Направи дарение на училище!

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Георги Маджаров, доктор по психология.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Доцент съм във Великотърновския университет „Св.св Кирил и Методий“. Университетът предлага обучение (бакалавърска и магистърска степен) по всички съвременни специалности с редовна, задочна и дистанционна форма, ръководи изследвания на докторанти, разполага с департамент за продължаващо образование и квалификация на педагогически специалисти, предлагащ професионално-педагогически специализации.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Към психологията ме насочи не толкова осъзнат стремеж, колкото модата. Преди половин век (да, аз съм доста стар, тъй като съм имал нещастието да съм роден през 1956 г.) психологията беше загадъчна и непозната научна област. В пресата от време на време се появяваха интригуващи бележки за открития на чуждестранни психолози от вида „Известният американски психолог Х. след проведени експерименти е стигнал до извода, че…“; „Британските психолози съветват да направите за вътрешната си хармония…“. В България тогава все още нямаше нито психолози, нито специалност „Психология“ в Софийския университет. Първият випуск психолози, доколкото зная, започна обучението си през 1976 г. Дълбоко впечатлен, реших да се приобщя към психологията, и през 1977 г. се записах в специалност „Психология“ на Софийския университет.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната ми публикация е от преди една година в съавторство с 15 психолингвисти, всеки един от различна страна на Европейския съюз, с които се договорихме за това изследване на една от срещите ни в рамките на мащабния проект на Европейския съюз COST (The European Cooperation in Science and Technology). Това е доста стар (от 1971 г.) дългосрочен международен проект на Европейския съюз за стимулиране на национални научни проекти, на комуникацията между изследователите от страните на ЕС чрез съвместни международни научни изяви (конференции, уъркшопи, научни семинари), и за популяризиране на резултатите от изследванията им (https://www.cost.eu/). В продължение на 5 години (2007–2012 г.) бях член на управителния съвет на една от програмите на този проект: „Европейска изследователска мрежа за ефективно усвояване на създаването на текстове“ („ISCH Action IS0703 The European Research Network on Learning to Write Effectively)“. По-любознателните могат да намерят изчерпателна информация за програмата (вече завършила) на следните адреси: https://www.cost.eu/actions/IS0703/#tabs|Name:overview

https://www.cost.eu/actions/IS0703/#tabs|Name:management-committee

http://www.cost-lwe.eu/

Целта на съвместното изследване бе да се открият свойства на езика, свързани с усилията за вписване на думите от него, и значи с количеството грешки при писане на текст. Като начин за разкриване на тези свойства бе избран броят на грешките, допуснат от носители на различни езици при вписване (на родния си език) на думи за едни и същи познати предмети в условия на недостиг на време, от което да се направи извод за това кои свойства на езика улесняват и кои затрудняват (т.е. причиняват грешки) вписването с клавиатура. Разработен бе софтуер, проектиращ познати предмети на екрана на лаптоп през няколко секунди, през които участникът в експеримента да впише с клавиатурата му думата за предмета, и регистриращ във файл последователността на действията и допуснатите в процеса на вписване граматични грешки. Всеки от шестнадесетте изследователи помоли стотина доброволци (студенти, разбира се…) да пуснат софтуера на компютрите си и да изпълнят инструкциите в него. Резултатите бяха публикувани в статията „Вписване с клавиатура названията на изображения в условията на недостиг на време на 14 европейски езика“ (Timed written picture naming in 14 European languages) в (доста) авторитетното научно списание „Начини за изследване на поведението“ (Behavior Research Methods). Издирването на публикацията в мрежата по заглавието й няма да затрудни никого, достъпът до съдържанието е свободен и безплатен. И да, днес минава доста време от началото на изследователската работа до публикуването на резултатите в авторитетно списание, особено в хуманитарните науки. Изискванията на издателите към качеството на научните публикации се увеличават непрекъснато. Например, днес не биха били публикувани 95% от публикуваните преди 10 години статии, с аргумент, че не съответстват на високите стандарти на издателите. Ето защо големината на издръжливостта и настойчивостта на изследователя днес е не по-малко необходима от големината на изследователския му талант.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Почти всичко, което може да се измисли с химикалка и лист хартия, вече е измислено. За откриване на ново природно правило днес са необходими усилията на екипи от изследователи, надхвърлящи многократно потенциала на размишления на отделен човек с химикалка пред лист хартия, т.е. изследване без организация и финансиране днес не е възможно. През последните 30 години обаче българските изследователски институции (БАН, Селскостопанска академия и др.) финансират изследователите единствено със заплата от 500-600 лв. месечно, т.е. финансират само изследвания с химикалка и лист хартия. Идеята за българската наука е да бъде координирана, организирана и финансирана от възложители извън България, така както селското стопанство, например, се финансира и организира от инвеститори извън България. Аз обаче не виждам причина защо такива възложители да предпочетат да финансират български изследователи, вместо добре познатите изследователи в местообитаването си, с които ги свързват дългогодишни връзки и безброй успешни съвместни проекти.

Не съм в състояние да си представя като възможно една жизнена общност, обитаваща някакъв регион, доброволно да се откаже от дейност и доход в полза на друга. Ако някой знае такава причина, моля нека ме зарадва и ми я съобщи, само че без приказки от 1001 нощ от вида, че е настъпил краят на историята, а с него краят на съревнованието между хората, и по-силният вече се жертва за по-слабия, и по-умният – за по-малко умния. Така ми се вижда бъдещето на науката в България.

Ако обаче с фразата „наука в България“ наречем креативността на трудолюбив човек, работещ с персонален компютър в жилището си (фигуративно ‘с лист и химикалка’) върху приложна задача с дефинирани от някого изходни и крайни параметри, например да формализира нечии пожелания в компютърни инструкции (т.е. да „програмира“); да конструира архитектурни решения за използване от отдалечен на хиляди километри възложител; да съставя въздействащи рекламни текстове и видеоклипове; да композира запомнящи се мелодии; да конструира забавни компютърни главоблъсканици и т.н., то пред науката в България се разкриват блестящи нови хоризонти. Такива експериментатори и конструктори понякога ласкаво се наричат „креакли“. Цената за използване на таланта и живота им е цената на храната, облеклото, и наема на помещението, в което живеят. Креаклите стават все повече, и без никакви проблеми могат да бъдат разселвани и заселвани навсякъде по планетата според желанията на някакъв сумрачен наднационален разсъдък.

Как оценявате работата на екипа си?

Не бих нарекъл с думата „екип“ преподавателите от департамента в университета, в който работя, тъй като ангажиментите на всеки от тях най-често са различни от тези на останалите, т.е. всеки преподавател работи поотделно по възложеното му от администрацията; съвместна дейност фактически няма. Със същия успех бихме могли да наречем „екип“ машинистите на влакове, работещи за БДЖ. Ако под „екип“ се разбират четиримата докторанти, чиято изследователска работа координирам, оценявам съвместната ни екипна работа с „5“ от скала с 10 пункта. Формално работата като че ли върви, правим изследвания, участваме в конференции, но старомодните ми разбирания не регистрират силен стремеж към експериментиране и откривателство, вероятно нямам талант да мотивирам такъв.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област.

Аз заемам академична длъжност доцент в моята област. Изискванията към академична длъжност са малко лукави. От изпълняващия такава се иска да е нещо като кентавър: едновременно (1) кон преподавател и (2) изследовател. Тези две изисквания са в голяма степен взаимно противоречиви, защото колкото повече се стремите да сте добър преподавател, толкова по-малко време и сили остават за оригинални изследвания, и обратно: колкото повече време и сили посветите на изследвания, толкова по-повърхностно става преподаването. Колко добре преподава назначеният на академична длъжност обаче се измерва чрез количеството на изследванията му. Затова всеки български учЕн е малко преподавател и малко изследовател. Модерният тренд на модерната ни европейска администрация обаче е да изисква от всеки асистент, доцент, професор да е преподавател с все повече часове, студенти, докторанти и дипломанти, и едновременно да е изследовател с все повече КНИГИ и ДЕСЕТКИ публикации в НАЙ-реномираните световни списания. Така в процеса на този социален дарвинизъм по-слабите ще отпаднат, и ще останат няколко най-силни. Доста сходно е например с това от конструкторите на самолети да се изисква непременно да са и прекрасни цигулари и да дават цигулкови концерти пред пълни зали с почитатели на таланта им, но ако залата остане полупразна на такъв цигулар конструктор да не се разрешава повече да конструира самолети.

Та значи на въпроса: има достатъчно млади хора, желаещи да заемат академична длъжност, но без разбирането, че работодателят им ще предяви към тях и второ изключително сериозно, бих казал сурово, изискване: да са блестящи изследователи с равнището на американските, немските и френските им колеги, и изследванията им да се публикуват в НАЙ-реномираните международни научни списания, в които многократно по-мотивирани от тях изследователи публикуват резултати от изследвания с милионни бюджети.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Бих им казал стария лаф: „Умната!“

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Съжалявам, не мога да отговоря, защото не съм компетентен в политиката, но пък съм от малкото, които си го признават – това като утешение за отсъствието на отговор.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Свободното си време прекарвам безсмислено и безпощадно тъпо: мъча се да поддържам една наследена от родителите ми стара селска къща на стотина километра от София.

Интервюто взе: Атанас Атанасов, докторант по психология, Великотърновски университет „Св.Св Кирил и Методий“

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!