Д-р Хелиана Дундарова: Трябва да се предоставят повече ресурси за фундаменталната наука

снимка: Рашид Рашид

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Д-р Хелиана Дундарова, главен асистент в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките (ИБЕИ – БАН).

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Научното ми ежедневие е свързано с моята най-голяма страст – изучаването на единствените летящи бозайници – прилепите. В момента  работя по два основни проекта свързани с тях.
Единият е финансиран от Фонд научни изследвания  (№ КП-06-Н31/14 от 11.12.2019 г.) и  е фокусиран върху роля на пещеролюбивите видове прилепи като вектори и резервоар на европейски вируси на бяс. Установяването на тези вируси ще допринесе за изясняване на общата картина на степента на разпространеност в Европа и ще помогне при оценка на риска и опазване на здравето на човека, както и на домашните и диви животни. До момента няма извършени изследвания, които да потвърдят или отхвърлят наличието на вируси на бяс при прилепите в България.
Другият проект, по който работя има консервационна насоченост, целяща да повиши обществената информираност за прилепите, мрежата Натура 2000 и тяхното значение за екосистемите. Той  е единственият проект, финансиран от програма LIFE (LIFE17 NAT/BG/000602 LIFE UNDER ONE ROOF). Проектът цели подобряване на природозащитното състояние на 9 вида прилепи в Южна България като голяма част от дейностите са насочени към доброто съжителство между хората и прилепите. Ремонтират се чешми, поставят се къщички за прилепи, поставят се решетки и огради на пещери.
С две думи работното ми място е според сезона или се намира на терен, който в повечето случаи са пещерите, или в лабораторията/офиса.


РЕКЛАМА:

***

Мониториране на пещера в Източни Родопи по проект LIFE17 NAT/BG/000602; Снимка: Рашид Рашид

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Моите научни постижения са свързани с изясняване на филогеографията (изучаваща пространственото структуриране на една или няколко генетични линии) при Египетският плодояден прилеп Rousettus aegyptiacus в Средиземноморската област (https://onlinelibrary.wiley.com/doi/abs/10.1111/mec.12078) и филогенията (проследява произхода и еволюцията на организмите) при прилепи видове двойници част от групата на мустакатите нощници (https://doi.org/10.1016/j.mambio.2016.06.005 и https://royalsocietypublishing.org/doi/10.1098/rsos.191805).

Най-общо единият от приносите е свързан с арменският мустакат нощник Myotis hajastanicus. За него се е предполагало, че представлява самостоятелен вид с изключително малък обхват на разпространение, ограничен до басейна на езерото Севан в Южен Кавказ. Видът не е регистриран през последните 25 години и по този начин е класифициран като критично застрашен от IUCN. През 2013 г. беше установена популация от арменски мустакати нощници около езерото Севан. Морфологичният анализ разкри близко сходство и до голяма степен припокриващи се фенотипни вариации между M. hajastanicus и M. aurascens. Това морфологично сходство и липсата на генетична диференциация в бързо развиващия се митохондриален nd ген между двата таксона силно аргументират наличието на един единствен вид (M. aurascens) и отхвърли локалния ендемизъм (M. hajastanicus).

Другият от приносите потвърди замяна на митохондриалната ДНК при представителите на M. davidii (вече синонимизиран с M. aurascens) с тази на M. mystacinus, което е довело до разширяване на ареала на първия вид в Западна Палеарктика. Това е довело до изместването на популациите на M. mystacinus от тези на M. davidii на Балканския полуостров, под влиянието на променящата се среда след последната ледникова епоха. Изследването също подпринесе в изясняването на таксономичният статус на Балканските популации на мустакати нощници и потвърди, че M. m. bulgaricus е синоним на M. davidii.
Ползата на тези изселвания за обществото и икономиката е невидима, но за науката от гледна точка на проследяване на филогенетичните връзки при целеви видове прилепи в Палеарктичната зоогеографска област обозрима.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Колкото и клиширано да звучи мотивацията да стана зоолог е още от най-ранната ми детска възраст. Прекараните лета на село свързани с отглеждането на различни домашни животни и лудуването из гората подхранваха изследователският ми интерес. Мечтаех за пътешествия из горещи точки на света свързани с редки видове животни. По-късно това стана реалност.

Подготовка на прилеп за взимане на проби по проект № КП-06-Н31/14 от 11.12.2019; Снимка: Ладислав Цветков

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Приноси за развитието ми като изследовател имат три събития свързани с моето обучение.
Първият е осъществяването на моята мечта да се обучавам в Карловия университет в Прага, Чехия. Там прекарах три години и придобих степен магистър. В Карловият университет имах невероятният шанс да бъда обучавана от светила изучаващи различни аспекти от екологията, еволюцията и генетиката на прилепите. Това са проф. д-р Иван Хорачек, проф.  д-р Владимир Ханак, доц. д-р Владимир Вохралик, доц. д-р Иржи Зима, доц. д-р Петър Бенда, доц. д-р Радек Лучан и тогавашния ми научен ръководител доц. д-р Павел Хулва, който ме въведе в молекулярната екология и филогеография.

Следващият скок към научно надграждане стана по време на моята докторантура в ИБЕИ-БАН. Благодарение на вярата на научният ми ръководител проф. д-р Вълко Бисерков в мен, получих така жадуваното място в института. Той ми даде свобода да развия своите идеи. Това от своя страна доведе до спечелването на DAAD стипендия и работа в Природонаучния музей в Берлин под ръководството на доц. д-р Фридер Майер. Благодарение доц. Майер станах уверена в интерпретирането на получените резултатите и разплитането на еволюционните връзки при прилепи видове двойници.

Трето събитие, което е важно за моето развитие като изследовател е срещата ми с гл. ас. д-р Радослава Грозданова от НЦЗПБ. Тя ми подаде ръка в много важен момент от моето професионално израстване, а именно крехкия период след защитата. Благодарение на нея получих възможността да ръководя проект свързан с европейските вирусите на бяс при прилепите в България и да сформираме нашия невероятен екип със специалисти от  ИБЕИ-БАН, НЦЗПБ, и българската спелеология.

Пробовземане по проект № КП-06-Н31/14 от 11.12.2019; Снимка: Ладислав Цветков

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Проблемите относно професионалното развитие на даден учен както у нас така и в чужбина определено са свързани със задкулисието в науката.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Определено в нашата страна освен финансовото възнаграждение на учените, трябва да се предоставят повече ресурси, които да подкрепят фундаменталната наука. В страната са налични много източници, които финансират предимно природозащитна дейност, но никой от тях не е насочен към науката в чистия ѝ вид (освен Фонд научни изследвания). Това определено трябва да се промени.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Определено трябва да се говори за наука, защото тя от дълбока древност е двигателя за развитие на човешкото общество.


Европейска нощ на учените 2022 г.: