Направи дарение на училище!

(Статията е от новия брой 155 на списание Българска Наука)

Живеем във време, в което разпространението на дезинформация и псевдонаука е масов феномен и сме длъжни да знаем как да се предпазваме от него. За целта винаги трябва да поставяме под съмнение материалите, които четем и въобще цялата информация, която стига до нас, използвайки науката и научния метод, включващ наблюдения, измервания, предположения, експерименти и верификация. Това означава, че ние наистина трябва да търсим доказателства, които да потвърждават дочутото или прочетеното чрез системни верификации от повече източници. Разбира се трябва да можем да отсяваме надеждните от ненадеждните източници – както не ходим на зъболекар за да ни смени гумите на колата, така и не трябва да се информираме по научни въпроси от очевидно конспиративни сайтове.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Най-големият проблем, който всички малко или много изпитваме се състои в това, че е много лесно човек да бъде подведен от псевдонаучна или конспиративна дезинформация. Тя винаги е написана на много по-прост език, в сравнение с често представяните в строго академичен стил научни източници. Затова ние от БгНаука винаги се опитваме да намерим най-лесния начин за комуникация, като представяме науката на разбираем език. В тази наша борба, за популяризирането и налагането на науката над псевдонауката, през 2021 г. ние публикувахме близо 1000 научни статии на нашия сайт, почти 200 видеа в различните ни канали, направихме 6 документални филма, над 200 интервюта с български учени и 27 броя на списанието в PDF. Като всички тези публикации през изминалата година са достигнали 3 милиона преглеждания само през Facebook.

Но за съжаление псевдонауката умело се заиграва най-вече с емоциите и болките на хората, използвайки ги за да привлече тяхното внимание и доверие. Това чистата наука няма как да го направи, тъй като сама по себе си тя не е емоционална, науката е просто факти, доказвани чрез експерименти. А тези сухи факти и научните методи за установяването им обикновено са твърде скучни за масовата публика, за разлика от далеч по-помпозните и шокиращи теории на конспиративната псевдонаука, които изглеждат по-атрактивно и вълнуващо.

Така че всеки може да попадне в капана на псевдонауката и никой не е застрахован от това. Но все пак има отличителни белези, по които можем да разпознаваме целенасочената дезинформация. Обикновено тя използва гръмки и дори шокови заглавия, свързани с големите новини и широко дебатираните теми, като прокарва за тях теории, които ни се иска да бъдат истина.
Затова е хубаво по-големите медии да имат научна редакция, като не е задължително тя да е съставена непременно от учени. Спокойно и обикновени хора, журналисти или инфлуенсъри могат да използват науката и научния метод за верификация на информацията, която споделят пред обществото. Една бърза проверка преди публикуването на дадена новина, особено ако тя звучи противоречиво и популистко, никога няма да навреди. В крайна сметка би било доста нелепо след това да излезе, че по невнимание сте подвели своите последователи в грешна посока към неверни твърдения или несъществуващи факти.

Тревожните статистики относно интереса на българите към научните новини и начинът им на информиране, според публикация в Дневник от ноември 2021 г.

Друг проблем специално за българското общество е, че според статистиките твърде висок процент от хората изобщо не се интересуват от новини за наука и технологии – цели 33%, което прави ⅓ от всички българи, спрямо 18% средно за ЕС. Респективно за такива хора е още по-трудно когато се наложи да отсяват вярна от невярна информация или да различават науката от псевдонауката.

Към средата на 2022 г. над 4.15 милиона българи използват Facebook, а според калкулациите на Meta 3.60 милиона от тях потенциално могат да бъдат достигнати чрез реклама, пусната през тази социална мрежа. Тоест всеки, който би платил за реклама на неговото съдържание, само през тази мрежа има огромен потенциал да разпространи много лесно дадена дезинформация. 96.9% от българските потребители на Facebook го следят през телефоните си. Така един дезинформатор може да оформи в подходящ формат своето съдържание, което при скролване през телефон да излезе с едно заглавие тип шок бомба, с още две изречения разяснение към него и така да достигне практически до почти цялото население на страната в активна възраст.
Същото важи и за TikTok, използван предимно от деца и младежи, но все пак и това са доста хора (над 400 хиляди за България), на които могат да се пускат кратки клипчета и те да се видят от много хора и да им повлияят за всякакъв тип информация.

Като похват масово се използват привличащи вниманието или подвеждащи изображения и видеа, които в повечето случаи въобще нямат общо с написаното в текста на статията.
Отделно при една такава новина голямо влияние могат да оказват и коментарите под нея, където често могат да се срещнат подигравателни и унизителни коментари спрямо учените и науката, от хора, които разбира се нямат нито квалификацията, нито капацитета да се изказват по научни въпроси, но в социалната мрежа имат свободно поле за изява и винаги им се отдава да подведат някого.

Всички тези похвати на дезинформаторите намират благодатна почва в социалните медии, върху която жънат богат успех. До голяма степен това е следствие най-вече от липсата на достатъчно говорене от страна на експертите и научните организации по същите тези теми, по които псевдонаучната пропаганда постоянно бълва материали. Добре е в тази връзка учените да намерят време за да покажат своите ясни позиции пред хората по важните за обществото научни въпроси с които се спекулира (като ваксини, хомеопатия, 5G и др.) чрез сайтовете и каналите на своите научни организации, или пък чрез свои собствени.

YouTube е платформа, която се гледа от дори повече българи (4.16 милиона) отколкото Фейсбук, тъй като широко се ползва и от подрастващите и дори от най-малките, чиито родители им пускат анимации през платформата. Чрез всичките канали и подкасти YouTube има не по-малък капацитет да влияе и създава определени мнения в обществото, които невинаги са научно издържани.

Статистика на Google search от България за 2021 г. Новинарски сайтове със съмнителна репутация като БЛИЦ и ПИК фигурират сред най-търсените думи въобще.

Статистиката недвусмислено показва, че хората в България, се информират предимно от кликбейт сайтове, които определено не предоставят най-сериозните и проверени, особено пък чрез научен метод, статии. Но пък са такива, които преливат от жълти, конспиративни или скандални новини и очевидно тяхната цел е да ги пласират с цел повишаване на трафика в сайта или пък моделиране на определено социално или политическо мнение сред обществото.
След като иде реч за милиони търсения на милиони българи, значи ситуацията е доста сериозна и би следвало да се замислим, защо в нашата държава това са най-предпочитаните канали за информиране и какво трябва да се направи по въпроса с разцвета на фалшивата информация.

Решението е само едно – все повече да се говори публично за наука и от медиите и от самите хора, които се занимават по някакъв начин с извършване на научна работа. Защото вече живеем във време, в което основният начин на комуникация са социалните мрежи и достъпът на всеки до тях е практически постоянен през телефона в неговия джоб. Необходимо е да се създава много съдържание в тази насока в най-различни формати и то постоянно да бъде публикувано по всички възможни канали.

Текст: Радослав Тодоров, по презентация на Петър Теодосиев (Българска Наука)

Ако статията ти е харесала, в новият Брой 155 на списанието, можеш да прочетеш много други като нея.

Подаряваме ти първите 40 страници от брой 155 тук>>

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!