Д-р Ана Пройкова: Професионалното развитие в академичните среди никъде не е лесно

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Ана Пройкова, дфн (доктор на науките по теоретична и математична физика), д-р (по ядрена физика), професор, Софийски университет

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Проектите са винаги в главата ми. Парадоксът с възприемането на нов смисъл на думи, които са отдавна в речника на хората е осезаем с думата „проект“. В нашия език тя означава „план за бъдещето“, докато в английския език – думата „project“ е изпълнението на предложението (ptoposal). Да оставим настрана „завоите по пътя на ограмотяването“ и да се върнем към работното място – работата ми е свързана с (1) обсъждане с колеги на резултати от анализи на структури с наноразмери; (2) търсене на нови подходи към разбирането на въздействието тези обекти върху макрообекти; (3) изучаване на инструменти, с които можем да наблюдаваме и обектите и структурите; инструментите, с които аз си служа са математични методи и компютърни изчисления, когато с лист и молив не се решава задачата; (4) работа със следващото и по-следващото поколение изследователи – цели в изследванията, реалистичност на предсказанията, необходимост от науката.


РЕКЛАМА:

***

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Приносите ми са в областта на малките по размер и големи по въздействие обекти – наноразмерни частици. Най-важното достижение е, че нашата малка група от 5 изследователи – американец, германец, англичанин, българка, тайванец – откри връзката между топографията на потенциалите на взаимодействие и възможните структури на макро-ниво. С други думи само с изучаване на малък брой въглеродни атоми можем да предскажем кога ще образуват диамант и кога графит, например. Ползата за научното общество е голяма – от 1996 г., когато публикувахме резултата в списанието Science, до сега бяха създадени 21 изследователски групи по света, включително и у нас, които изследват възможностите за въздействие на микроравнище върху изграждането на макрообекти. В икономиката на някои държави ползата е голяма за включване на наноструктури в метастабилно състояние в материали с интересни свойства. Най-въздействащата в световен мащаб работа на моята българска група от трима – Добрина Борисова (бакалавър по физика и магистър от програмата Разпределени системи и мобилни технологии), Владислав Антонов (доктор по физика) и аз е откритието, направено с квантово-механично пресмятане, че въглеродният лист (графен) с ваканции може да захваща сярата от отровния газ сероводород, като освобождава водородна молекула.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Любопитството ми към неизвестните неща.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, проекта, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Всичко взето заедно – обучение в математическа паралелка, във факултета по физика на Софийския университет, в обединения институт за ядрени изследвания в Дубна; изследвания в областта на ядрената физика в Белгия – Университета на Льовен, в Швейцария – мюонен ускорител в Института Пол Шерер. Спечелих стипендия Фулбрайт, с която отидох в Университета в Чикаго, където получих възможността да работя в продължение на много години с велики квантови химици (Стив Бери, Стюарт Райс, Джошуа Джортнер), физици (Лео Каданов). Бях удостоена с наградата на Японското дружество за подпомагане на науката, с която бяха подкрепени изследванията ми в Университетите в Нагоя, Киото, Нара и Сапоро. Мога да резюмирам, че съм имала голям късмет с екипите в чужбина и у нас – без колеги няма успех и удовлетворение.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Общ проблем и у нас и в чужбина е недостигът на мотивирани, можещи млади изследователи, тъй като областта ни изисква много работа, често в изолация от околния свят и с разочарование, че очакваният резултат не се получава, а няма на кого да се оплачеш. Професионалното развитие в академичните среди никъде не е лесно. До скоро Германия беше давана за пример със строгите си правила, останали от повече от сто години – не може да се издигаш от асистент до професор само в един университет! Проблем имат и хората, които са по-близо до „реалния“ свят, но това е дълга тема, в която нямам опит, а зная само теоретичните постановки. Няма да поставям въпроса със заплащането, защото колегите от моята област отиват в софтуерния бизнес, който у нас е проспериращ.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Началното и средното образование. След това ще е лесно да бъдат насочени хората към съвременните научни области.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Трябва да се говори, разбира се! Ще завърша както започнах със смисъла на думите: науката е интелектуално и практично занимание, включващо систематично изучаване на заобикалящия ни (и на въображаемия) свят чрез експериментиране и размисъл. Говоренето не е достатъчно, обаче.


Европейска нощ на учените 2022 г.: