Автор: Ивета Кралева / статия от брой 123/
Да се стигне до теоретичния извод, че човешкият организъм е сложно устроен с всичките си системи, подсистеми и връзките между тях, е лесно. Отклонението от правилото, както и в много други области, ясно се забелязва в практиката.
Когато става въпрос за емоционалното състояние на даден индивид, трябва да бъдем особено внимателни. Представете си, че сме отишли в планината, наслаждаваме се на гледката, но трябва и да внимаваме заради дивия нрав на природата.
В тази статия ще разгледаме детайлно една тема, която е изключително актуална – психическото здраве и неговото взаимодействие с биологичното. Няма да говорим за митове и легенди, а за реални проблеми, които касаят голяма част от населението на земята. Няма да ви кажем, че ще ви излекуваме, защото не сме специалисти. Нашата основна цел е да ви информираме. Да надградите някои от сегашните си знания и да се потопите в света на мозъка – обещаваме ви интересно научно приключение.
Опирайки се на научното терминологично определение, психологическата травма или психическата травма е вреда, нанесена на психическото здраве на човека, в резултат на интензивно въздействие на неблагоприятните фактори на средата или силно емоционални, стресови въздействия на други хора върху неговата психика.
Ако разгледаме трудовете на известния психоаналитик и философ Ерих Фром, ще видим, че той счита травмата за такова събитие, което надхвърля онова натоварване, което човешката нервна система може да понесе. Нека разсъждаваме върху тези думи. Трябва ясно да се запитаме какви фактори (въздействия) може да се обособят, които да предизвикат толкова силен отговор от страна на организма ни. Условно ще ги наречем рискови фактори, които отключват част от нас, за която не сме предполагали, че съществува.
Да започнем от най-ранна детска възраст. Когато травма се получи в този етап, тя трябва да бъде внимателно следена и лекувана, тъй като може да бъде с дълготрайни последствия. Родителите често не забелязват нито невербалната, нито вербалната обратна връзка, която техните деца изпращат. Рискови фактори в детска възраст могат да бъдат: тормоз, подигравки в детската градина или в училище; домашно насилие; сексуален тормоз; пренебрегване от страна на родител; липсата на един от родителите и безброй други.
На всеки един етап от съзряването на човешкия организъм, факторите се увеличават. Получава се едно уравнение с много неизвестни. Психическата травма може да се случи на работното място (стрес, уволнение, неблагоприятни работни условия), в училище и т.н.
За да може даден човек да се справи с възникнал проблем или събитие, преди то да се е превърнало в травма, трябва да говори за него. Всички психолози и експерти в областта са на мнение, че всеки човек демонстрира различна първична или вторична реакция и не трябва да се обвинява за нея. Емоциите влизат в ролята на показател за състоянието на организма. Освен тях, много други биологични отговори биха били полезни за разшифроване на дадено състояние: резки промени в настроението, агресия, чувство за вина, чувство за срам, тревожност, безсъние, нервност, умора, високи нива на стрес и т.н.
Всеизвестен факт е, че травмиращите събития, с които се сблъскват хората през живота си, имат потенциала да провокират възпаления в мозъка и респективно да увеличат риска от развитието на болести като деменция, алцхаймер и др.
Прекалено високите нива на стрес са обвързани с освобождаването на голямо количество от хормона адреналин, чиято основно цел е осигуряване оцеляването на тялото. Неоспорим факт е, че наличието на определени нива от този хормон е жизненоважно за организма, но неговото прекомерно натрупване има отрицателен ефект – безпокойство, тревожност, нервност и т.н.
Рязката промяна на нивата на хормоните серотонин, допамин и мелатонин също оказва негативно влияние върху човешкия организъм. Знаем, че серотонинът е хормонът на щастието, но нека го разгледаме по-подробно. Той е невротрансмитер, който съдейства за предаването на импулсите в мозъка между различните отдели. Влияе върху функционирането на различни системи, мускулите и някои органи от ендокринната система (жлези с вътрешна секреция). Колкото по-нисък е синтезът на серотонин в мозъка, толкова повече се влошава комуникацията между определени региони в него – именно между амигдалата (емоционалната лимбична система на мозъка) и фронталния лоб (площта, която отговаря за личността и движението).
Допаминът също е невротрансмитер, който регулира активността на сърцето и повишава сърдечната честота и кръвно налягане. Неговото влияние се наблюдава и в дейността на бъбреците – когато е в ниски стойности, това довежда до разширение на кръвоносните съдове, захранващи бъбрека и обратното – когато е във високи стойности, това довежда до свиване на кръвоносните съдове. Допаминът контролира потока информация, който постъпва в мозъчните дялове.
Мелатонинът, получава титлата медиатор, производен на сератонина. Той е мощен антиоксидант и подпомага за унищожаването на вредните радикали в организма. Подпомага съня и подобрява неговите качества.
От гореизведената информация, може да се убедите колко важно е наличието на тези хормони в организма, разбира се в определени граници. Всяко увеличаване или намаляване на нивата им довежда до отклонения. Лесно е да се направи заключението, че връзката между психологическа травма и хормоните е правопропорционална.
Бесел ван дер Колк (Bessel van der Kolk) е холандски психиатър, роден през 1943 г. и известен с изследванията си в областта на пост-травматичния стрес. Неговата работа е съсредоточена върху взаимодействието на привързаността, невробиологията и развитието на травмите. Книгата му “Тялото печели в борбата: Мозък, разум и тяло в лечение на травмата“ (The Body Keeps Score: Brain, Mind, and Body in the Healing of Trauma) разкрива как мозъкът се оформя и влияе от травматичните преживявания, как травматичният стрес е реакция на целия организъм и защо този факт трябва да се вземе предвид, когато се прилагат лечебни практики.
Нека се запознаем по-подробно с неговите думи: „Човек не трябва да бъде войник или външен посетител на бежански лагер в Сирия, за да се срещне очи в очи с травмата. Травмата се случва на нас, на нашите семейства, приятели и съседи. Проучване, публикувано от Центровете за контрол и превенция на заболяванията (Centers for Disease Control and Prevention), разкрива, че 1 от 5 американци е бил сексуално тормозен като дете; 1 от 4 е ставал жертва на домашно насилие до момент, до степен, в която е получавал белег; при 1 от 3 двойки (мъж и жена) има проблеми, свързани с физическо насилие. Една четвърт от нас са израснали с роднини, които имат проблем с алкохола, а 1 от всеки 8 е свидетел как майка му е ставала жертва на домашно насилие. Изискват се големи усилия, за да продължиш нормално живота си, след като паметта ти е запълнена с терор, срам от слабост и ясна уязвимост.
Да бъдеш в присъствието на други хора и да получиш социална подкрепа са две напълно различни състояния. Важният въпрос се крие в реципрочността: да бъдем напълно изслушани и видени от хората около нас, чувствайки, че те са загрижени за нас. За да може напълно да се успокоим и преодолеем даден проблем, се нуждаем от чувство на вътрешна безопасност. Няма доктор, който да може да напише рецепта за приятелство и любов – това са сложни категории чувства. Не е нужно да имаш психическа травма, за да се чувстваш изолиран и дори паникьосан на парти с непознати – травмата обаче може да накара човек да се чувства откъснат от себеподобните си.“
Травмата и нейните психологически последствия не са психическо заболяване, а адаптация. Моделът на мозъчната болест не трябва да пренебрегва тези 4 постулата според Колк:
- Способността ни да се унищожаваме анихилира способността ни да се лекуваме един друг. Подобряването на връзките между хората заема централно място в напредъка на личното израстване.
- Езикът, на който общуваме, ни дава силата да споделяме своя опит и да търсим смисъл.
- Ние имаме възможността сами да регулираме физиологията си, влияейки върху основни функции на тялото и мозъка – дишане, движение, докосване.
- Може да променяме социалната обстановка, за да изградим среда за нашите деца и близки, в които да се чувстват сигурни и спокойни.
Когато игнорираме тези типични аспекти на човечността, ние отнемаме възможността на даден човек да преодолее своята травма и да се възстанови. Ако се чувства като пациент, а не като участник в този сложен процес на лекуване, човек започва да се отчуждава от близките си и от вътрешното си чувство за сигурност.
Най-естественият начин един индивид да се успокои след нанесена психологическа травма е чрез подкрепата на друг човек. Това означава, че хората, които са били психически или сексуално тормозени се изправят пред следната дилема: от една страна се нуждаят да говорят, но от друга се боят от всякаква форма на контакт. Умът трябва наново да бъде обучен да усеща физически усещания, а тялото трябва да бъде подпомогнато да толерира и да се наслаждава на допира. Лицата, които нямат усещане за емоционално съзнание, са в състояние, с практиката, да свържат своите физически усещания с психологически събития. Тогава те могат стъпка по стъпка да говорят за проблема си.
Трудно е да завършиш една изключително деликатна и сложна тема. Процесът на преодоляване на травмата е дълъг и изисква специфични грижи. Колк смята, че предизвикателството на възстановяването е да се възвърне собствеността на ума и тялото. Това означава пациентите да не се чувстват засрамени, притеснени, нервни относно нещата, които знаят и които са чувствали. За повечето хора това включва (1) намиране на начин да бъдат спокойни и фокусирани; (2) запазване на това спокойствие, особено в ситуации, съпътствани с минали неприятни изображения, мисли, звуци или физически усещания; (3) намиране на начин да се фокусират в настоящето и да се чувстват щастливи в компанията на хората около тях; (4) пълна откровеност и никакви тайни относно способите или реакциите, които са използвали, за да оцелеят и да се справят с дадена ситуация.
Емпатията е най-алтруистичното чувство, което всички близки, лекари, психолози изпитват към своя близък или пациент. Изисква се голяма доза смелост и решителност, за да намериш начин да говориш за проблемите си. Това е правилният път, който води към подобряване на физическото и психическото здраве на всеки човек. Това е начинът, по който той отново ще преоткрие откровеността, подкрепата, постоянството в отношенията, за да изгради своя прекрасен нов свят.
***
Подкрепете БГ Наука и получете всички предни броеве и следващите над 100 статии или 11 броя.
