Д-р Евгени Семков: Необходимо е средствата за наука да се инвестират разумно, на проектен принцип

 

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Казвам се Евгени Семков, имам научна степен Доктор и академична длъжност Професор. Работя в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория на БАН, като повече от четири години съм директор на института.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания 


РЕКЛАМА:

***

Извън многото административни задължения, старая се да отделям и повече време за научна работа. Ние астрономите, имаме привилегията да разползагаме с голяма обсерватория, екипирана със съвременна апаратура за наблюдения. Това е Националната астрономическа обсерватория (НАО) Рожен. Тя е най-голямата инвестиция на България в научна инфраструктура и е постигната благодарение на усилията на няколко поколения астрономи, работили преди нас и успели да убедят обществото в необходимостта от подобна научна база.
Така, че имам две работни места, в института в София и в НАО Рожен. В обсервторията ние правим астрономически наблюдения, работи се нощем, при ясно небе, слаб вятър и ниска влажност в атмосферата. После тези наблюдения се обработват, измерват се яркостта на наблюдаваните обекти, положението им на небето, спектралния състав на светлината идваща от тях. След това следва анализ на резултатите, оценка на физическите параметри на наблюдаваните обекти, сравнение с предишните данни за тях, търсене на нови явления, съпоставка с теоретичните модели за тях. И на края, най-важното, което отнема над 50% от времето, е писането на статия за публикуване на резултатите в научно списание.

НАО Рожен

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Имам над 180 научни публикации, почти всички в списания, издавани в чужбина. От тях около 110 са публикации в списания с импакт фактор или импакт ранг. Имам над 1100 цитирания на мои публикации от независими източници, а H индекса ми в Web of Science е 21.
Работя основно в две научни области: 1) Изследване на процесите на образуване на звездите, свързани с тяхната фотометрична и спектрална променливост, и 2) изследване на квазари, активни галактични ядра и свръхмасивни черни дупки.

Астрономията, разбира се, няма пряко приложение в икономиката. Тя ни дава основни представи за Вселената, света в който живеем, физическите процеси свързани с образуването на планетни системи, зведи, звездни купове и галактики, тяхната еволюция досега и какво ще се случи в бъдеще. Резултатите от фундаменталните научни изследвания се прилагат в практиката след десетки, а понякога и след стотици години. Но без да развиваме основните научни направления, ние ще загубим както връзката на науката с приложните изследвания, така и връзката ѝ с висшето образование. Фундаменталните научни изследвания наистина са основата на всяко познание, а най-фундаменталната наука е астрономията.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Преди всичко интереса към Космоса, към неизвестното и непознатото. Още като ученик имах интерес към физиката и астрономията. През това време беше доста трудно постъпването във Физическия факултет на СУ. Имаше голяма конкуренция и когато кандидатствах за аспирант в Секцията по астрономия с НАО към БАН. Но, ако човек е избрал професията си още като ученик, ще се справи с трудностите, каквито и да са те. Доволен съм от работата си, защото тя ми дава възможност за творческо мислене, за пълноценно развитие и все още не съм загубил любопитството към тайните на Вселената. Ако и материалните условия бяха малко по-добри през изминалите години, всичко би било идеално.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

От огромно значение за младия учен е средата в която попада след завършване на университета. По време на студентските години се получават най-основните знания, но конкретната научна работа вече дава насоките за бъдещето развитие на изследователя. Имах възможността още като студент в четвърти курс да участвам в наблюденията в НАО Рожен и да събирам данни по темата на дипломната ми работа. Да се срещам с колегите работещи в обсерваторията и да се уча от техния опит. Тъй като нашата работа е свързана с наличната апаратура, много е важно младият учен да си поставя реални и изпълними цели. Така, че най-голямо значение за израстването ми като учен е на колектива в който съм работил. Както на прекия ми ръководител, така и на останалите колеги.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

За да работите на световно ниво в астрономията, трябва да разполагате със специална апаратура: телескопи, CCD камери, филтри, компютри и др., които са с много високи цени. Затова основният проблем за развитието на нашата наука е възможността да бъде купена и доставена на разположение на астрономите подобна апаратура. Когато е била построена НАО Рожен през периода 1976-1981 г. в нея са вложени десетки милиона лева. Но през следващите години инвестициите в обсерваторията са покривали само разходите за използането ѝ. В много малко случаи са давани пари за нова апаратура или ремонтиране на наличната. През последните 3-4 години имаме значително подобрение благодарение на финансирането по Националната пътна карта за научна инфраструктура, координирана от МОН. Много ценно за нас е и финансирането по проекти с Фонд „Научни изследвания“. Ако нашето сътрудничество с МОН и ФНИ се развива по същия начин в следващите 2-3 години, ние ще успеем да обновим и модернизираме нашата научна инфраструктура. И това ще ни даде нови хоризонти за научни изследвания на световно ниво.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Необходимо е българската наука да върне престижното си място в нашето общество. Всички учени, работещи в България, сме на мнението, че финансирането на науката е крайно недостатъчно. Но само с увеличението на бюджетите на БАН, ССА и университетите няма да се реши проблема. Необходимо е средствата за наука да се инвестират разумно, на проектен принцип. Държавата трябва да е наясно с това, какъв научен потенциал е необходим и да му осигури минималните условия за работа. Останалите средства трябва да се разпределят по проекти с които да изграждаме научна инфраструктура, да участваме в международни научни мрежи и сътрудничества, да се подпомага развитието на младите учени и докторанти.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Интуитивният отговор е: да, разбира се, трябва да се говори за наука. Но въпросът е: кой и как говори за наука? И сега телевизии, вестници и информационни сайтове се пълнят с научни теми. Но много често по тях се изказват: астролози, нумеролози, екстрасенси и други личности със съмнителна научна подготовка. Много често те създават погрешна представа за науката, а в някои случаи могат да предизвикат объркване и паника сред населението. Такива бяха например: края на календара на маите, проблемът 2000, „предсказването“ на земетресения и сблъсък на Земята с комети и астероиди. Ние учените от БАН и университетите сме до известна степен длъжници на обществото в този смисъл. Не винаги успяваме да обясним на хората реалните проблеми и опасности за цивилизацията. Трябва да настояваме пред медиите да търсят компетентни събеседници, които да представят научната гладна точка на събитията. А пред държавните органи да настояваме за наше участие при взимането на важни решения, касаещи развитието и бъдещето на страната ни.


Европейска нощ на учените 2022 г.: