Направи дарение на училище!

Провел интервюто: Елиа Тилева, студент по специалност ,,Психология’’

От малка обичам да чета книги. Първо – за вълшебства, после – за човеци с техните вълнения, тревоги, чувства и истории. Накрая пожелах да чета хора – не букви и редове, а погледи, жестове, привички. Мостове не към себе си да творя, а към другите (те са винаги и мостове към себе си). 

Разбери повече за БГ Наука:

***

Любовта към литературата ме срещна с поезията и публицистиката, а интересът към психологията – с трудовете на Фройд, Карл Юнг, Ерик Бърн, Виктор Франкъл и др. Тези две пътеки се пресичат днес в срещата ми (макар само виртуално) с професор Ергюл Таир – един от българските учени, умеещи да ,,четат’’ хора, които бавно, търпеливо и всеотдайно творят азбуката-изразител на човешката душа и подреждат в смислен текст пъстротата, многоликостта на всичко, което ни прави човеци. 

Благодарна съм за това интервю, докосване до света на науката и психологията – изучаване на ,,трагично невидимото’’, но затова пък пленително и необятно съкровище – човешката душа. 

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Ергюл Таир и съм професор в департамент „Психология“ на Института за изследване на населението и човека“ при Българска академия на науките. Завърших магистърски програми по „Клинична и консултативна психология“ и „Трудова и организационна психология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2001 г. От 2002 г. съм част от тогавашния Институт по психология, по настоящем департамент „Психология“, ИИНЧ-БАН. През тези 20 години в института преминах през всички етапи на научната кариера: от редовен докторант по „Психология на личността“ до професор и ръководител на секция „Психология на личността и методология на психологичното измерване“ (от 2019 г.) в департамент „Психология“, ИИНЧ-БАН.От 2017 г. съм научен секретар на Направление „Човек и общество“ в БАН.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Институцията, в която работя, е департамент „Психология“, ИИНЧ-БАН, по-конкретно секция „Психология на личността и методология на психологичното измерване“. Заедно с колегите се опитваме, от една страна, да „разгадаем“ личността, най-вече нейната структура и съдържание (личностни черти, интелигентност, ценности и др.), когнитивно функциониране, творчески потенциал, мотивация, психично благополучие и др., а от друга страна, да създадем или адаптираме надеждни и валидни методи, с които да изследваме личностните конструкти. Това е предизвикателна работа, защото, както знаете, психологията се фокусира върху „трагично невидимото“, както често казваше един от най-обичаните от студентите в специалност „Психология“ професори в СУ „Св. Климент Охридски“ – проф. Павел Александров. С други думи, психологията, образно казано, изследва душата, която е невидима и поради това често се налага да проучваме личността чрез нейното видимо измерение – поведението. Например, „До колко личностните ни характеристики са стабилни и определят ли поведението ни в различните ситуации консистентно? Можем ли да ги измерим? А да предскажем бъдещето поведeние въз основа на тях? Зададени ли са нашите равнища на щастие, удовлетвореност, интелигентност? Можем ли да ги променим чрез обучение?“ и т.н.

Какво Ви запали да се занимавате с наука и по-точно с психология?

Още от дете проявявам любопитство към това какво мотивира човек да избере едно или друго поведение, как се развива и променя той с времето, дали неговите характеристики са наследствени или могат да бъдат променени, и т.н. Всичко това определи избора ми на специалност в университета и впоследствие- да се занимавам с научни изследвания в областта на психологията. Харесва ми да проучвам литературните източници, да видя как изследователите преди мен са измервали или констатирали фактите. Могат ли да станат по-добри тези инструменти, с които изследваме. Една от най-интересните за мен дейности е диагностичната, т.е. можеш ли да създадеш инструмент, с който да измериш това, което те интересува, и то надеждно и валидно. След това може би работата на терен – да се срещаш с различни хора, да ги интервюираш/изследваш, да се опиташ да разбереш какво мислят, защо постъпват по един или друг начин и накрая да събереш всички тези гледни точки, за да изведеш общото и различното между хората с помощта на статистическите методи, и все пак да остава нещо неясно, нещо, което те мотивира да продължаваш да търсиш и да проучваш. Накрая- предаването на опита, т.е. да има с кого да споделиш откритото, наученото, поради което преподавам на студенти от 2007 г. и ръководя докторанти и постдокторанти в последните десетина години.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания и ако да, как се казва той и какви ползи ще има за науката и за живота на обикновения човек?

Поради административните ми отговорности през последните пет години като научен секретар в БАН, не участвам в сесиите на Фонд научни изследвания като ръководител на собствен проект. Но имах възможност да бъда научен ръководител на проект, който д-р Елена Цанкова разработи и спечели в сесиите на Национална научна програма „Петър Берон. Наука и иновации с Европа“ (Петър Берон и НИЕ)-ФНИ, в периода 2020-2022 г. Проектът „Метаточност на първите впечатления онлайн“ проучва първите впечатления, които оказват влияние върху поведението на личността. Метаточността изразява точността на нашите изводи относно възприятията на другите за себе си. В днешно време значителна част от комуникацията се осъществява онлайн и това придава особена важност на първите впечатления, формирани в интернет. В проекта чрез няколко експеримента бяха изследвани различни фактори, които определят колко добре разбираме първите впечатления, които създаваме за себе си в интернет (най-вече в социалните медии) и които повлияват последващите взаимодействия. Експериментите, които реализирахме, потвърждават, че метаточността на първите впечатления в интернет е в съответствие с универсалните измерения на социалното познание (топлота и компетентност). 

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

През последните години работя съвместно с колегите от института в различни насоки. Една от тях е вече спомената по-горе: за проучване на метаточността на първите впечатления. Друга насока, в която работя, са личностните характеристики и тяхното приложение в трудова среда – ангажираността в работата, бърнаут синдрома, кариерното развитие и т.н. Книгата „Личност и трудово поведение“ не е последната ми публикация, но е една от публикациите, които обобщават част от изследователската ми дейност през последните няколко години. В книгата са представени проучвания на два типа поведение: негативно и позитивно трудово поведение. Негативното поведение в труда се изследва чрез контрапродуктивното или девиантното поведение в работата и бърнаут синдрома, докато позитивното поведение се изследва чрез ангажираността в работата и психичното благополучие на служителите. Изследванията на контрапродуктивното поведение в български контекст показват, че са налице някои индивидуални и личностни различия, наред с ролята на психологическия климат в организацията. Предложени са и някои възможности за превенция, като менторски програми, умения за разрешаване на конфликти, наред с индивидуално-личностно ориентираните интервенции, които могат да съдействат за ограничаване на контрапродуктивното поведение на работното място. По отношение на бърнаут синдрома са представени няколко изследвания на български служители, илюстриращи значими индивидуални и професионални различия в бърнаут синдрома. Отново са предложени методи за превенция и редуциране на бърнаут синдрома в личен и организационен план. Позитивното поведение, изследвано чрез ангажираността, психичното здраве и благополучието в работата, демонстрира индивидуалните различия в ангажираността, които свидетелстват за значимата роля на личностните черти от модела на „големите пет“ и личностната черта емоционална интелигентност. Представят се изводи за съвместното влияние на личностните и организационните фактори върху психичното благополучие в работата. Предлага се модел за изследване на психичното здраве, базиран върху идеите за компетентността и аспирациите в и извън работата. Дискутират се различни програми и обучения, базиращи се на модела за подбор, оптимизация и контрол в съчетание с активни стратегии за справяне, които могат да съдействат за повишаване на психичното здраве в работата. Получените резултати свидетелстват за необходимостта от прилагане на подходите на позитивната психология в труда, за да се подобри индивидуалното благополучие  и организационната ефективност.

Има ли бъдеще науката в България? Как го виждате Вие?

Иска ми се да вярвам, че има бъдеще за науката в България. Въпреки недостатъчното ѝ финансиране и остарелите представи за нея като нещо скучно или осъществяващо се в някакъв кабинет или лаборатория. Науката е част от живота ни и може да бъде полезна във всяко едно измерение на съвременния живот – от все по-дълбоко навлизащите информационно-комуникационни технологии и изкуствения интелект, през зелените технологиии, медицината и възможностите за повишаване на качеството на живот на обществото и на всеки един от нас. 

Коя е любимата Ви част от научната работа? А какви трудности срещате?

Вече посочих, че сред любимите ми занимания в научната работа са създаването на инструменти за изследване и работата на терен, защото ми дават възможност да проверя доколко добре работят инструментите, които сме създали за оценка на качествата, чертите на личността и т.н.. Дават ми отговор на въпроса можем ли да измерим „неизмеримото“, т.е. уникалните качества и характеристики на личността. Помагат ми по-добре да разбера „обекта“ на изследване, за да мога въз основа на резултатите да вземе решения относно индивидуалното поведение. Да, има трудности и те са част от нашата работа. Една част от трудностите са свързани със създаването на наистина добри и адекватни инструменти за оценка на поведението, т.е чисто изследователски, други са свързани с намиране на финансиране, за да реализирате научните изследвания и екперименти, да убедите хората да участват в тях и не на последно място, да публикувате резултатите от работата си, за да станат достъпни за научната и по-широката общественост. Накрая, но не по-малко важно, да убедите всички – от финансиращите институции до обществеността, че не само сте си свършили работата добре, но има полза от работата ви за обществото или за определени групи от него, а не единствено за самия учен, за когото темата е интересна.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област? Ако да, какво мислите, че ги привлича? Ако не, какво би следвало да се промени?

Да, психологията е сред специалностите в университетите, които привличат младите хора. Значителна част от тях избират специалността, за да се реализират впоследствие в консултативната или терапевтичната дейност, в бизнес организациите и др. Малка част от тях избират науката, като някои от тези, които я избират, предпочитат да продължат в чужбина, заради по-добрите възможности както за индивидуално, така и за кариерно развитие. Все още има и една малка част, които избират да се занимават с психология в научните организации в България, т.е. стават докторанти, но невинаги след това избират да останат в науката. Причините често са финансови, т.е. бизнес организациите им предлагат по-добри възнаграждения и по-бързи възможности за кариерно израстване. Научната дейност изисква себеотдаденост, вътрешна мотивация, дългосрочна ориентация, все характеристики, които представителите на поколение Z (младите хора между 18-26 г.) притежават или ценят в по-малка степен, защото за тях са важни промените, движението, бързото кариерно израстване. 

Как мислите, че Ви променя научната работа в областта, с която се занимавате? Какво Ви дава и какво Ви отнема?

Научната дейност като цяло, съответно и в моята област, ми дава възможност за задълбоча познанията си, да развивам аналитичните си умения, да опознавам себе си и другите, обществените процеси и т.н. Как ме променя? Вероятно увеличава знанието ми в определени насоки, но както казва Сократ: „знам, че нищо не знам“, т.е. дори да изследвам задълбочено даден проблем, невинаги успявам да изведа цялата или абсолютната истина за него. Това ме провокира да продължавам да търся още доказателства, да развивам идеите си и да проверявам получените резултати по отношение на една или друга група от хора. В същото време [научната работа] ви носи и опит, понякога огорчение, понякога ви отнема свободното време, т.е. разбирате, че невинаги може да изследвате или опознаете личността в нейната цялост или взаимоотношенията между хората, защото често процесите са динамични, а човешкото поведение е сложно и комплексно. Подлежи на описание, но понякога е трудно да бъде разбрано или още повече, да бъде предвидено последващото поведение. 

Какво бихте казали на тези, които се колебаят дали да се занимават с наука в България? Има ли смисъл според Вас и в какво намирате удовлетворение?

По отношение на избора дали да се занимавам или не с наука, това е индивидуален избор. Всеки най-добре за себе си може да прецени, защото трябва да направи избор съобразно желанията, възможностите, целите си и т.н. Смятам, че тези, които избират да се занимават с наука, го правят заради вътрешната си мотивация, т.е. занимават се с наука, защото им носи удоволстие. А „Удоволствието от работата води до съвършенство в работата“ (Аристотел). Знаем, че най-висока ефективност и добри резултати се постигат при наличието на вътрешна мотивация. Има ли смисъл? Да, защото, вярвам, че не само индивидуалният напредък, но и общественият е в резултат на науката. Следователно, ако искаме да живеем в едно по-добро общество- може да го разбирате в какъвто смисъл поискате – икономически, здравен, образователен, социален и т.н., то трябва да развиваме научните изследвания, за да го постигнем.

Към какво е насочен интересът Ви в последно време? Какви са най-скорошните Ви проекти или проучвания и планирате ли нещо по-далеч в бъдещето?

В последните няколко години имам повече административни задължения, поради което често се оказва, че научната ми дейност се ограничава до съдействие/менторство на дипломанти, докторанти и постдокторанти в техните разработки. Темите, по които работим, са различни, например вече посочените с д-р Елена Цанкова изследвания върху метаточността на впечатленията или теми, свързани с емоционалната и колективната интелигентност, професионалната реализация и др.

Занимавате ли се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време? 

Научната дейност не предполага много свободно време, особено когато я съчетавате и с преподавателска дейност, но когато имам възможност, обичам да пътувам и да опознавам други култури (може и чрез книги и филми).

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!