Д-р Цветан Цветков: Важно е да продължаваме още по-упорито да популяризираме резултатите от нашата работа сред всички обществени групи

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Цветан Цветков, д-р, главен асистент, Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория, Българска академия на науките.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Работата ми има два основни аспекта – провеждането на научни изследвания и тяхното представяне пред различни обществени групи. Слънчевите изследвания са свързани с ежедневно проучване и обработка на наблюденията от различни обсерватории по Земята и в Космоса. Някои изследвания обаче изискват допълнителни усилия, свързани с набавянето на наблюдателни данни. Пример за такива са изследванията на Слънцето по време на пълни слънчеви затъмнения, за които се налага да пътуваме хиляди километри поради тясната ивица от земната повърхност, от която се наблюдават затъмненията. Така, през последните 3 години участвах в осъществяването на 2 наблюдателни експедиции за наблюдение на пълни слънчеви затъмнения – през 2017 г. в САЩ и през 2019 г. в пустинята Атакама, Чили, а в края на тази година се надявам да успеем да осъществим още една такава експедиция до Аржентина.
Осигуряването на тези наблюдения и изследвания, естествено, е свързано и с управлението и участието в различни научни проекти. Презентирането на резултатите пред научната общност както под формата на публикации, така и на различни форуми и конференции допринася за усъвършенстването на изследванията и за достигането до нови идеи и хрумвания. Това често е свързано с различни пътувания в страната и чужбина и тяхната организация. Разпространението на научните резултати сред обществото също е не по-малко съществено, тъй като запознава хората с важността на нашата работа. В тази връзка едно от най-приятните ми служебни задължения е възможността по няколко дни месечно да посрещам посетителите на Националната астрономическа обсерватория Рожен и да ги запознавам с техниката и същността на работния процес в обсерваторията.


РЕКЛАМА:

***

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Съвсем наскоро успешно завърших своята докторантура, която беше свързана с изследване на слънчевите протуберанси – внушителни по размер, ярки образувания, закотвени за слънчевата повърхност и достигащи най-външните части на атмосферата на Слънцето – горещата корона. Често тези структури претърпяват процеси на ерупция, при които рязко променят формата си, а понякога и изхвърлят вещество в космическото пространство. Моята дисертация демонстрира незабелязани до момента особености на издигането на протуберансите при ерупция, които могат да послужат като средство за изучаване на обкръжението на протуберансите и локалните магнитни полета в най-интригуращата част от слънчевата атмосфера – короната.
Освен това съвместно с колеги от Русия през последните няколко години извършихме проучване и потвърдихме ролята на някои механизми в предизвикване ерупцията на протуберанси.
Част съм и от изцяло български екип, който осъществи най-голямото изследване правено някога за връзката на протуберансите с потоците от заредени частици, които след като напуснат Слънцето, достигат до Земята.
Изследванията на активните процеси на Слънцето са важни заради отражението, което могат да окажат върху нашия живот. Достатъчно мощни изхвърляния на слънчево вещество са способни да застрашат всички комуникации и връзки, които се управляват от изкуствени спътници, здравето на космонавтите на космически мисии, а още по-мощни явления – дори и
нашето собствено оцеляване тук на Земята. Това е причината да продължаваме усилията си за изучаване поведението на нашата звезда, така че когато нещо такова е напът да се случи, да бъдем способни да го предскажем и предотвратим.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Вярвам, че за да научим нещо ново за света, който ни заобикаля, е задължително да направим нещо, което никой до сега не е опитвал. Необходимо е постоянното прилагане на креативност, иновативност и критично мислене. Именно това е интригуващото за мен – професията изисква постоянно откриване на нови, често неизползвани преди методи и подходи за получаване на нови знания.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

До момента в професионален план мога да се каже, че имам много голям късмет да попадам на точните хора в точното време. Още като ученик в родния ми град Хасково срещнах хора в местната астрономическа обсерватория, които успяха да запалят в мен страстта към науката. Като студент започнах да работя под ръководството на доц. д-р Никола Петров от Института по астрономия, на когото съм безкрайно благодарен за подкрепата.
Тъй като проблемите, с които се занимава нашата наука са общочовешки, няма как да си представим целия научноизследователски процес затворен в границите на дадена страна или регион. От тази гледна точка, много важни за израстването на учените са контактите с други изследователи в областта. За последните 4-5 години успях да посетя повече от 20 международни конференции и обучения, бях поканен на няколко работни срещи с колеги от чужбина, където имах възможността да обменя опит с най-добрите изследователи в слънчевата физика.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Според мен най-сериозен е проблемът с липсата на млади хора, заинтересовани от професионална реализация в сферата на науката. Като със сигурност смятам, че най-малко виновни за това са именно младите. Благодарение на държавната политика, която не оценява ролята на науката като важен фактор в израстването на обществото, образованието на всички нива, което изключително слабо застъпва области като слънчевата физика, учениците и студентите нямат възможността да бъдат запленени и да осъзнаят дали изобщо подобна сфера би била привлекателна за тях.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Схващането, че всяко едно научно изследване трябва моментално да води след себе си до революционни промени в живота на обикновения човек. Някои от най-големите технологични достижения и ежедневни удобства на съвременния свят в началото са били разработени с чисто научни цели, а години след това са навлезли в живота ни и са го улеснили. Икономическите ползи от научните изследвания също са видими на по-късен етап. И в това основна роля имаме именно изследователите. Смятам, че е важно да приемем като част от нашите задължения да продължаваме още по-упорито да популяризираме резултатите от нашата работа сред всички обществени групи.

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: