Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Георги Николаев Бончев, гл. ас. д-р, Институт по физиология на растенията и генетика, БАН, ИД р-л лаборатория „Геномна динамика и стабилност“

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Разбери повече за БГ Наука:

***

Молекулярен биолог съм в областта на генетиката на растенията. Научен интерес за мен представлява разработването и прилагането на ДНК молекулярни маркери за характеризиране на естественото и мутантно генетично разнообразие при различни културни растения ( напр. пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица). Изследванията намират приложение в различни области на биологията като изучаване на произхода на растителни видове и пътища на тяхната геномна еволюция, изучаване на екологичната динамика на популационно ниво, както и генетична оценка на влиянието на биотични и абиотични стресови фактори на околната среда върху растенията. Научното ми ежедневие е заето основно от лабораторна работа, подготомка на публикации, административни задължения и отчасти обучителна дейност. Намирането на финансови средства за научната работа е от първостепенно значение и затова немалка част от работното ми време отива за подготвянето на проектни предложения.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Всяко изследване, провеждано от моя страна и от всички изследователи като цяло, има за цел да генерира нови научни данни, които да допринесат за по-задълбоченото проучване на дадена тематика в определена научна област. Всяка нова получена информация сама по себе си представлява постижение, защото е стъпка напред в научното развитие и разбирането на конкретен научен въпрос. От друга страна, всяка стойностна научна разработка и съответно получените резултати е дело на екипна работа от учени, всеки от който допринася за нейното осъществяване. Така, че ако говорим за постижения в по-широк смисъл на думата, трябва да говорим за постижения на научен екип, в които всеки отделен учен е допринесъл със своите конкретни познания и труд.
В рамките на съвместни научни разработки с колеги от България и чужбина, и предлагайки своите молекулярно-генетични познания и интереси в прилагането на ДНК маркери при растенията, са получени и предстои да бъдат получени нови данни с принос в различни области на растителна биология. Като постижение бих искал до отбележа участието си като координатор във финансирания от Министерството на образованието и науката проект по Програма „Европейски научни мрежи“ на стойност от близо 1 млн. лева. Институтът по физиология на растенията и генетика (ИФРГ) към БАН е сред 13 български държавни висши училища и научни организации, бенефициенти по тази програма. Проектът е на тема „Fostering plant biodiversity research capacity in Bulgaria through scientific excellence in DNA barcoding and metabarcoding“ и ще бъде разработван в партньорство с Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) и Университета в Хелзинки, Финландия. Главната цел на проекта е повишаване на научния капацитет на базовата организация ИФРГ и нейния партньор ИБЕИ в прилагането на ДНК-баркодинг технологиите за оценка и каталогизиране на националното растително биоразнообразие, изследване на екосистемното равновесие и таксономично идентифициране на видове. Изпълнението на проекта ще допринесе за повишаване на репутацията и конкурентноспособността на ИФРГ и нейния партньор ИБЕИ като потенциални инициатори и лидери на инициативи в областта на ДНК баркодинг технологиите в България. Друга част от изследвания са насочени към изясняването на противоречиви аспекти от произхода и таксономична класификация на житните (ечемик и пшеницата) и пътищата на тяхната генетична дивергенция вследствие на одомошняване от човека. Участвам също така в изследвания, насочени към оценка на влиянието на абиотични стресови фактори като засушаване и химични мутагени върху растенията на генетично ниво, както и генотипиране на растителни ресурси (сортове, хибридни линии и др.) от селскостопанско значение. Генетичното идентифициране и характеризиране на растителни ресурси е необходимо за по-ефективното им каталогизиране и използване като изходен материал за селекционни цели. Като цяло, провежданите изследвания с мое участие са интересни както за обществото от научно-популярен аспект, така и за научната общност от еволюционни биолози, ботаници, таксономисти и еколози.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Изследователската работа ме привлича, защото никога не е скучна и монотонна, особено ако човек влага душата си в нея и търси нови научни предизвикателства. Освен това, работата ми дава възможност да пътувам, да срещам нови хора, установявам научни контакти и да обменям опит в рамките на различни научни сътрудничества. Пътят по изучаването и изясняването на даден научен казус е много често труден, но работата носи удовлетворение когато имаш чувството, че допринасяш, дори и с малко, за увеличаване на научното познание на човечеството.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Съществен принос за стартирането на научната ми кариера и получена подкрепа в научното поприще имаха моите ръководители и ментори проф. Любомир Стоилов от ИФРГ, БАН и проф. Севдалин Георгиев от Биологическия факултет към Софийския университет. От съществено значение за развитието на всеки изследовател, и въобще на всеки човек в която и да е професия, е необходимостта от проява на инициативност и упоритост в преследване на целите. Научните технологии се развиват буквално ежедневно и всеки учен трябва постоянно да се самоусъвършенства като познания, за да бъде в крак с развитието на науката и да бъде конкурентоспособен в научното общество. В тази връзка, основен принос за развитието ми като изследовател оказаха специализациите ми в Англия, Швейцария и Словакия, чрез които успях да установя ценни научни контакти и международни сътрудничества, чрез които да предам и придобия ценен научен опит.
6. Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?
Разбира се, основен проблем е низката бюджетна субсидия за наука в България и съответно низките заплати в научната сфера. Като вследствие, много малка част от младите хора, завършили висше образование продължават научната си кариера в България. Такова „изтичане на мозъци“ директно се отразява на научния капацитет в България – състаряване на академичния състав в научните учреждения, липса на нови кадри, които да продължат предаването на научни познания, технологии и традиции. Не бих се съгласил с мнението, че липсват достатъчно източници за финансиране на научни изследвания в България. Положението е много по-добро от преди 20-25 години и понастоящем съществуват много програми (предимно разбира се по линия на Европейския съюз) за стипендии за специализации, обмен на кадри и проектно финансиране. Като цяло съм човек, който гледа позитивно на нещата и смятам, че ако човек притежава хъс за научна работа, мотивация за успех и инициативност, то може да преодолее или поне намали проблемите от финансов аспект в личен и професионален аспект.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Науката е основният движещ фактор за прогреса на едно общество и този сектор заслужава да бъде един от приоритетните за държавата и съответно по-добре финансиран. Обществото и държавниците трябва да знаят, че учените не искат пари от бюджетната издръжка за разходи за научни изследвания, а просто средства за достойни заплати и базова поддръжка на научните институти. Проблем в България е отсъствието на качествен контрол върху системата на оценяване на научни проектни предложения и спазването на критерии като обективно оценяване по научен принцип, отсъствие на конфликт на интереси от страна на оценителите. Неспазването на тези критерии понякога води до игнориране на качествени проектни предложения. Друго нещо, върху което смятам, че трябва да се работи на държавно и институционно ниво, е оптимизиране (синхронизиране) на критериите за оценка на научния принос на даден изследовател (на базата на наукометрични показатели) що се касае неговото академично израстване в България. Системата трябва да бъде гарант за това всички хабилитирани лица и доктори в България да израстват по един и същ начин и със съпоставими усилия. При оценяването на всеки учен трябва да се взема предвид научната област, в която работи и съществото на трудова дейност, защото дейностите, усилията и най-вече времето за достигане на определена академична степен не са еднакви за учени от различни научни направления (напр. природни и хуманитарни науки) и между научни звена (университети, академични институти). В тази връзка се наблюдава несъответствие в критериите в университетите спрямо институтите от БАН, като дори всеки ВУЗ има възможност да слага свои собствени правила за академично израстване. Липсата на качествен контрол върху системата от правила за академично израстване неминуемо води до дисбаланс между брой хабилитирани учени в различни научни направления и научни звена, като този дисбаланс често създава нереална представа сред обществото за качеството и приноса на учените към тях.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Разбира се, и то сред максимално широк кръг от обществото и аз като учен се старая да допринасям за тази кауза. Научните изследвания и постигнатите резултати са важни за развитието на научната кариера на всеки учен. От друга страна, обаче, науката не трябва да се прави самоцелно, а с крайната цел да отговаря на нуждите на обществото по стратегически национални направления като по-добър и здравословен живот, образование, научен прогрес, опазване на биоразнообразието и ресурсно-ефективно икономика. Научните идеи и постижения трябва да се разпространяват на различни нива. Първо, важно е комуникирането между отделните учени от сходни или различни дисциплини. Решаването на даден обществен научен проблем може да бъде много по-ефективно, ако се подхожда чрез работа на интердисциплинарни групи. Второ, за науката и нейната полза за обществото трябва да се говори сред младите – от училището до университетите. Предизвикването на научен интерес сред младите ще допринесе за създаването на потенциални научни кадри в бъдеще и създаване на общество, разбиращо необходимостта от стимулиране на науката на национално или международно ниво. Трето, изключително важно е да се говори за наука и обяснява същността на научните изследвания сред управляващите институции. Това е особено актуално за работата в Българската академия на науките, тъй като тази институция среща несправедливо (но и отчасти обяснимо) негативно отношение сред обществото. Все още съществува неразбиране от обществото що е то научено постижение и продукт в биологията и как се стига до него. Трябва да се обяснява с примери, че за да се стигне до научен продукт (например сорт или ваксина) няма краен срок за изработка, а са необходими многобройни, често многогодишни изследвания, които са невидими за ненаучното общество и съответно недооценени. Но запълването на тази дупка между наука и общество е основна задача и предизвикателство пред самите учени, много от които за съжаление неглижират необходимостта и важността от популяризиране на същността на научните изследвания и постижения.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!