ОЛИВЪР КРОМУЪЛ (1599—1658) въплъщава и достойнствата, и ограничеността на джентрите. Скромен, упорит, фанатично уверен в правотата на делото на пуританите, той изпъква като надарен, но и суров военачалник и става водач на революцията. Организираната под ръководството на Кромуъл армия от „нов образец“ се състои от пуритани, а офицерските длъжности са достъпни и за способни хора от низините. В битката при Марстън Мур през 1644 г. конниците на Кромуъл, наречени „железни мъже“ не само защото били облечени в брони, но и заради фанатичната убеденост в правотата на своето дело, обръщат в бягство кралската войска. Следващата година в битката при Нейзби тя окончателно е разгромена.

През XVI и първата половина на XVII в. в английското общество настъпват важни промени. Разраства се промишлеността — текстилната, металургичната, рудодобивната. Създадени са компании за търговия с различни части на света. В стопанските начинания — манифактурно производство, корабостроене, външна търговия, наред с буржоазията — едри търговци, банкери, участват и джентрите — дребни и средни благородници земевладелци. В резултат на продължаващите „ограждания“ селяните са прогонвани и земите се обработват от фермери арендатори. Но икономическият напредък и развитието на новите буржоазни отношения са спъвани от
Политиката на Стюартите. Първият крал от тази династия, дошъл на власт през 1603 г., Джеймс I, както и наследилият го след 22 години Чарлз I управляват самовластно, като се опират на залязващата феодална аристокрация. Първите Стюарти нарушават правото на парламента да определя данъците и ги налагат произволно. За да попълнят празната хазна, те продават срещу големи суми монополи. Получилите такива привилегии манифактуристи и търговци определят високи цени и предизвикват недоволството на цялото население. Един от членовете на парламента, който се превръща в център на съпротивата срещу абсолютистката политика на Стюартите, описва по следния начин последиците от нея:
„Това гнездо на оси или рояк от паразити, имам предвид монополистите, грабители на народа, опустошава страната ни. Те пият от чашите ни, ядат от чиниите ни, топлят се край нашите огнища. Намираме ги в бояджийските казани, в умивалниците, в каците с туршия. Те се промъкват в килерите ни. Покрили са ни от главата до петите с клейма и печати, не са ни оставили и една карфица… Те са пиявици, които смучат държавата ни до такава степен, че тя е съвсем изтощена.“
Народното недоволство намира израз в разрастването на религиозното движение на пуританите (от лат. „пурус“ — чист). Те настояват за „очистването“ на създадената в резултат на Реформацията през XVI в. англиканска църква от всички остатъци на католицизма — властта на епископите, пищните църковни украси, одежди и обреди. Умерените пуритани, които изразяват стремежите на заможните манифактуристи, търговци, банкери и на част от аристокрацията, искат управлението на църквата да мине в ръцете на презвитери — старейшини избирани между „най-добрите“, т. е. най-заможните. Оттук и названието на това течение — презвитерианци. По-решителните пуритани, наричани индепенденти (от англ. „индепендънт“ — независим), изразители на вижданията на широките слоеве от градското и селското население, на буржоазията и джентрите, са за пълна независимост на църковните общини. Като отхвърлят властта на установената църква, пуританите се обявяват и против краля, който е неин върховен глава. Затова те са преследвани, хвърляни в затвора, подлагани на жестоки наказания — отрязване на ушите и изтръгване на езика, изправяне на позорния стълб. Пуританската литература е забранена и изгаряна.
През 1638 г. шотландците въстават срещу опита да им се натрапи богослужение по английски образец и войските им нахлуват в Англия. В градовете и в селските области, в именията на краля и лордовете избухват вълнения. Данъкоплатците отказват да плащат произволните данъци. За да получи необходимите пари за армията, крал Чарлз I е принуден да отстъпи и след дълго прекъсване да свика парламента. С това е сложено началото на първия от Етапите на Английската революция. Парламентът, в който заседават представители на различни слоеве на буржоазията и земевладелците, подкрепяни от селячеството и градските низини, заседава рекордно дълъг срок — 13 години, и е наречен „Дълъг парламент“. Още в началото той налага наказание на приближените на краля и ограничаване на неговата власт. Опитът на Чарлз I да арестува в началото на 1642 г. водачите на опозицията в парламента слага край на мирния етап на революцията. Кралят напуска Лондон и започва военни действия срещу парламента. С това започва първата гражданска война, продължила четири години. Едни срещу други се изправят кавалерите — изтънчените аристократи, поддръжници на краля, и „кръглоглавите“ — така подигравателно били наричани пуританите заради скромните им прически. Чарлз I получава подкрепата на едрите земевладелци от изостаналите северозападни области, а парламентът — на населението от района на промишления Югоизток, столицата Лондон и на голяма част от джентрите. Армията на парламента е по-многобройна, но е съставена от наемни войници, които отстъпват пред кралската войска, чиято ударна сила е кавалерията от благородници. Положението се изменя, когато един от вождовете на индепендентите в парламента Оливър Кромуъл се заема с преустройството на армията.
След победата парламентът приема закон, с който се премахва зависимостта на поземлената собственост от краля и тя вече се продавала и купувала свободно. Но селячеството не получава земя и се отдръпва от революцията. Сред победилите пуритани се появяват разногласия — презвитерианците търсят примирение с краля, а индепендентите настояват за ограничаване на властта му. Възниква и политическата групировка на левелерите (от англ. „левъл“ – изравнявам), които се обявяват против обществените различия. Левелерите уравнители искат да заменят монархията и аристокрацията с република и независим парламент, избран от всички мъже.
През 1648 г. шотландците, минали на страната на избягалия от плен крал, нахлуват в Англия и гражданската война се подновява. В тридневната битка при Престън те са разбити от армията на Кромуъл, а кралят е пленен. Неговите презвитериански поддръжници са прогонени от парламента. Чарлз I е изправен пред съда по обвинения в държавна измяна, осъден и обезглавен. През май 1649 г. Англия е провъзгласена за република. Дошлите на власт индепенденти — привърженици на Кромуъл, разгромяват левелерите Техният водач Джон Лилбърн е хвърлен в замъка затвор Tауър в Лондон, а опитите им за въстания в армията са задушени. Сред градските и селските бедняци се появява движението на т. нар. истински левелери или дигерите (копачите). Те обявяват частната собственост върху земята за противна на Божията воля и под ръководството на Джерард Уинстънли започват да обработват заедно пустеещи земи край Лондон. Но скоро техните общини са прогонени от едрите земевладелци — лендлордовете, и от войниците на Кромуъл Английските войски сломяват с голяма жестокост съпротивата на ирландците и шотландците, които се борят за своята независимост. Голяма част от земите им са конфискувани и попадат в ръцете на английски лихвари, търговци и земевладелци.
През 1653 г. Кромуъл разгонва „Дългия парламент“ и установява лична диктатура — Протекторат. Той е обявен за лорд-протектор (покровител) на Англия и получава огромна власт. Кромуъл води политика за налагане на английското търговско и морско надмощие и воюва срещу съперниците на страната — Холандия и Испания. Но новата държавна власт не надживява своя създател. След смъртта на Кромуъл победителите в борбата с кралската власт — буржоазията и джентрите, в стремежа си да запазят завоюваните придобивки се насочват към силна власт в лицето на краля. През 1660 г. те се съгласяват с идването на престола на Чарлз II Стюарт — син на екзекутирания преди 11 години владетел, при условие че той признае резултатите от революцията.
Революционните събития в Англия увличат най-изявените създатели на културата. Великият поет Джон Милтън, автор на „Изгубеният рай“ (1667), възприел идеите на пуританството, написва редица памфлети одобряващи борбата срещу кралската тирания, и става секретар на Кромуъл. Философът Томас Хобс (1588—1679) създава теорията за естествените права на хората и за произхода на кралската власт от договора с поданиците. По такъв начин той отхвърля господстващите дотогава схващания за божествената природа на властта и става родоначалник на съвременните политически науки.