Направи дарение на училище!
![](https://nauka.bg/wp-content/uploads/2024/03/1000-uchul.jpg")
Преди 520 години османският учен Кемалпашазаде се залавя да състави най-обемната дотогава история на османската династия по поръчка на султан Баязид II (1481–1512). Съчинението намира радушен прием в османския двор и е неколкократно допълвано от автора, но столетия наред голяма част от него остава извън кръгозора на османските историци и на съвременните изследователи. Наскоро бе установено, че то съдържа пространно изложение върху българската история, което няма паралел в османската историография. Още по-неочакван е основният източник, който Кемалпашазаде е използвал за тази част от творбата си – непозната досега версия на християнския апокриф „Сказание на Исайя пророка как бе възнесен от ангел до Седмото небе“, по-известен като „Български апокрифен летопис“. Това е едно от най-важните и загадъчни произведения на средновековната българска литература, което дава ценни сведения за идеологията, религиозните вярвания и историческата мисъл в средновековна България. Научната му интерпретация е допълнително затруднена от факта, че то е познато по един-единствен ръкопис от края на XVI в., макар и възникването му обикновено да се датира в XI–XII в. В лекцията ще научим повече за споменатите исторически извори и ще потърсим отговори на въпросите: Какво е съдържал изгубеният източник на Кемалпашазаде? Каква нова информация ни дава неговият текст за съдбата и историческата стойност на „Сказание на Исайя пророка“? Къде и защо е циркулирал този християнски паметник след османското завоевание на Балканите? Как е достигнал до вниманието на един османски историк и какво ни говори това за културно-религиозните отношения през епохата? Защо той е решил да го използва в своята история на османската държава и как го е трансформирал?
Всички лекции ще се излъчват в съответните дни в платформата Zoom:
Zoom link: https://us06web.zoom.us/j/9042369954?pwd=UG5kOW45ZkphUkdldzVhdXRkNU5OUT09
Meeting ID: 904 236 9954
Разбери повече за БГ Наука:
![](https://nauka.bg/wp-content/uploads/2023/06/Абонамент.jpg")
Passcode: KTRIO
| 1. | 24 април (понеделник) | 18.00 ч. | „Идентичност и общество. Как сме се запазили като българи в Османската империя?“ / доц. д-р Светлана Иванова |
| 2. | 1 май (понеделник) | 18.00 ч. | Гетската столица Хелис. 40 години от откриването на Царската гробница с кариатиди/ доц. д-р Даниела Стоянова |
| 3. | 4 май (четвъртък) | 18.00 ч. | За идентификацията на отвъддунавските племена, участвали в превземането на Филипополис (250/1 г) и в битката при Абритус (251 г.), в светлината на новооткрит античен извор/ проф. дин Диляна Ботева |
| 4. | 8 май (понеделник) | 18.00 ч. | Античен текстил от българските земи по археологически данни (I–VI в.)/ гл. ас. д-р Илиана Борисова-Кацарова |
| 5. | 11 май (четвъртък) | 18.00 ч. | Загадката на амулета-печат от Драгоданово (Сливенско)/ гл. ас. д-р Кабалан Мукарзел |
| 6. | 15 май (понеделник) | 18.00 ч. | Катастрофата при Адрианопол (9 август 378 г.) – повратен момент в ранновизантийската история/ гл. ас. д-р Теодор Димитров |
| 7. | 18 май (четвъртък) | 18.00 ч. | Кръстоносци на Балканите. Рицарските държави на полуострова сред 1204 г./ гл. ас. д-р Никола Дюлгеров |
| 8. | 22 май (понеделник) | 18.00 ч. | Дигитална археология/ гл. ас. д-р Чавдар Кирилов |
| 9. | 25 май (четвъртък) | 18.00 ч. | Да похапнем на Балканите през средните векове/ гл. ас. д-р Йоанна Бенчева |
| 10. | 29 май (понеделник) | 18.00 ч. | Нови данни за България и българите през ХIII–ХV в. в Генуезкия държавен архив/ гл. ас. д-р Симеон Хинковски |
| 11. | 1 юни (четвъртък) | 18.00 ч. | Новооткрити сведения за средновековна България в османски летопис от началото на ХVI в./ ас. д-р Делян Русев |
| 12. | 5 юни (понеделник) | 18.00 ч. | Изборните системи в миналото и днес – какво трябва да знаем?/ доц. д-р Светослав Живков |
Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!
![](https://nauka.bg/wp-content/uploads/2024/02/Вечен-абонамент-1.jpg")
