Автор: Елица Винярчек
Имали ли са древните българи своя собствена руническа азбука? Учените все още търсят отговора на този въпрос, но надписите и знаците в района на Плиска, находките в скалния манастирски комплекс Мурфатлар и на много други места упорито нашепват, че прабългарите също са имали доглаголическо писмо.
Част от привържениците на теорията за тюркския произход на българите наричат тези знаци „куни“ и самото писмо – „куниг“. Според тях коренът на „куниг“ идва от старокитайския k’üen („свитък“) и думата е заимствана директно в езика на прабългарите. Тя е запазена на шумерски като kunuku („надпис“) и kəniga („писменост, знание“) и днес можем да я намерим в много езици – könyv на унгарски, konov на мордовски, книга на български и руски, књига на сръбски, хърватски и словенски, kniha на чешки и словашки, książka на полски.
Според друга водеща научна теория тази писменост има много прилики с донско-кубанското писмо, използвано от сарматите и аланите. Част от откритите знаци вероятно не са имали фонетична стойност, а по-скоро са били с култово и религиозно значение – както е писал Черноризец Храбър, те са просто „черти и резки“, използвани за гадаене.
Донско-кубанското руническо писмо е било разпространено основно в Западен Кавказ и прилежащите предкавказки степи. По-древните знаци датират от VІІІ-VІІ в. пр.н.е. до І в. сл.н.е и условно се наричат „скитски“ или „скито-сарматски“. Тъй като тази писменост не се е използвала в уседнало общество, а в номадски родово-племенни общности, тя не е служела за съхраняване и предаване на информация, а придобива изцяло суеверно-култов характер, като знаците са имали пожелателни и предохранителни функции. Втората група изследвани надписи са донско-кубанските. Техният произход се свързва с различните опити на сирийски проповедници да разпространят християнството сред „варварите“ на север от Кавказ през първите векове от н.е. В резултат тези „варвари“ възприемат различни варианти на буквите от сирийското и арамейско писмо и започват да ги употребяват за своите битови цели – основно върху предмети, показващи собственост, поминателни надписи и др.
Донско-кубанското писмо и глаголицата
Проблемът за произхода на глаголицата също търси своето решение. От „Пространното житие на Кирил“ разбираме, че по време на своята мисия в Хазария (860 г.-861 г.) философът се запознал с един самаритянин, с когото влязъл в спор. Самаритянинът донесъл със себе си евангелие и псалтир, написани със загадъчните „рушки“ букви, които лесно можем да свържем с „резките и чертите“ на Черноризец Храбър. Заради сходството на много от глаголическите букви със самаритянската азбука можем да заключим, че тя е единият първоизточник, който Константин Кирил-Философ е ползвал при създаването на глаголицата. А ако я сравним с донско-кубанското писмо (алано-древнобългарските руни), които използвали самите хазари, ще видим, че всички глаголически букви имат своите рунически първообрази. Това, което направил славянският просветител, е добавянето на трите християнски символа – кръста, триъгълника и кръга, символизиращи разпятието, Светата Троица и възкресението, за да адаптира новата азбука, на която да се превеждат светите християнски книги.
Донско-кубанско писмо и германските руни
Възникнала през ІІ – ІІІ в.н.е., руническата писменост на древните германски, скандинавски и англосаксонски народи се нарича още „футарк” по своите първи пет букви подобно на думата „азбука“ (аз – буки – веди). Съществували са два вида футарк. Първият бил съставен от 24 знака и се употребявал до края на IX в., а вторият представлява опростен вариант от 16 знака.
Можем ли да търсим връзка между древните германски руни и алано-прабългарската руническа писменост? Още един въпрос без дефинитивен отговор, но не трябва да забравяме, че контактите на сарматите, аланите и германците са били доста интензивни. Още през І в.пр.н.е. сарматските племена язиги и роксолани се заселват в Панония и Долнодунавската равнина и попадат изцяло в германско обкръжение. Съвместно с германците участват във войни срещу Римската империя, а по-късно хунското нашествие принуждава голяма част от аланите заедно с готите да се преселят към Централна Европа, Южна Галия и Иберия (Испания). И акосравним донско-кубанското писмо със старшия футарк, ще видим, че всяка германска руна има своя донско-кубански аналог!
Независимо какъв ще бъде окончателният отговор на всички тези въпроси, фактите показват, че българите са познавали писмеността много преди делото на Кирил и Методий.
Тези и още глаголически букви можете да откриете тук.
Използвана литература:
Ж. Войников. Алано-древнобългарското писмо. С. 2001 (изд. Фабер)
М. Китова – Василева. Езиците и писменостите на древните цивилизации. С. 2015 (Изд. на Нов български университет)
<http://lyudmilantonov.blogspot.bg/2011/04/bulgarian-alphabet.html>. (04.09.2016)
