P. vivax не води толкова често до летален изход, колкото другият причинител на малария – Plasmodium falciparum, срещу когото разработването на ваксина е в по-напреднал етап. Но въпреки това, той може да разболее тежко хора, които не се лекуват и да рецидивира многократно. Тези два вида Plasmodium са отговорни за смъртта на повече от 400 000 души през 2015, главно деца.
Нито един от участниците не е пострадал от сериозни странични ефекти на ваксината, въпреки че често имали главоболие и световъртеж, и всички развили силен имунен отговор. Но тя и не предпазила нито един от доброволците от заразяване с малария, въпреки че развитието на болестта се забавило в сравнение с шест неваксинирани контроли, включително десетте пациента, които получили най-високата доза.
Колкото и неприятно да е било изследването за инфектираните, за екипа също е било изпитание. Те трябвало да осигурят комари, които да нахранят с кръвта на тайландски пациент, заразен с P. vivax, тъй като, за разлика от P. facliparum, P. vivax не може да бъде отглеждан в лабораторни условия.

„Това проучване представлява първото по рода си, проверяващо ефективността на кандидат за ваксина срещу P. vivax при човека, чрез използване на контролирана инфекция” – казва първият автор Джейсън Бенет.
Учените направили неочаквано откритие по време на изследването. Единственото вещество, одобрено от FDA за лечение на малария, причинена от P. vivax е примаквин, без което често настъпват рецидиви. Знае се, че този препарат не е ефективен при някои хора. Екипът на Бенет първи предлага обяснение на това – пациентите, които по генетични причини имат ниски нива на чернодробния ензим 2D6 (CYP2D6) не могат да превръщат примаквина в активното лекарствено вещество, което убива паразита.

Въпреки че ваксините се радват на ограничен успех, за щастие се оказва, че комарниците може би имат по-голямо бъдеще от очакваното. Те са най-евтиният начин за борба с болестите, пренасяни от комари.
Комарите много бързо развиват резистентност към инсектициди, включително към „чудодейния” ДДТ. Има притеснения, че това ще се случи и с пиретроидните инсектициди, с които се третират комарниците.
Докторантът Мойка Кристан от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, разкрива в списание Parasites and Vectors, че дори, когато комарите са резистентни към инсектицида делтаметрин, маларийният паразит не е.
“Разпространението и интензивността на инфекцията значително намаляват при комари, изложени на делтаметрин, в сравнение с тези, които не са” – пише в статията. Хората, които спят под комарника, може да бъдат ухапани от комар, след като той е станал резистентен, но вероятността да се разболеят е много малка, според Кристан. Въпреки това са необходими още експерименти, за да се разбере дали по-ограничен контакт с комарниците ще има същия ефект.

Превод: Росица Ташкова
Източник: http://www.iflscience.com/