Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Боян Тонев Торосов, доктор по атомна и молекулна физика, доцент в ИФТТ-БАН.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Самата научна работа в моя случай, тъй като съм теоретик, е свързана с използването на математични модели, с аналитични сметки и числени симулации. Също така обаче, важна част от работата е
научните резултати да се оформят в подходящ за публикуване вид. После е добре да се представят и на научни конференции. И разбира се, трябва да се търси финансиране като се пишат проекти.
Като цяло, работата в науката е доста разнообразна.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Разбери повече за БГ Наука:

***

До момента имам над 30 публикации във водещи международни научни списания и няколко награди за научни постижения.
Макар работите ми да са теоретични, повечето намират различни приложения, свързани с квантовите технологии.
Като пример, техники, създадени от мен и колегите ми, се използват за по-добри квантови гейтове, които се използват в квантовите алгоритми, както и за по-надеждна оптична памет.
Друг пример е скорошното разработване на техника за хирална резолюция на молекули, която може да се използва във фармацевтиката и биотехнологиите.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Предполагам, че е комбинация от няколко фактора, които са важни за мен. От една страна научната работа носи удовлетворение, че човек върши нещо смислено с голям принос и полза за обществото.
Също така, научната работа е свързана с голяма лична свобода, която е трудно да се открие в повечето професии. И не на последно място, желанието да оставиш някаква следа, нещо да остане и след теб, също е удовлетворено.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Развитието на учения е дълго, стартира рано и продължава цял живот. В моя случай, до момента положително влияние са оказали много фактори. Първо е формалното ми образование в СУ, където освен много добри преподаватели срещнах и страхотни колеги, които ме мотивираха да се развивам. След това решаващ за мен фактор беше изборът ми на научен ръководител, проф Николай В. Витанов, с когото работя и до днес.
Той е един от най-успелите физици в България, учен от световно ниво, от когото научих много за света на науката. По време на докторантурата ми работих и с различни научни групи от чуждестранни университети, което допълнително обогати опита ми.
След това работих като постдок в Милано при проф. Стефано Лонги, също излючителен учен, с когото лесно се сработих и успяхме да произведем голямо количество качествена наука.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Специално в България, основните проблеми са два.
Първият проблем е липсата на подходяща среда за работа. Има немалко учени в България, които са от световно ниво, но все още тенденцията е да се търси реализация в чужбина.
Това води до един порочен кръг, при който дори човек да иска да работи в България, ще му е трудно да си намери подходяща среда.
Вторият проблем е липсата на адекватно финансиране За да се издържа, учения трябва постоянно да кандидатства за проекти, повечето с продължителност 1-3 години. Това води до стрес и несигурност относно бъдеще.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Трудно ми е да кажа какъв трябва да е моделът за развитие на науката в България, но има едно нещо, които със сигурност трябва да се промени и това е отношението към науката.
Твърде често срещам мнението, че учените в България са безделници и не заслужават и малкото финанси, които им се отделят.
Това твърдение често е допълнено с разбирането, че науката трябва да се финансира изцяло от бизнеса и няма нужда от допълнително публично финансиране.
И двете неща са твърде далеч от реалността и могат лесно да бъдат опровергани. За съжаление, са често застъпени дори и сред интелигентни хора.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Да, трябва да се говори за наука. Първо, за да се промени отношението към науката, което е проблемно в България. Другата причина е борбата с псевдонауката.
Хората трудно разграничават наука от псевдонаука и това води до големи щети за обществото.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!