Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Д-р Александър Куртенков, главен асистент, Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория, БАН

С какво се занимавате на работното си място?

De facto имам две работни места – Института по астрономия в София и Роженската обсерватория, която също е част от нашия институт. В обсерваторията съм между 6 и 10 нощи месечно и извършвам астрономически наблюдения с 2-метровия RCC телескоп и с 50/70-сантиметровия Шмид телескоп. Извършвам наблюдения както за себе си, така и за други български астрономи. Наблюденията се получават в 16-битов FITS формат – един обработен кадър от Шмид-телескопа, например, е 67 MB. Обратно в София тези наблюдения трябва да се анализират – измерват се точни положения, яркости или спектри на космически обекти в различни филтри.
На базата на наблюденията се пресмятат параметри на обектите (маси, температури, радиуси, плътности и т.н.), които ще се опишат в научна публикация. Наблюденията могат да се комбинират с архивни наблюдения от други телескопи или със свободно достъпни данни от астрономически каталози.

Така че основните дейности са четене на статии, обработка на изображения и спектри, ровене в каталози и архиви, за да научим повече за звезди и галактики на големи разстояния от нас.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Занимавам се със звездна астрофизика – най-вече с тесни двойни звезди и бурни процеси, които протичат в тях. Докторската ми дисертация, защитена през 2017 г., беше върху рядък тип избухвания, които се пораждат при сливане на две звезди. Тогава с колегите открихме и изследвахме подробно едно от около 15 известни такива избухвания. Работата ми върху тези
явления, наречени „червени нови“, засега има над 30 цитирания от чуждестранни учени. През 2018 г. участвах в голям международен екип в изследването на най-близката известна досега свръхярка свръхнова, бедна на водород. С колегите от катедра „Астрономия“ на Софийския университет редовно потвърждаваме спектрално избухвания на нови в близки галактики. В момента работя над методи за откриване на такива избухвания месеци след като са се случили.
Астрономията е фундаментална наука и играе ролята си на такава: фундаменталната наука повлиява фундаментална наука, части от която повлияват приложната наука. В някои от звездните системи, които изследваме, се наблюдават екстремни процеси – много високи температури, налягания и магнитни полета. Това носи информация на физиците и част от
тази информация по-късно ще намери практическото си приложение.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Любопитството. Желанието за знания пристрастява. Често пъти ми се случва да се отнасям в четене на астрономическа литература, която не е пряко свързана с работата ми, като това отнасяне понякога даже ми пречи на работата.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател?

Най-важна роля изигра участието ми в олимпиадата по астрономия в ученическите години. На 14, когато започнах, астрономията ми беше просто интерес, с който запълвах свободно време. На 17 вече бях решил, че ще стана астроном. Сега, 15 години след като участвах за пръв път в олимпиадата, аз съм един от членовете на комисията, които пишат задачите
и оценяват решенията на учениците, някои от които са наши бъдещи колеги.
На 19 имах възможност да започна работа като оператор в Роженската обсерватория. Наблюдавайки заедно с различни астрономи, се запознах по-добре с най-различни космически обекти и с възможностите на инструментите в България за изследването им. Практиките на катедра „Астрономия“, в които участвах като студент във Физическия факултет на СУ, и училищата на консорциума OPTICON, в които участвах като докторант,
ме запознаха с техническите детайли, необходими, за да осъществявам сам изследванията си. През лятото на 2018 г. бях гостуващ пост-докторант в Европейската южна обсерватория (ESO). Астрономическата общност в България е малка, но сплотена и българските астрономи винаги са били отворени към мен и глупавите ми въпроси, което ми е помогнало много.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното
си развитие и в работата си)?

Проблемите в България и в чужбина са различни. В чужбина основен проблем е постоянната несигурност. Университетите по цял свят произвеждат прекалено голям брой доктори, за които често няма работни места, и това води до страшно динамична ситуация. Не е лесно да комбинираш личния си живот със серия от 3-годишни договори, евентуално в различни държави. Възхищавам се на хората, които успяват да го правят, но аз не мисля, че
мога да бъда сред тях.
В България конкуренцията е много по-ниска в следствие от много по-ниските бюджетни и проектни средства. Много от младите учени тук са във финансова ситуация, в която трябва да работят на 2 или даже 3 места. Това неизбежно повлиява на научната продукция. За извършване на сериозни изследвания се иска високо ниво на концентрация за дълги периоди от време. Трябва да отбележа, че в последните няколко години се наблюдава
известно подобрение на ситуацията тук.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Мога да говоря за разпределяне на средства, но сега ще обърна внимание на друго: начина, по който се гледа на фундаменталната наука. Фундаменталната наука няма пряко практическо приложение и поради това, в цял свят финансирането ѝ е или пряко държавно, или от консорциуми с държавно финансиране. България не е богата държава и това понякога създава напрежение към фундаменталната наука – има хора, които считат,
че малкото средства, които заделяме за фундаментална наука, са пропиляни, защото не връщат продукт, приложим в ежедневието, до няколко години. Реалността е, че изследователите в нашите области правят масово компромиса да работят на по-ниски заплати, за да се занимават с наука, която ги вълнува. Тези изследователи идват от групи студенти с разнородни интереси, но в обща среда. За да запазим този човешки ресурс,
трябва да предлагаме на тези студенти добри перспективи. Когато се реже бюджетът на фундаменталните науки, това не прехвърля човешки потенциал към приложните науки, а вади хората от науката генерално. Или, по-зле, от страната. Тоест, приложните науки не могат без фундаменталните не само заради научната връзка между тях, а и заради общия човешки ресурс, с който работят.

Доброто разбиране на тези връзки изисква да си в съответната среда, затова е наистина трудно това да се комуникира с хора извън науката. Затова понякога е по-лесно да кажем „Изберете си добре развита страна. Вижте какъв процент от бюджета ѝ отива за фундаментална наука. Толкова трябва да е и в България. Просто повярвайте на това.“ Добре образованите хора разбират аргумента по-добре, така че съм на мнение, че трябва да
инвестираме повече в образование и в обективно оценяване на нивото на образованието. Средното ниво на образованието по математика и природни науки в България е на дъното в Европа. Което ме отвежда към нова, много по-мащабна дискусия; мога да говоря цял ден по въпроса. Искрено мисля, че образованието (средно и висше) в момента е проблем номер 1 на
България. Ако решим този проблем, ще решим много други проблеми, включително и отношението към науката.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Да, но внимателно. Реалността е, че разликата в разбирането на научните проблеми от изследователите и от обикновения човек е огромна. Затова имаме нужда от посредници. Тези посредници могат да бъдат изследователи, които са се ангажирали да представят научни проблеми и изследвания на прост език. Могат и да не бъдат изследователи, а научни журналисти и популяризатори. Но последното е изключително рисково.
Всеки, който се ангажира като популяризатор на науката, трябва добре да разбира, че може не само да помага с публичните си изяви, но и да вреди с тях. Може както да привлича, така и да отблъсква. Вредят тези, които противопоставят науката с политически или религиозни групи, тези които навлизат в спорове и подробни дискусии по теми, с които не са наясно,
тези, които смесват излишно природните науки с философията и т.н. Мога да дам български примери, но ще се въздържа. Вредата е неизбежна, когато истинността и обективността отидат на заден план, а публичността – на преден. Това е основното правило, което всеки популяризатор на науката трябва да спазва.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!