Първата класация на университетите във Франция по професионална успеваемост след завършване създава само объркване, заблуди и проблеми
Само няколко френски университета са провеждали собствено разследване за съдбата на своите възпитаници на пазара на труда. Методиката им обаче не е била единна и резултатите от техните изследвания не са съпоставими. Днес има национална класация на френските университети, извършена по една и съща методика и с еднакви показатели.
Класирането на френските университети в съответствие с перспективите за работа на възпитаниците им е публикувано от Министерството на висшето образование и научните изследвания и е приветствано от министър Валери Пекрес.
Но това „упражнение” е критикувано от специалистите по набиране на персонал, от ръководителите на самите университети и от националната федерация на студентските асоциации. Жан Дюбоа, бивш директор на „Observatoire des formations des insertions rrofessionnelles et les evaluations” – организация, следяща развитието на работната сила и обучението през целия живот, към университета Marne-la-Vallée, че тази класация е „достойна само за кофата за боклук“.
Класацията е резултат от първото изследване, извършено като следствие от Закона за правата и задълженията на френските университети от 2007 г., в който се уточнява, че заетостта е основната цел на висшето образование, и който задължава университетите да оповестяват информация за трудовата заетост на своите завършили възпитаници.
Това първо национално проучване обхваща трудовата съдба на завършилите през 2007 г. магистри, бакалаври и специалисти. В следващото подобно проучване ще бъдат включени и докторантите, а също така – и прекъсналите своето образование. Настоящото изследване е извършено по телефона, като за това „упражнение”са били „потрошени” 750 000 евро (= 1 100 000 американски долара).
Изследването на трудовата съдба на завършилите през 2007 г. предоставя данни за:
– равнището на заетост;
– йерархическите нива на наетите на работа (стажанти, неквалифициран персонал, експертен персонал без ръководни функции, средно управленско ниво, висше управленско ниво);
– вида на работата – постоянна, временна, сезонна, по проект, дистанционна (от дома), стажантска програма;
– работодателите – от държавния, общинския или частния сектор, или от НПО;
– икономическият сектор в който завършилите висшисти са наети;
– вида на договорите – безсрочни, дългосрочни или краткосрочни;
– работното време – пълно или непълно.
То е проведено в периода от края на 2009 г. до лятото на 2010 г. и проследява първите три години от трудовия живот на завършилите. В изследването са участвали студенти, избрани по следните критерии: да са с френска националност, да имат френско гражданство, да имат диплома за завършено висше или полувисше образование. В изследването не са взети предвид незавършилите образованието си, тези, които са започнали второ висше образование или са продължили да учат за докторанти, както – и завършилите, които не работят, но и не си търсят работа.

Резултатите са разпределени по отделните университети, по основните области на обучение (1 – право, икономика, управление (мениджмънт), 2 – литература, езици, изкуства, 3 – хуманитарни и социални науки, 4 – инженерни науки, технологии и здравеопазване) и по учебни дисциплини. Целта на това изследване е тазгодишните кандидат-студенти да могат да направят информиран избор на своето висше образование.

Средно 91% от завършилите магистри са започнали работа 30 месеца след като са напуснали своя университет. По области на обучение – 87% от завършилите литература, езици и изкуства, 90% от завършилите хуманитарни и социални науки и 92% от завършилите право, икономика, управление, инженерни науки, технологии и здравеопазване). Най-висок процент сред намерилите работа са завършили информатика, психология, инженерни науки, управление, право, и икономика. Най-нисък процент на намерилите работа имат завършилите история, география, археология, педагогика, философия, литература, изкуства, съвременни и мъртви езици. Нивото на безработица сред анкетираните е почти 9%. В същото време безработицата сред французите под 25 години е 23% или – малко над средната за Европа.

В университета с най-висок процент заетост е завършил Orsay Париж-Sud-XI на 94,9%, следвана от Лион-I (94.5%), Париж-XIII и Рен (94.3%). Тези, вкара най-ниски Реюнион (77.6%) и Перпинян (84,1).

12 университета от общо 83 са били изключени от проучването, защото са подали непълни данни ( анкетирали са под 30 респонденти) или са предали данните твърде късно.

Упражнението ще даде на университетите инструмент за насочването им при определянето на подобренията са били необходими за курсове с малко професионален потенциал, и за държавата, което ще вземе под внимание резултатите за финансиране, каза Pécresse.

Въпреки ентусиазма на министъра на класирането на университетите е причинило някои противоречия.

Жан Дюбоа автор на блога http://educpros.fr/, споделя мнението си, че класифицирането на един университет зад друг, заради разлика от 0,1% на равнището на безработица на техните възпитаници, е съзнателно въвеждане в заблуждение и измама.

„Значителна научна грешка“, според него, е да не се вземат предвид следните три фактора:
– вида образование, което всеки университет предлага;
– индивидуалните характеристики на студентите – тяхното разпределение по пол, възраст, социално положение;
– характеристиките на регионалния пазар на работни места.

„Разликите между университетите са твърде незначителни, а показателите са твърде малко. Данните са недостатъчни, за да може всяка институция да си изработи стратегия, съобразно резултата от проучването.”, споделя още той.

Националната федерация на студентските асоциации застава зад становището, че тази класация би могла да има ефекти, обратни на търсените – университетите, класирани на най-ниските места рискуват да загубят много студенти, които биха кандидатствали там, ако не бяха чели тази класация. Също така, поради по-малкия прием на студенти, държавата ще им отпусне по-малко пари, например – за студентските градчета. Заетостта на завършилите студенти не трябва да бъде единственият критерий при избора на университет от кандидат-студентите. Трябва да се вземат предвид и разликата в различните икономически сектори, както – и социално-икономическото положение във Франция, на фона на ситуацията в целия Европейски съюз. Тези първи резултати показват, че е необходимо да се вложи по-голям професионализъм в бъдещите такива проучвания.

А ето и адреса на самото проучване:

http://www.enseignementsup-recherche.gouv.fr/pid24447/taux-d-insertion-professionnelle-des-etudiants-par-universite-et-discipline.html

http://www.enseignementsup-recherche.gouv.fr/cid53618/insertion-professionnelle-des-dipomes-master-selon-discipline-nature-employeur-statut-emploi-secteur-activite.html

Проучването в PDF

http://www.lefigaro.fr/assets/pdf/palmares_universites.pdf

Превел: Неделин Бояджиев

http://www.universityworldnews.com/article.php?story=20091029175545668

http://www.universityworldnews.com/article.php?story=20101029223509813