Изображение: Modified Getty Image
В малко проучване, проведено сред възрастни с тежка депресия, изследователите от Johns Hopkins Medicine съобщават, че две дози от психеделичното вещество псилоцибин, дадени с поддържаща психотерапия, водят до бързо и осезаемо намаляване на симптомите на депресия, като повечето пациенти показват подобрение, а половината от тях биват изписани след четириседмично наблюдение.
Псилоцибинът е съединение, което може да се извлече от така наречените “магически гъби”. То предизвиква зрителни и слухови халюцинации, както и дълбоки промени в съзнанието в продължение на няколко часа след поглъщането му.
През 2016 г. учените на Johns Hopkins Medicine първо съобщиха, че лечението с псилоцибин, при психологически поддържащи условия, значително облекчава екзистенциалната тревожност и депресия при хора с животозастрашаваща ракова диагноза.
Сега констатациите от новото проучване, публикувано на 4 ноември в JAMA Psychiatry, предполагат, че псилоцибинът може да бъде ефективен при много повече пациенти, страдащи от тежка депресия, отколкото се оценяваше по-рано.
„Размерът на ефекта, който видяхме, беше около четири пъти по-голям от този, показан при клиничните тестове за традиционните антидепресанти на пазара“, казва д-р Алън Дейвис, асистент по психиатрия и поведенчески науки в школата по медицина на университета „Джон Хопкинс“.
„Тъй като повечето други лечения на депресия отнемат седмици или месеци, за да проработят и може да имат нежелани ефекти, това може да промени играта, ако тези констатации се задържат и в бъдещите стандартни плацебо-контролирани клинични проучвания. Публикуваните открития обхващат само четириседмично проследяване при 24 участници, всички от които са преминали две пет-часови сесии с псилоцибин под ръководството на изследователите.
„Тъй като има няколко вида тежки депресивни разстройства, които могат да доведат до вариации в начина, по който хората реагират на лечението, бях изненадан, че за повечето от участниците в нашето проучване беше установено, че лечението с псилоцибин е ефективно“, казва д-р Роланд Грифитс, професор по невропсихофармакология на съзнанието в Медицинския факултет на Университета Джон Хопкинс и директор на Центъра за изследване на психеделията и съзнанието на Джон Хопкинс.
Той допуска, че основната депресия, лекувана в новото проучване, може да е била различна от „реактивната“ форма на депресия при пациенти, които са изследвани в проучването за рак през 2016 г. Грифитс казва, че екипът му е бил насърчаван от служителите в областта на общественото здравеопазване да изследва ефектите на псилоцибина сред по-широката маса от хора с тежко депресивно разстройство поради много по-голямото потенциално въздействие върху общественото здраве.
За новото проучване изследователите набраха 24 души с дългогодишна документирана история на депресия, повечето от които изпитваха персистиращи симптоми за около две години, преди да се включат в проучването. Средната възраст на участниците е 39 г.; 16 от тях бяха жени; а 22-ма се идентифицираха като бели, един човек се идентифицира като азиатец и един – като афроамериканец. Участниците трябваше да намалят всички антидепресанти преди проучването с помощта на личния си лекар, за да осигурят безопасно излагане на това експериментално лечение.
Тринадесет пациенти са били лекувани с псилоцибин веднага след набиране и след подготвителни сесии, а другите 11 са третирани по същия начин, но с лечение след осем-седмично закъснение.
Лечението се състои от две дози псилоцибин, дадени от двама клинични наблюдатели, които предоставят насоки и успокоение. Дозите бяха дадени с интервал от две седмици между август 2017 г. и април 2019 г. в Изследователската сграда за поведенческата биология на “Джон Хопкинс”. Всяка лечебна сесия продължи приблизително пет часа, като участникът лежеше на диван, носещ сенки за очи и слушалки, по които му пускаха музика, в присъствието на клиничните наблюдатели.
На всички участници беше дадена скалата за оценка на депресията GRID-Hamilton – стандартен инструмент за оценка на депресията – при записване и на една и четири седмици след завършване на лечението им. По скалата резултат от 24 или повече показва тежка депресия, 17–23 умерена депресия, 8–16 лека депресия и 7 или по-малко – липса на депресия. При записване участниците са имали среден рейтинг на скалата за депресия от 23, но една седмица и четири седмици след лечението са имали среден резултат от скалата на депресия от 8. След лечението, повечето участници показват значително намаляване на симптомите си и почти половината са изписани след това. Участниците в забавената група не са показвали намаление на симптомите си, преди да получат лечение с псилоцибин.
За цялата група от 24 участници 67% показват повече от 50% намаляване на симптомите на депресия при едноседмичното проследяване и 71% при четириседмичното проследяване. Като цяло, четири седмици след лечението, 54% от участниците са били считани за излекувани – което означава, че вече не са квалифицирани като депресирани.
„Вярвам, че това проучване е критично важно доказателство за концепцията за медицинско одобрение на псилоцибин за лечение на депресия. Състояние, с което аз лично се боря от десетилетия“, казва предприемачът и филантроп Тим Ферис, който подкрепи кампанията за финансиране на това проучване. „Как да обясним невероятната величина и трайност на ефектите? Изследванията на лечението с умерени до високи дози психоделици могат да разкрият изцяло нови парадигми за разбиране и подобряване на настроението и ума. Такава е склонността на нещата, които идват от Джон Хопкинс.“
Изследователите казват, че ще следят участниците в продължение на една година след проучването, за да видят колко дълго продължават антидепресантните ефекти от лечението с псилоцибин, и ще докладват своите открития в по-късна публикация.
Грифитс, чието изследване с псилоцибин, започнато в началото на 2000-те години, първоначално е било разглеждано от някои със скептицизъм и загриженост, казва че е удовлетворен от подкрепата на Johns Hopkins и подкрепен от десетките стартиращи и изследователски лаборатории, последвали примера му със собствени изследвания. Той отбелязва, че много компании в момента работят активно за разработване на търгуеми форми на псилоцибин и свързаните с него психеделични вещества.
Според Националния институт по психично здраве над 17 милиона души в САЩ и 300 милиона души по света са преживели тежка депресия.
Други автори в изследването са: Фредерик Барет, Дарик Мей, Мери Козимано, Нейтън Сепеда, Матю Джонсън и Патрик Финанс, всички Джон Хопкинс.
Изследването е подкрепено от следните дарители: Фондация Стивън и Александра Коен, Тим Ферис, Мат Мюленвег, Крейг Неренберг, Блейк Микоски и Дейв Морин; както и чрез безвъзмездни средства от Фондация Riverstyx и Националния институт за злоупотреба с наркотици (T32DA007209, R01DA003889, K23DA035915).
Източник: hopkinsmedicine.org
Превод: Радослав Тодоров
