Първите 5 в конкурса за стихове от български учени и докторанти!

Първо място: Венцислав Йорданов

Хоноруван преподавател в Нов български университет и докторант в катедра „Ел. измервания към автоматиката“ на ТУ – София.

 

Сълза на моето пиано


РЕКЛАМА:

***

 

Една сълза на моето пиано,

късно тази нощ открих.

Уж свирех сам, а бяхме двама,

нареждаше и нотите, и моя стих.

 

Обърнах се да те погледна,

но никой, никой не открих.

Една сълза, отронена последна,

и недописан още стих.

 

Сълза на моето пиано

късно тази нощ открих.

Зная, бяхме с тебе двама,

а образът ти скрих във този стих.

 

Второ място: д-р Наталия Г. Иванова

Доктор по наказателно право в Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

 

Пробуждане

 

Утрото смени звездите с лъчи
и слънцето целуна ясни небеса.
Денят като магьосник заличи
следите на нощта с роса.
И в молитва стихва моето сърце
пред празника на природата свят.
Дано Бог запази в мен мига поне,
когато живота се разпуква като цвят.

И когато всяка прашинка и всяка твар
тази музика на пробуждане обича,
когато съдбата снема и ни дава товар
и на чисто вълнение мислите обрича.
Сега се ражда една мечта жадувана
и с нея на новия ден ще дам криле,
да обрека себе си на вечно пътуване
и духа ми на дерзание да се предаде.

 

Трето място: Доц. д-р Гергана Славова

Преподавател в Икономическия университет – Варна.

 

Разговор с вълните

 

Море, разкъсай

синята си риза

небето в нея

пак да слиза!

Да слизат на ята

звездите

и златната луна

да ги разпитва.

Море, разкъсай

синята си риза!

Ще я закърпят

земните посоки.

На сушата

моряците ще слизат,

загледани след

празничните рокли.

Море,

разкъсай моите въпроси.

Те са платната шарени

на дните ми.

Защото вечно, вечно

ще те питам…

 

Четвърто място: Гл. ас. д-р Едуард Маринов

Институт за икономически изследвания при БАН.

 

Каскет

 

Отварям гардероба си. Изпада

един бял, стар, протрит каскет.

И спомням си – ти беше млада,

а аз тогава още бях поет.

И всяка нощ аз свалях ти звездите,

и всеки ден ни бе с любов зает…

Сега светът ни стар, протрит е,

и нощем във леглото си мълчим,

звездите с ежедневност са пропити,

аз те познавам, а познаваш ме и ти.

 

И въпреки това каскета аз нахлупвам,

и без да питам как, кога, дали,

на времето преградите разбутвам

пак връщам се във нашите мечти.

Там ти си песен, аз съм струна,

там бляновете ни превръщат се в съдби,

за теб аз и света там ще обърна…

Объркан съм, от споменът подет,

разплакан от внезапната заблуда,

създадена от стар, протрит каскет…

 

Пето място: Проф. д.х.н. Александър Милчев

Институт по физикохимия „Акад. Ростислав Каишев“ към БАН.

 

Случайно дочух

 

Случайно дочух позабравена песен –

припомни ми лудите млади години!

И после, в спомени сладки унесен

осъзнах – младостта ми отмина!

 

Остарях! И какво? Да проклинам, да плача?

Да се жалвам? Кому? Нерешима задача!

Тъй че само напред, да! И горе главата!

Здрав и прав съм, нали? Значи в ред са нещата!

 

PS. Както е казано: „Докато сме на собствен ход и обща храна

 нямаме право да се оплакваме!“

 

Стиховете на всички участници са поместени в сборник по проекта FRESH за Европейскаta нощ на учените, финансиран от Европейската комисия по дейностите „Мария Склодовска-Кюри“ на програма „Хоризонт 2020“: тук.


Европейска нощ на учените 2022 г.: