Първата Световна Война (1914 – 1918 г.)

Съперничеството между империалистическите държави, на фона на новото преразпределение на света и особено антагонистичните противоречия между Англия и Германия, Франция и Германия, Русия и Германия и Русия и Австрия довеждат до избухване на Първата световна война.

1914 г. — 28. VI
Агенти на сръбската терористична националистическа организация застрелват в Сараево австрийския престолонаследник ерцхерцог Франц Фердинанд. Империалистическите кръгове в Германия използват атентата като повод за започване на голяма война, която трябва да удовлетвори издигнатите от Германия с териториални и икономически претенции.

1914 г. — 23. VII
Австро-Унгария изпраща ултиматум до Сърбия, с който настоява: да се прекрати антиавстрийската пропаганда в Сърбия, да се накажат всички чиновници и офицери, които участвуват в нея; да се декларира ненамеса във вътрешните работи на която и да е австро-унгарска територия, да започне подробно следствие (с участие на австро-унгарски правителствен представител) на обстоятелствата по убийството на Франц Фердинанд. Срокът на ултиматума изтичал в 18 часа на 25. VII. Сърбия приема поставените условия, но отхвърля онези от тях, които биха нарушили държавния й суверенитет.

1914 г. — 28. VII
Австро-Унгария започва военни действия срещу Сърбия.

1914 г. — 29-30. VII
Начало на обща мобилизация в Русия.

1914 г. — 1. VIII
Германия обявява война на Русия.

1914 г. — 2. VIII
Турция и Германия подписват тайна споразумение.

1914 г. — 3. VIII
Германия обявява война на Франция.

1914 г. — 4. VIII
Германските войски преминават белгийската граница (без да бъде обявена война) и срещат силна съпротива. Англия обявява война на Германия. САЩ декларират, че ще спазват неутралитет.

1914 г. — 6. VIII
Австро-Унгария обявява война на Русия. Сърбия обявява война на Германия. Китай декларира, че ще спазва неутралитет.

1914 г. — VIII
Германската армия бързо напредва на запад, превзема белгийската крепост Лиеж (16. VIII), а след това и Брюксел (20. VIII). В началото на септември започва обстрелването на Париж.

1914 г. — 15. VIII
Открит е Панамският канал.

1914 г. — 23. VIII
Япония обявява война на Германия.

1914 г. — 23. VIII — 1. IX
Австро-унгарска офанзива на източния фронт. Победи при Крашник, Комарув и Замошч.

1914 г. — 24. VIII
Френският командуващ Жофр дава заповед за отстъпление. Германците се насочват към Париж.

1914 г. — 26—30. .VIII
Битка край Таненберг. Германските войски нанасят поражение на руската армия. Руската офанзива в Източна Прусия откъсва част от германската армия от западния фронт.

1914 г. — 30. VIII — 5. IX
Германците достигат до р. Марна и застрашават Париж. Френското правителство се премества в Бордо (3. IX).

1914 г. — 3. IX
Битка за Лвов, който е превзет от русите.

1914 г. — 4. IX
В Лондон е подписана специална конвенция между Франция, Англия и Русия, която ги задължава да не сключват сепаративен мир с Германия.

1914 г. — 5—30. IX
Битка при р. Марна. Германците претърпяват поражение — отблъснати са отвъд р. Ерна (9. IX). След разгрома при Марна е уволнен началникът на генералния щаб — генерал Молтке. Германската армия продължава да отстъпва (до 17. IX), след което спира френската контраофанзива в района между реките Оаз и Мозел. Започва продължителна и изтощителна позиционна война.

1914 г. — 6—15. IX
Битка край Мазурските езера. Т. нар. руска „армия Неман” претърпява редица поражения и се изтегля от територията на Източна Прусия.

1914 г. — 8—12. IX
Втора битка за Лвов. След кръвопролития стълкновения русите задържат града и навлизат в Средна Галиция.

1914 г. — 13. IX — 10. X
На западния фронт завършват безуспешно френско-английските атаки срещу германските позиции.

1914 г. — 16. IX
Руските войски обкръжават Пшемисл.

1914 г. — 22—25. IX
Боевете край Вердюн. Южно от Вердюн германските части форсират р. Маас.

1914 г. — 1—9. X
Боевете за Антверпен завършват със завземане на града от войските на генерал Ханс фон Беселер. Крал Алберт се изтегля заедно с белгийско-английските части във Фландрия. Цяла Белгия — до Изерския канал, е завзета от Германия.

1914 г. — 9-20. X
Сражения край Варшава и Демблин. Германските части се изтеглят, тъй като са застрашени от руската армия, която предприема офанзива по посока на Познай и Силезия (Шльонск).

1914 г. — 10. X — 10. XI
Битка край Ипр. Големи загуби на германците и съюзниците. Немците не успяват да овладеят пристанищните канали и да достигнат до морето. В техни ръце са Белгия и 10 френски департамента.

1914 г. — 11. X
Австро-унгарските войски овладяват Пшемисл.

1914 г. — 29—30. X
Начало на руско-турската война. Турският флот атакува черноморското крайбрежие на Русия.

1914 г. – Х-ХН
По левия бряг на р. Висла руските войски водят тежки сражения с германските.

1914 г. — 2—5. XI
Русия, Англия и Франция обявяват война на Турция. Англия завзема Кипър (5. XI).

1914 г. — 16. XI — 17. XII
Сражения край Лодз и Лович, които са превзети от руските войски.

1914 г. — 2. XII
Карл Либкнехт се изказва в Райхстага против военните кредити.

1914 г. — 5—17. XII
Победа на австрийците край Лиманова. Руските войски се оттеглят на няколко десетки км. Започва позиционна война.

1914 г. — 18. XII
Обявен е британски протекторат над Египет.

1914 — XII — 1915 г. — IV
Провалят се опитите на руската армия да форсира Карпатите и да премине в Унгария.

1915 г. — 18. I
„21 искания” на Япония към Китай.

1915 г. — 4. II
Начало на подводната война. Протест на президента на САЩ — У Уилеън. Декларация на германското правителство, че флота им няма да потопява кораби на неутрални държави.

1915 г. — 4—22. II
Сражения в Мазурието. Разбита е десета руска армия (100 хил. души са пленени). Боеве в района между Гродно и Млава (II—III).

1915 г. — 16. II — 20. III
Боеве в Шампан. Френските атаки са отблъснати.

1915 г. — 29. IV — 9. V
Втора битка при Ипр. След сполучливи атаки германците се придвижват напред и укрепват позициите си.

1915 г. — 26. IV
В Лондон е подписано споразумение между Италия и държавите от Антантата и с бъдещия мирен договор Италия трябва да получи Тридент, Задалпийски Тпрол до прохода Бренер, Триест, градовете Горйция и Градиска, цяла Истрия до Куарнеро, Далмация с прилежащите и острови, Додеканезите и т. н.

1915 г. — 22. IV — 25. V
I срмански удар върху Литва и Курландня. Превзета е Либава (7. V).

1015 г. — 1—22. V
Пробив в руския фронт край Горлице (Малополша). Руската армия отстъпва от Галиция, Буковина и Подкарпатието. Пада Пшемисл (3. VI); Германските войски завземат Станиславов (8. IV) и Липи (22. VI).

1915 г. — 7. V
Геррманска подводница потопява английски пътнически кораб „Лузитания”. Загиват 1196 души, от тях — 139 американски граждани.

1915 г. — 23. V
Италия се включва във войната на страната на Антантата:

1915 г. – 1. VII
Започва германско-австрийска офанзива – от Сана и Буг до Балтика. Австрийците завземат Люблин и Хелм (края на м. VII), а след това и крепостта Демблин (4. VIII). На север германците достигат до Двина и превземат Ковно (18. VIII). В битка край Тарнопол австрийците са спрени (6—9. IX). Започва позиционна война.

1915 г. — 3. VII
Войски на САЩ овладяват о. Хаити.

1915 г. — 25. VIII
Наместник на Южна Полша става австрийският генерал Кук.

1915 г. — 5. IX
Великият княз Николай Николаевич Романов е снет от поста върховен главнокомандващ на руските войски. Този пост се поема от царя.

1915 г. — 5—8. IX
В Цимервалд е проведена конференция за мобилизиране на международното работническо движение срещу империалистическата война.

1915 г. — 22. IX — 6. XI
Завършва неуспешно офанзивата на френските и английските войски в Шампания, подготвена от френския главнокомандващ ген. Жозеф Жофр. Двете воюващи страни планират решаващи операции през 1916 г. и за целта струпват войскови сили.

1915 г. — 6—9. X
В Сърбия започва австро-унгарска офанзива под командването на ген. Август фон Макензен. Превзет е Белград (9. X).

1915 г. — 14. X
България влиза във войната на страната на Германия и Австро-Унгария.

1915 г. — 14. X
Турция обявява война на Сърбия.

1915 г. — 15—20. X
Съюзническите държави обявяват война на България.

1915 г. — X—XII
Войските на Централния съюз окупират цяла Сърбия. Капитулира Черна гора. Италианците са прогонени от Албания. Съюзническите войски дебаркират в Солун (X) и въвличат Гърция в зоната на оперативните военни действия.

1915 г. – 14. XI
Германското и австро-унгарското правителство се споразумяват Полското кралство да бъде разделено на 2 окупационни зони: германска и австрийска.

1915 г.
Неуспешен опит на съглашенските войски да форсират Дарданелите и завземат Цариград. В Солун се създава и укрепва база на съглашенските войски.

1916 г. — 21. 11
Битка за Вердюн. Според германските планове завладяването му би имало огромно военно и морално значение и евентуално би принудило Франция да сключи мир — докато Англия успее да изпрати на континента многобройна армия след обявената обща задължителна военна повинност. В битката при Вердюн загиват около 500 хиляди души от двете страни. В началото на годината във Франция се сражават над 1 млн. английски войници (преди войната Англия разполага със 100-хилядна армия). През лятото на 1916 г. французите разполагат с 95 дивизии, а англичаните — с 57. Английският флот предприема силна и плътна блокада на Германия.

1916 г. — 24—30. IV
В Кинтал (в швейцарския кантон Берн) е проведена нова конференция за мобилизиране на международното работническо движение в борбата срещу империалистическата война.

1916 г. — 31. V — 1 V!
Голяма морска битка при Скагерак (при крайбрежието на Ютланд). Англия загубва 14 кораба (115 хил. тона), а Германия — 11 кораба (61 хил, тона). Германският флот е принуден да избяга. (Това е единствената морска битка през цялата война).
Опитът на Германия да разкъса блокадата на съюзниците не успява. Германците продължават да използват своите подводници за потопяване на вражеските кораби.

1916 г. — 6—22. VI
Блокада на Гърция. В ултимативна форма Антантата настоява гръцката армия да бъде демобилизирана, а правителството да се реконструира (21. VI).

1916 г. — 24. VI — 26. XI
Битка при Сома. Тя не донася решаващо преимущество, макар че съюзниците за първи път използват танкове, които им позволяват да постигнат определени успехи. Боевете край Сома спасяват Вердюн. Загубите на двете воюващи страни са големи (400 хил. германци, 200 хил. французи и 400 хил. англичани).

1916 г. — IV—IX
Руската армия предприема голяма офанзива на широк фронт — от Пинските блата чак до румънската граница. Тези действия подпомагат съюзниците на западния фронт. Унищожени са две австрийски армии. Фронтът е пробит; отново са завзети Буковина и част от Галиция. В плен попадат над 400 хил. австрийски войници, 500 оръдия и 2 хиляди картечници.

1916 г. — 3. VII
Тайно споразумение между Русия и Япония.

1916 г. – 27. VIII
Румънският крал Фердинанд I обявява война на Австро-Унгария. След това Германия, Турция и България обявяват война на Румъния. Германски войски влизат в Букурещ (6. XII). Голяма част от Румъния попада в ръцете на централните сили.

1916 г. — 24. X — 16. XII
Френските атаки край Вердюн изтласкват германците от техните позиции.

1916 г. — 5. XI
Варшавският и любелският генерал-губернатори провъзгласяват създаването на „самостоятелно Полско кралство” (т. нар. Акт от 5 ноември). Той има за цел да настрои полската общественост срещу Русия, но не предоставя никакви конкретни гаранции за бъдещата независимост на Полша.

1916 г. — 12. XII
Германско мирно предложение, подписано и от всички съюзници на Германия. Предлагайки мир, Германия иска да си осигури присъединяването на Литва и Курландия, да коригира източната си граница за сметка на Русия, да извоюва изключителни права в Белгия, да постави Полша под своя васална зависимост и т. н. Подобен характер имат претенциите и на държавите-съюзници на Германия.

Началото на 1917 г.
Англичаните предприемат офанзива срещу турците. Превзет е Багдад (11. III). Пада Месопотамия, овладяна е Палестина.

1917 г. — 1. II
Германия декларира, че ще води неограничена подводна война.

1917 г. — III
Февруарска революция (12. III) в Русия. Победа на буржоазно-демократичната революция в Русия. Временното правителство (15. III), в което участват представители на едрата буржоазия, решава да води война до победен край,

1917 г. — 6. IV
САЩ се включват във войната на страната на Антантата.

1917 г. — 16—25. IV
Френската офанзива не постига набелязаните цели. Генерал Нивел е снет от длъжност; главнокомандващ става генерал Петен.

1917 г. — IV
Мощна стачка на работниците във военните берлински заводи (125 хил. стачкуващи). Революционният кипеж обхваща и други промишлени центрове в Германия.

1917 г. — 3. VIII
Въстание в германския военен флот.

1917 г. — 14. VIII
Китай обявява война на Германия.

1917 г. — 7. XI
Въоръжено въстание на работниците и войниците в Петроград. Начало на Великата октомврийска социалистическа революция. Свалена е властта на буржоазията и помешчиците. Установена е съветска власт.

1917 г. — XI—XII
Английските войски на ген. Елънби завземат Газа и Яфа (18. XI), а след това и Ерусалим (8. XII).

1917 г.
Загубите; на италианската армия в сраженията край р. Изонцо достигат през цялата година на около 250 хил. души убити и ранени и 300 хил. пленени.

1918 г. — 8. I
Послание на президента Уилсън до Конгреса В своята програма от 14 точки той определя условията на бъдещия мир (създаване на Общество на народите, изтегляне на чуждите войски от всички руски територии, освобождаване и възстановяване на Белгия, евакуация от френска земя, коригиране на италианските граници, свобода за народите на Австро-Унгария, изтегляне на германските и австрийски войски, автономия на всички нетурски народи в Турция, създаване на независима полска държава и т. н.).

1918 г. — 14. I
Големи стачки във военните заводи на Виена.

1918 г. — 28. I
Мощни стачки в берлинските военни заводи.

1918 г. — 23. II
Новосформираните червеноармейски части спират край Нарва и Псков германското настъпление към Петроград.

1918 г. — II
Англичаните завземат гр. Йерихон в Палестина. Ликвидирани са всички пунктове на съпротива в Палестина. Но турската армия не е разбита и занапред англичаните са принудени да отделят сили на два фронта: френско-белгийския и палестинско-месопотамския.

1918 г. — 3. III
В Брест-Литовск е подписан мирен договор между Съветска Русия и германския блок (Германия, Австро-Унгария, България, Турция). Под властта на Германия и Австро-Унгария остават Полша, Литва, Латвия и Естония. Съветска Русия скоро анулира този договор.

1918 г. — 20. III
Конференция, в която вземат участие френският президент Р. Поанкаре, френският министър-председател Ж. Клемансо, английският премиер Д. Лойд Джорд и английският държавник лорд А. Милнър. Конференцията назначава за командващ на всички армии френският генерал Ф. Фош.

1918 г. — 21. III — 6. IV
Започва германска офанзива срещу неприятелските позиции по линията Камбре — Сен Кентен. След няколко дни (офанзивата завършва на 4. IV) германците навлизат в дълбочина до около 60 км и вземат 120 хил. пленници, като започват да обстрелват Париж с далекобойни оръдия, чийто обсег е 100 км.

1918 г. — 9—29. IV
Втора германска офанзива във Фландрия (край р. Лис), южно от Ипр. Германските войски постигат успехи, които нямат решаващ характер.

1918 г. — 7. V
Германия, Австро-Унгария, България и Турция сключват мирен договор с Румъния. Австро-Унгария получава големи териториални придобивки. Добруджа се дава на България. Победителите разполагат с румънските ресурси и жп линии. Румъния трябва да заплати огромни репарации. Нефтените находища попадат в ръцете на германския капитал.

1918 г. — 27. V — 3. VI
Трета офанзива на германската армия (между Реймс и Соасон). Значителни загуби на французи и англичани. Германците овладяват 20-километрова ивица покрай десния бряг на р. Марна.

1918 г. — 9—14. VI
Четвърта германска офанзива (между Мондидие и Нойон) по посока на Компиен.

1918 г. — 15—24. VI
След неуспешна офанзива австрийците се изтеглят от долината на Пиаве.

1918 г. — 15—17. VII
Пета германска офанзива — край Марна и в Шампан. Въпреки първоначалния успех, тя е спряна, както и предишните.

1918 г. — 18. VII—VIII
Контраофанзива на генералисимус Фош. Успехите на Антантата се определят от: нарастващото изтощаване на Германия, преимуществото на съюзниците в жива сила и въоръжение (след включване на САЩ във войната) и от масовото използване на танкове. Французите превземат Соасон (2. VIII). След битката при Амиен (8—11. VIII) германците отстъпват. Продължават атаките срещу германския фронт между р. Ен и Фландрия.

1918 г. — 19. IX
Край Яфа е пробит турският фронт. Английски части, поддържани от арабите, завземат Дамаск, Бейрут, Алепо (до края на октомври).

1918 г. — 30. IX
Сключено е примирие с България, въз основа на което тя трябва да освободи завзетите сръбски и гръцки земи.

1918 — IX — 1919 г. — IX
Английска офанзива от Суецкия канал по посока на Палестина. Турците изоставят Ерусалим (8. XII). Позиционни битки в Средна Палестина — до септември 1919 г.

1918 г. — IX — 11. XI
От началото на септември до примирието, по целия фронт между крайбрежието на Фландрия и Сен Мишел се водят кръвопролитни боеве.

1918 г. — 21. X
Революция във Виена. След като е освободен от затвора, Карл Либкнехт застава начело на съюза „Спартак”.

1918 г. — 28. X
В Прага е провъзгласена независимостта на Чехословакия.

1918 г. — 29. X
Югославяните декларират, че скъсват правно-държавния съюз с Австро-Унгария.

1918 г. — 31. X
Англо-турско примирие в Мудрос. Турците се изтеглят от Арабия, Месопотамия, Сирия, Армения, част от Киликия — Палестина; съгласяват се временно да предадат на Антантата Истанбул и проливите.

1918 г. — X—XI
Българският цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис (4. X). Към коалицията се присъединява Румъния. Сърбите завземат Белград (1. XI). Италианците превземат Албания. През последните 3 дни на октомври започва революционно движение в Кьолн и други пристанищни градове. Край Долна Пиаве италианците пробиват австро-унгарския фронт (24. X). Италия овладява Триест (3. XI) и Риека (5. XI).

1918 г. — 3. XI
Австро-Унгария капитулира. Условия на капитулацията: демобилизация на армията, изтегляне от Тарвис, Идри и Южен Тирол, в продължение на 15 дни германските войски да напуснат Австро-Унгария.

Въстание на моряците в Кил. Революционното движение обхваща и други градове. Създадени са Съвети на работниците и войниците.

1918 г. — 7. XI — 8. XII
Революция в Мюнхен. Кралят избягва. Бавария е провъзгласена за свободна държава (8. XI). Династията Вителсбах е детронирана.

1918 г. — 8—11. XI
Фош води преговори за примирие с германската делегация начело с Ерцбергер. Главни условия: в срок от 15 дни германците да се изтеглят от Франция, Белгия, Люксембург, Елзас и Лотарингия; да бъдат предадени военните на териали и средства за свръзка; оттегляне на десния бряг на Рейн; освобождаване на военно-пленниците; отказване от договорите в Брест-Литовск и Букурещ; изтегляне на германските части от изток и югоизток отвъд границите от 1914 г. (германските части трябва да останат на бившите руски територии до оттеглянето); предаване на подводниците; разоръжаване; контрол на Антантата върху морския флот; предаване на 2 хил. военни самолети.

1918 г. — 9. XI
Революция в Берлин. Шайдеман, един от лидерите на десните социалдемократи, провъзгласява Германия за република. Във всички германски държави се извършват революционни преврати.

1918 г. — 10. XI
Германският император Вилхелм II избягва в Холандия.

1918 г. — II. XI
Австрийският император Карл се отказва от властта и забягва в Швейцария. Австро-Унгария се разпада.