банка, с УНИЦЕФ и др. В последно време Фондът за научни изследвания все по-често оценява високо усилията на учените ни и се работи по изследователски проекти, финансирани чрез негови конкурси. Все по-често държавните институции се обръщат към нас и търсят експертиза по едни от най-актуалните обществени предизвикателства. Сериозни проекти се реализират именно по договори с различни министерства.
Екип от колеги участват в Международното сравнително изследване на СЗО „Поведение и здраве при деца в училищна възраст – HBSC“, което се провежда на всеки 4 години от 1982 г. насам от международната изследователска мрежа HBSC, в която членува и българският екип от ИИНЧ-БАН.
Систематично от години се изследват и очертават проблемите на ромския етнос у нас, обхванати са и са посочени на обществеността и на заинтересованите институции сериозните въпроси на включването на ромите в социалноикономическия живот, и са определяни моделите, по които би трябвало то да се осъществи. Такива са проектите “Интегриран модел за работа с уязвими групи: спиране на маргинализиране на ромите в Кюстендил чрез създаване на модел за развитие на общността”. “Изключване на ромите от пазара на труда”, “Възстановяване на европейските измерения на ромския език и култура”.
Кръг от базисно съществени аспекти на развитието на населението са демографските теми, развивани през годините както в исторически план “Демографското развитие на българските земи през Възраждането”, така и по отношение на същностни характеристики и перспективи на развитие: ”Визии за демографския проблем в България след 1990. Пронатализъм и социална политика”, “Визия за семейна политика в подкрепа на децата и семействата в България”, Нелеки са въпросите, които стоят пред организиране начина на живот на една от най-големите социални групи у нас – хората на по-висока възраст. В тази проблемна сфера се развива изследователски интерес в проекти като “Възрастните хора в България – възможности за социално включване в контекста на техните нагласи и потребности”.
Международният ни опит се разширява постоянно чрез съвместни проекти особено и от самото начало на интергирането ни в ЕС. Участвахме като равностоен партньор в Интегриран проект на консорциум от научни институции от 16 държави на тема ,,Разнообразие и Европейската публична сфера. Към гражданска Европа“, финансиран от ЕК по 6РП. В двустранни международни сътрудничества се създадоха научноизследователски съвместни анализи на процеси на акултурация сред малцинствата като напр. проект на тема “Идентичност, акултурация и психологично благополучие при малцинствените групи на българските граждани от турски произход, българомохамедани и холандски граждани от турски произход”
В сравнително кроскултурно изследване при двустранно сътрудничество на ИИНЧ и Университута в Лозана се изследваха междуетническите нагласи в “Динамичната природа на междуетническите нагласи в България – социалнопсихологична перспектива” в различни региони и се реализираха срещи за запознаване с резултатите по места с представители на общински администрации и училища
В сферата на насърчаване и подпомагане реализирането на младите учени е проект за “Развитие на млади изследователи в областта на демографията”, който подпомогна докторанти и млади учени в ранните стъпки на научната им кариера.

През последните години в нашия, така да се каже, дневен ред на изследователски търсения се включват активно държавните институции с конкретни искания да проучваме основни обществени предизвикателства и да препоръчваме конкретни политики, програми и решения. Работим по проекти, засягащи жизнено важни сфери като “Изследване на проявите на агресия и насилие в училище – форми, фактори и мотиви”, и след това разработихме Програма за превенция и интервенция на агресията и насилието в училище, по която в момента започва масово обучение на училищни психолози, педагози и др. В сферата на детското развитие са разработени “Стандарти за ранно детско развитие и учене от 0-36 месеца”. Те намират широко приложение в практиките на предучилищното и приобщаващо образование. Създаването на “Скрининг тест за откриване на риск от проблеми в психичното развитие на децата от 3-3.5 г.” е сериозна подкрепа и за родители, и за детски учители.
“Стрес и справяне с него в условия на разпространяваща се инфекция от коронавирус” е иницииран самостоятелно от екип на ИИНЧ и е реализиран проект в трудните месеци на изолация тази година. Той получи широк отклик сред много българи и разкрива психологичните особености на преживяванията и начините на справяне със стреса при различни групи в тежките условия на противоемидемична обстановка.

Динамично развилата се емиграция на българите, а също и дълбоката демографска криза у нас създават кардинални проблеми пред държавата и обществото. В проект “Развитие на политики, насочени към българите в чужбина”, обединил усилия на представители на различни научни клонове се разработват политики, насочени към българите, емигрирали извън България. В най-новите ни проектни активности са проучванията по проект “Психологични детерминанти на нагласите към емиграция и жизненото планиране при младите хора в България, в контекста на демографските предизвикателства”.
В един от най-значимите и комплексно разработен проект ”Мерки за преодоляване на демографската криза в България” работиха десетки учени от различни институти съвместно с ИИНЧ и под негово ръководство, като в резултат бяха очертани много и конкретни политики за смекчаване ефектите от кризата и за търсене излизане от нея. Редица министерства бяха запознати, чрез срещи на ръководствата им, със съответните резултати и политики в техните сфери. Част от тях вече са приети за прилагане. Анализи, резултати, мерки и политики публикувахме в 6-томно издание.
Изследванита по проект “Динамика в развитието на селската депопулация в България след 1944 г.”обхванаха дълбоките процеси на обезлюдяване на българските села.
В една от най-чувствителните и уязвими социални проблемни зони е безопасността на пътя – силно практически насочен е проектът “Повишаване на пътна безопасност”, който финализира с разработване на нови тестове и стандарти за оценка на професионални шофьори.

Не бих пропуснала и фактът, че през 2016 г. Европейската Комисия присъди на Института за изследване на населението и човека правото да използва логото „HR Excellence in Research“. Логото ще способства ИИНЧ да се включи в Европейското изследователско пространство, като ше бъдат осигури по-добри условия за работа и кариерно развитие на изследователите, свободен обмен на знания и отворен пазар на труда. Логото „HR Excellence in Research“ е награда, която идентифицира институции и организации като доставчици и поддръжници на стимулираща и благоприятна работна среда или като финансираща институция

Как да обясним на обществото, че вашата наука е важна?

Разнообразието от научни области, развивани при нас и тяхната значимост от гледна точка на отделния човек, на обществото и на обществената практика са предпоставка институтът ни да бъде полезен за много различни социални сфери.
Психологията дава широки възможности за приложение. Само ще изброя основните посоки, по които науката ни е полезна и важна – за обучение на докторанти, но също и дипломанти имат възможност да ползват наше ръководство за дипломни, курсови и дисертационни работи, наши публикации и консултации; за университети – нашите учени са канени да четат лекции, както и да създават нови учебни програми; за училищата в лицето на ръководство, учителски състав и училищния психолог, с експертни становища, консултации, интервенции при решаване на широк кръг от проблеми; за ученици и родители по отношение на професионалното им ориентиране, а също решаването на проблеми, свързани с тяхното психологично развитие и здраве, адаптация към нови условия, проблеми при общуване и др.
Особено важни са нашите изследвания и експертен опит за Министерство на образованието и науката – при проучването и решаването на специфични проблеми, като консултанти при вземането на важни решения (пр. управляване поведението на учениците, справяне с агресията, избор на подходящи учебници и т.н.); за Министерство на труда и социалните грижи като експерти, консултанти във връзка с решаването на съществуващите и появяващите се нови социално значими проблеми в трудовата и социална среда; за фирми, агенции, предприятия, ведомства с консултиране подбора на кадри, личностна съвместимост при формиране на екипи, преодоляване на конфликти, повишаване мотивацията за труд на персонала, повишаване удовлетвореността от работата, тренинги за овладяване на конкретни умения, вземането на ефективни решения, провеждане на маркетинг- кампании и др.
За отделния човек, който търси помощ за ефективно решаване на конкретен проблем или проблем, свързан с психично здраве, трудности с работата, децата, семейството, общуването и други.
Психологичната компетентност, която имаме ние, е приложима във всички области на живот и работа на човека. Тя предполага адекватни подходи на управление, обучение, работа, комуникация, психологична помощ и др., което е важно както за баланса в живота на отделния човек, така и за ефективното функциониране на обществото като цяло.

От своя страна, демографското познание е предназначено за всички специалисти, които се занимават с демографски и социално-икономически проблеми на населението и на отделни негови групи. Научните продукти на департамент Демография са насочени и се използват от: учени и изследователи в областта на демографията, социалните и икономическите науки. Научната продукция на департамент Демография е особено важна и за преподаватели и студенти в университетите за всички степени на обучението – бакалавърска, магистърска, докторанти и пост-докторанти. Експертният опит и знания на учените от Демографски департамент са оценявани и търсени от висшите държавни органи на управление като Президентство, Министерски съвет, Национален съвет по етническите и демографски въпроси към МС, както и за повечето министерства, от национални ведомства като НОИ, НСИ, НЦЗИ, Агенция по заетостта, Национална агенция за защита на детето, Агенция за социално подпомагане;от неправителствени организации и др. Научната продукция и експертизата на учените в института е необходима и на фирми, компании и банки при извършване на маркетингова дейност и други проучвания, свързани с изследвания на демографските процеси и демографските характеристики на населението на страната.
Ежегодно в ИИНЧ се организират Кръгла маса по актуална психологична проблематика, както и Демографски изследователски форум. Между най-важните ни цели е да има приемственост, да навлизат повече млади хора в научната сфера. Институтът е и организатор на единствената докторантска школа по социални науки у нас, провеждана всяка година при активно участие на млади изследователи от цялата страна.

Този отговор важи ли за политиците или бихте добавили нещо и за тях – защо трябва да се увеличат средствата за наука?

Политиците са част от обществото, но са с отговорности по отношение на навременно насочване и прокарване на важни стратегически програми, на политики, с които да се подобрява качеството на живота. На основата на развитата наука са възможни иновативни и научно обосновани модели, чрез които обществото да си осигури баланс между различните сфери на живот, психично здраве и благополучие, да се решават кризисни ситуации, да се търсят начини за преодоляване на общи кризи като демографската и т.н.

Може ли да опишете типичния научен работник в института?

За характерни особености на днешния учен в институт като нашия може да се говори по линия на мотивираност, иновативно мислене, ангажираност в активна изследователска дейност, в публикуване на резултатите от изследванията своевременно и в престижни научни списания, сборници, както и в монографии. От своя страна тези особености се свързват и с личното кариерно развитие и с напредъка на целия институт. Да, такива са типичните учени при нас, но също толкова важно е разнообразието от личности като характери и като когнитивни способности, талант и умение да откриват подходящия подход, който ще ги доведе до оригинални проекти. И тези различни способности не по-малко допринасят и за развитието на научните области, разработвани в института, и за по-високата релевантност на постиженията спрямо обществените потребности.

Има ли бъдеще науката в България?

Има ли бъдеще образованието? Имат ли бъдеще младите поколения? Имаме ли бъдеще всички ние, които живеем в един глобализиращ се и въпреки немалкото различия и противоречия, и интегриращ се свят, особено европейския. Познанието е, което отивайки напред, очертава и възможното бъдещо развитие на социума. Познанието, изграждано във всички научни области, осигурява качество на живота, по-добра адаптация на човека спрямо променящи се природни и социални условия, улеснява разбирането между различните хора, общности, нации, подпомага намаляване на социалните неравенства. България като част от едно основано на знание и информирано европейско общество, трябва да насърчава научното познание.

Проф. д-р Йоланда Зографова,
Директор на Институт за изследване на населението и човека – БАН,
Ръководител на Секция “Социална, трудова и консултативна психология при ИИНЧ, БАН

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!