Д-р Антоан Тонев (директор на СМГ) – Наистина „Съединението прави силата“ – подкаст

Разговаряме с д-р Антоан Тонев за това как се справя СМГ “Паисий Хилендарски” с дистанционното образование и какво е положителното и кое е отрицателното при тази  ситуация.

 

Здравей Антоане, много се радвам, че ще си говорим и ще може да споделиш опита, който имаш като директор и като учител. Първо можеш ли да кажеш няколко думи, в коя институция работиш и какво правиш?

 

Здравей на теб, вашите слушатели, зрители, читатели. Работя в Софийската математическа гимназия “Паисий Хилендарски” и съм учител по история и директор. 


РЕКЛАМА:

***

 

Откога си директор?

Директор съм от 4 години, а в СМГ съм от 2018 г.

 

Питам те, защото това, което сега се случва предполагам е прецедент за практиката ти и като учител и като директор. Кое беше най-трудното, с което трябваше да се справиш?

Абсолютно е прецедент. Аз не съм бил учител по време на голямата стачка през 2008 г., така че за мен за първи път имаше някаква сериозна опасност от дългосрочно прекъсване на учебния процес и най-трудно беше в първите дни и дори часове след обявяването на извънредното положение, да вземем решение как да продължим обучението. Но бързо се ориентирахме в ситуацията, избрахме една платформа, с която да работим. Оттам нататък за два дена обучихме всички учители как да я ползват, създадохме акаунти на децата и създадохме екипи по всички учебни предмети. И общо взето за два дни (което бяха петък вечерта, събота и неделя) успяхме така да конфигурираме системата, че от понеделник да започнем реални учебни часове и не сме изгубили дори един ден и един час. 

 

А за учениците как се отрази тази смяна?

Ами те като че ли по-лесно се справиха, защото са по-адаптивни и по-запознати с технологиите и бързо успяха да влезнат и да си регистрират акаунтите само за един ден, това беше неделята. И в понеделник 99% от децата вече имаха акаунт и влизаха в онлайн обучението. Досега успяхме да ги направим 100%.

 

Това е похвално, че буквално няма загуба. Според теб в края на учебната година какъв процент надолу или нагоре ще бъде успехът на учениците заради тази карантина?

Значи обучението в онлайн среда има някои плюсове, но има и редица недостатъци. Недостатъците не се забелязват на първо време, те постепенно се натрупват и това, което в момента е голям проблем за децата е, че на тях им липсва социалната среда и социалният контакт и така се губят ценни социални умения в момента. Може би така е по-успешен образователния процес, тъй като така децата не се разсейват със странични неща докато са си вкъщи и успяват повече материал да усвоят. Но това пък е за сметка на загубата на някои ценни умения и компетентности. Така че не мога да кажа, трудно е да се измери колко нагоре или колко надолу ще бъдат нещата. Ако говорим за фактология и някои умения, специфични за отделните учебни предмети, най-вероятно децата ще се представят на същото ниво като миналата година, или дори на по-добро ниво. Но ако говорим за дълготрайност на постиженията, тогава вече не съм толкова сигурен доколко обучението в електронна среда може да ни даде една дълготрайна алтернатива. Всмисъл – извън класната стая в крайна сметка децата рано или късно ще започнат да губят мотивация, тъй като ги няма учителите, които да ги подкрепят, които да са взискателни. По-трудно е да установиш дали в един клас от 30 деца всички еднакво активно участват, тъй като все пак не можеш да ги видиш с един поглед всичките 30. Трябва да цъкаш от един на друг ученик и непосредствения контакт уж го има, уж ги виждаш всичките на компютъра, но в крайна сметка не е толкова директен колкото е в училище. Така че може би това няма да е добро решение, ако продължи повече от два-три месеца. 

 

Има ли разлика при големите и при малките? По-малките деца например нямат тази дългогодишна училищна практика, каквато един ученик в 11-и клас да кажем.

Точно така, най-голям е проблема с децата в подготвителните групи в начален етап. Там е много трудно и да им се задържи вниманието около 5-6 часа на ден пред компютъра, тъй като до този момент те са го възприемали като средство за игра и развлечения. А сега ние ги караме да учат чрез компютъра и тук има едно смесване на удоволствието и ученето и невинаги, не при всички деца това работи позитивно. Наистина до 4-и клас е най-трудно и там социалният контакт е много важен, защото учителят има и силно възпитателна роля, не само образователна. В момента той не може да я прилага тази своя възпитателна роля и всичко останало е в ръцете на семействата. 

Аз се радвам, че всички ученици и всички родители активно се включиха в процеса, семействата съдействат. Но в крайна сметка и родителите си имат ангажименти и те имат работа. Така че не можем да очакваме от тях да са нонстоп с децата. Така че наистина има доста ограничения при това електронно обучение и най-важното от тях е липсата на директен контакт.

 

Тоест като те слушам и си мисля, че този тип обучение е подходящ по-скоро за студенти, докато учениците би трябвало колкото се може по-скоро да се върнат в училище?

Абсолютно си прав, това е една микроструктура, която съществува най-добре когато хората са заедно и се виждат. Разбира се, че е възможно да има всякакви онлайн курсове, разбира се, че децата могат да извлекат всякакви позитиви, тъй като има изключително интелигентни деца, които много лесно схващат какво им се преподава в онлайн среда, когато го няма разсейването от техните съученици и когато го няма привличането между различните полове и другите неща, които са типични за пубертета. 

Но в крайна сметка ние искаме да изградим едно силно и стабилно общество, в което хората да бъдат активни. А това трудно ще се случи през дисплея на лаптопа или на таблета. Това може да стане само с живия контакт, с установяването на социалните компетентности и различните взаимовръзки между хората. Така че такива курсове са удачни само за тясна специализация или профилиране и то за деца над 15-16-годишна възраст. 

 

Да, министерството се е наложило да го приеме този вариант и да каже “Правим го”, без да са се взели предварително каквито и да било мерки, а всяко училище, всеки директор и всеки учител горе-долу сам се е справял. Така ли е?

Това е големият плюс на нашата образователна система – че тя е децентрализирана. Министерството ни осигури възможности, осигури ни насоки и съвети. Оттам нататък вече ролята беше на всеки един директор и на всеки един педагогически екип да изберат техния работещ модел съобразно интересите и възможностите на учениците и родителите. Разбира се, че моделът, който ние прилагаме в СМГ трудно може да се приложи в някое начално училище или пък в основно училище в провинцията, където част от децата нямат интернет свързаност и достатъчно техника за да се реализира този тип обучение. Така че навсякъде колективите и директорите са си решили кой е най-удачният вариант. И ние благодарим на министерството, че този път имаше възможност децентрализирано ние сами да преценим как да продължим нашия процес на обучение и ние например започнахме още от първия ден по стандартното ни седмично разписание, с нормалната продължителност на учебните часове и така нашите деца имат средно по 7 по 8 часа на ден занимания с учители. След това имат време  да си подготвят домашните работи, провеждаме тестове, контролни работи, писмени изпитвания в онлайн среда и това дава наистина много добри резултати към този момент. 

 

Браво това е похвално и за теб и за учителите и за учениците, тъй като е много важно да няма нулева година. Как според теб ще се случват кандидатстването за нови училища, кандидатстудентските изпити, това би ли ги затруднило, въпреки че както ти каза, някои ученици много добре се справят?

При нас повечето ученици се справят повече от добре. Ако сега се проведе едно държавно външно оценяване, един държавен зрелостен изпит, аз съм сигурен, че резултатите няма да бъдат по-ниски от миналата година, даже имам усешането, че ще бъдат и по-високи. Но като цяло за системата разбира се, че е проблем това отсъствие на децата от училище. Проблем ще бъде и кандидатстването след завършен 4-и, 7-и клас и кандидатстването за университетите. Но съм убеден, че министерството ще измисли работещ алгоритъм това нещо да се случи. Университетите са в постоянна комуникация с министерството и с училищата. Така че общо взето имаме готовност, както и да се развие ситуацията с коронавируса в България, ние да действаме. Децата няма в никакъв случай да имат нулева година, тъй като има много варианти да се изпитат, да се установят техните компетентности и да бъдат приети, дали в училище, дали в университет, в зависимост от възрастта им. 

 

Да, те самите университети, някои от тях вече проведоха изпити онлайн, знам за Техническия например. Така че е възможно да се случват нещата. Кажи малко повече за софтуера, който се използва и чисто техническите неща, какво използвате вие и кое ви е най-полезно?

Значи ние използваме Майкрософт Офис 365 пакета, който министерството е предоставило безплатно на всички училища. Големият плюс в този пакет се нарича Майкрософт Тиймс, това е едно приложение, с което се правят видеоконферентни разговори и е изключително удачно за провеждане на уроци, тъй като се създават екипи по всеки учебен предмет, за всеки един клас. Влиза си учителя и само той си вижда учениците, например по история или по музика, математика, провежда си часа, има възможност по време на часа да пуска задачи, анкети, да си споделя екрана, да пуска бяла дъска, да пуска презентации, видео, изобщо има изключително богати възможности.
Другият голям плюс на това приложение е, че има възможност да се задават задачи за домашна работа, задачи за работа в клас и да се пускат тестове, които ако са с избираем отговор дори автоматично се проверяват от самия софтуер. Което е доста удобно и спестява време на учителите. Ние сме направили сигурно 200-250 писмени изпитвания в последните седмици в нашата гимназия. Резултатите от тях са с отклонение 10-12 стотни в сравнение с резултатите, които сме имали преди това, в присъствието на нас и стандартното обучение. Така че разликите не са много големи, пак казвам 0.10-0.12 от единицата е отклонението.
Друга полезна опция на това приложение е възможността да се провеждат оперативки с учителите и педагогическите съвети и всички гласувания се провеждат автоматично, много бързо и ефективно с платформата. Това значително улесни работата ни, защото нашият екип е от над сто души и ръчното преброяване на гласове за едно решение обикновено отнема по 2-3 минути, а сега става буквално за секунди.
Така че наистина препоръчвам на колегите, ако още не са се спрели на нещо да изберат това. Но в крайна сметка предполагам, че всяко училище вече е намерило своето решение и съм сигурен, че навсякъде решенията са добри и работещи. Единственото, което бих си позволил да кажа като съвет е – когато си изберат една платформа, всички да бъдат задължени да работят по нея, тъй като тогава директорът може да установява доста по-непосредствен контрол. Всъщност това беше нещото, което мен най-много ме притесняваше – дали ще може да има ефикасен контрол върху това, което се случва при преподаване в онлайн среда. Защото в училище е лесно, минаваш през класните стаи, проверяваш какво се случва и съставяш протокол. Докато в онлайн средата имах опасения, че ако всеки започне да работи със своя собствена платформа, аз няма шанс да проверя дали наистина се случват нещата. И когато избрахме една платформа единодушно да работим всички, ние знаем, че в момента сме изключително публични пред светлината на прожекторите. Така нашите уроци не ги водим само пред нашите ученици, а и пред техните родители, баби и дядовци, дори понякога и приятели. Затова днес работата ни е още по-публична от когато и да било. И е хубаво когато имаме една затворена система с ясни механизми, с лесна проследимост и контрол и наистина знаем във всеки един момент какво се случва за да можем да реагираме ако има някакъв проблем, да можем да подпомогнем някого, ако има нужда, дали ще е учител или ученик – няма никакво значение, всички сме хора и всички допускаме грешки. В една такава контролирана среда най-лесно можем да се подпомагаме.
Това, което поне в началото се случваше с Фейсбук, Вайбър групи и т.н., за което научавахме от медиите, е възможно най-лошия вариант, разбира се социалните мрежи не трябва да се използват за нуждите на училища. Още по-малко пък да се използват за работа с деца, тъй като аз смятам, че ние трябва да ги откъснем децата от социалните мрежи, а не допълнително да ги вкарваме в тях. Затова едно самостоятелно приложение като Майкрософт Тиймс ми се струва работещ вариант, разбира се Гугъл клас руум също, знам че го ползват някои училища, то също е много добро и работещо приложение, макар там конфигурирането да е малко по-сложно. Но най-важното е да си изберат една система и да се придържат само към нея.

 

И като последен въпрос – твой съвет, апел към учениците и учителите в България

Аз мисля, че всичко, което казах наистина е реалистично, тъй като само хубави неща ни очакват оттук насетне. Моят апел ще започне с една огромна благодарност към всички училищни директори, към всички ученици, към всички учители и родители, че толкова бързо успяхме да се пренастроим и да минем на нови релси. И да се появим в електронната среда, където да се обучаваме, възпитаваме, подпомагаме. Това беше един наистина епохален труд и нашата система показа, че е изключително адаптивна, не знам дали има друга система, която може толкова бързо да се адаптира при промяна на обстоятелствата. Така че искам да благодаря на всички тях.
Със сигурност това беше едно голямо предизвикателство за всички нас, със сигурност обаче научихме много нови неща. Имаме учители на по над 70 г., които за първи път се сблъскват с подобни неща, с инструменти за онлайн обучение и те научиха много нови неща. Децата също ще научат много за общуването в интернет, за дигиталната грамотност, за дигиталната култура и за това, че няма значение къде се намираш – дали на улицата, дали в супермаркета, в училище или в Майкрософт Тиймс, ти трябва да спазваш определени правила. Надявам се, че това ще има позитивен ефект върху тях и ще ги научи да контактуват без обиди в интернет, без език на омразата и без неща, които ние не искаме да виждаме никъде в обществото ни. Тоест това ще спомогне за един по-чист интернет за в бъдеще. 

Много са наистина позитивите, които можем да изтъкнем, но най-важното е, че показахме, че се справяме като един жив организъм, който е високо адаптивен и трудностите не ни плашат, ние можем да се справим с тях.
За в бъдеще ще се стремим да продължим с всичко най-полезно, което сме използвали по време на електронното обучение, например поставянето на домашни в електронна среда, правенето на тестове, защо не и анкети. Много е удобно за пускане на анкети в онлайн среда, всяка седмица буквално пускаме по няколко анкети на нашите ученици и родители. Така че може би всичките тези инструменти ще останат в нашия арсенал и след като отмине социалната изолация и този извънреден режим на придвижване и изобщо на съществуване. Но ние всички нямаме търпение да се върнем в класните стаи и да се видим с нашите ученици. Да видим отново как греят очите им и това да даде смисъл на това, което правим, тъй като в момента, гледайки дисплеите е малко по-сухо. Но знаем, че го правим в името на една добра кауза – да предпазим нашето общество от едни неприятни последици, които ги видяхме в Западна Европа, където бяха разхайтени нещата в началото. И с това също се гордея, че нашето общество показа, че е готово за справяне с всякакви предизвикателства, за първи път не чуваме мрънкане, оплакване или нещо друго. Най-накрая станахме всички като един и повярвахме в този идеал, който го пише не случайно на сградата на Народното събрание. В крайна сметка наистина съединението прави силата и е хубаво когато сме единни, дай боже за в бъдеще това единение да продължи и дребните крамоли, които ги има най-вече сред политиците, да не замъгляват общата ни цел и това, че ние всички живеем в един ритъм с едно сърце. Наистина мисля, че добре се получава в нашето общество всичко, изключая пак казвам – крамолите на политиците, но за тях няма смисъл да говорим.

Ами аз нямам какво да допълня, перфектно го каза. Благодаря ти за този разговор.

За мен беше удоволствие.

 

 

Цялата статия е в брой 130 на списание “Българска Наука” >>
Вижте всички статии от броя:

20 статии в брой 130 – вижте ги:

(отвори ДЕМО – първите 30 стр. )

 

Корица на брой 130

СЪДЪРЖАНИЕ: 

  • Какво се крие в архивите на БАН?
  • Интервю с д-р Неделчо Иванов, Университетска болница „Александровска“
  • Д-р Антоан Тонев (директор на СМГ) – Наистина “Съединението прави силата”
  • Разговаряме с ректора на ТУ-Габрово проф. д-р инж. Илия Железаров
  • Какво представляват подземните води?
  • Как водата може да осигури достъпна енергия от възобновяеми източници
  • TRAPPIST-1 и седемте планети
  • Великият дебат или как Вселената „се разшири”
  • Земната мантия, а не земното ядро, може да е генерирала ранното магнитно поле на планетата
  • Най-древната човешка ДНК е открита в 800 000 годишен зъб на канибал
  • Ендогенните ретровируси – проклятие или благословия
  • Учени установиха, че грипните ваксини могат да бъдат използвани и като оръжие срещу рака
  • Прилепите са основен източник на човешки вируси, но самите те не са важни
  • Могат ли текстилните маски да възпрепятстват разпространението на коронавируса
  • Нови клинични данни потвърждават хипотеза на учени от БАН за ролята на инфламазомата NLRP3 в патогенезата на усложненията при COVID-19
  • Учени отчитат, че социалните умения започват да намаляват около 40-те
  • Либерализъм и епидемии
  • За саможертвата на героите и въстанието на обречените
  • Втората Ботйова чета – от възторга до отчаянието

Вземи само този брой в PDF >>


Европейска нощ на учените 2022 г.: